Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1402 резултата
Времето като екзистенциален проблем. Есе върху стихотворението „Молитва“ на Атанас Далчев
Днес всички говорим, че „нямаме време“. Гоним крайни срокове, сменяме екрани, прехвърляме задачи. Вечер обаче идва усещането, че денят е минал „покрай нас“. Точно тук започва екзистенциални?...
Лек за болестта на душата. Есе върху стихотворението „Молитва“ на Атанас Далчев
Днес много хора живеят уморени, напрегнати и раздвоени. Денят минава в задачи, известия и тревоги, а вечерта идва с усещане за празнота. Понякога този недостиг не е в тялото, а в самата ни вътре?...
Какво бих си пожелал в нощта срещу Спасовден? Есе по „Спасова могила“ на Елин Пелин
Нощта срещу Спасовден в българската традиция е особена – хората се събират, палят огньове, шепнат молитви и надежди, търсят утеха и чудо. В такава нощ човек естествено се пита какво да си поже?...
Метаморфозите в любовта. Есе по Д. Дебелянов („Аз искам да те помня все така“), Хр. Фотев („Колко си хубава!“) и П. Дубарова („Посвещение“)
Любовта рядко стои на едно и също място. Днес сме възторжени, утре сме тихи и разколебани; в един миг искаме „завинаги“, в друг – се учим да пускаме. Тъкмо тази променливост често ни плаши: стр?...
Любовта като откривателство. Есе по Д. Дебелянов („Аз искам да те помня все така“), Хр. Фотев („Колко си хубава!“) и П. Дубарова („Посвещение“)
Живеем бързо, пишем си съобщения вместо писма, гледаме екрани повече от лица. И въпреки това има нещо, което ни кара да забавим крачка, да вдишаме по-дълбоко и да се вгледаме – любовта. Тя не е с?...
Любовта, без която не можем. Есе по „Посвещение“ на Петя Дубарова.
Живеем във време, което непрекъснато ни убеждава, че „можем сами“. Имаме устройства, които ни свързват с целия свят, а често вечер оставаме насаме с безсънието, с тишината и със собствените си...
В любовта човек излиза извън себе си. Есе по стихотворението „Колко си хубава!“ на Христо Фотев
В любовта човек излиза извън себе си. Тази мисъл не е просто красива фраза — тя описва промяна, която всеки, влюбвал се истински, е усещал: границите на „аз“ се разширяват, в живота ти влиза др?...
„Колко си хубава…, любов!“ – интерпретативно съчинение
Да кажеш „колко си хубава, любов“ означава да признаеш, че има мигове, в които светът сякаш се подрежда – дъхът ни става по-лек, очите ни гледат по-надалеч, а думите започват да звучат като пес?...
Може ли човек да бъде щастлив извън родината си? – Есе върху житейски проблем
Когато някой близък каже „заминавам“, в главата ни веднага се появяват два гласа. Единият шепне: „Добре е – повече възможности, по-справедливи правила, ново начало.“ Другият настоява: „Ами ?...
"Различните светове" – Есе по житейски проблем
Живеем на един и същи адрес, а понякога сякаш сме в различни галактики. В училище, вкъщи, в мрежите, на улицата – всеки носи в себе си свой „свят“ със правила, вярвания и мечти. Проблемът не е, ч?...
„Балкански синдром" на Станислав Стратиев – диагноза на обществото, написана със смях през сълзи (Анализ)
Станислав Стратиев е един от най-силните български сатирици от втората половина на ХХ век. Той пише в епоха, в която официалната идеология обещава „светло настояще“, а всекидневният живот на...
„В началото беше словото…“. Есе по житейски проблем по фейлетона „Бай Ганьо журналист“ от Алеко Константинов
„В началото беше Словото“ — така започва една от най-силните фрази, които човечеството познава. Тази библейска изречена светлина ни напомня, че думите са повече от звуци; те строят мостове, с...