Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1476 резултата
Димитър Талев – „Железният светилник“. Без духовен светилник няма достоен човешки живот.
Веднага след 9 септември 1944 г. започват големите исторически страдания на така наречената тогава „буржоазна интелигенция“. Това е част от елита на писателите, хората на изкуството, учените, ?...
Посланията на четирите Евангелия
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ Евангелистът Матей е един от дванадесетте апостоли. Преди да приеме християнството, той бил митар, т. е. митничар (събирач на данъци и мита) и затова неговите сънародници — ?...
Йордан Йовков – „Серафим“. Серафим или чудото в делника.
Проявленията на доброта и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тихата радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа...
Софокъл – „Едип цар“, „Антигона“ и Еврипид – „Електра“. Образите на Едип, Антигона и Електра – съпоставителна характеристика.
Достигналите до наши дни оскъдни на брой, но безкрайно ценни с мъдростта и многозначността на посланията си старогръцки трагедии въвеждат в духовното пространство на човечеството поредица ?...
Софокъл – „Антигона“. „Не за вражда — за обич съм създадена“. (размисли за образа на Антигона).
В цялостното развитие на старогръцката трагедия Софокъл се изявява като „майстор на характери“. Централен образ в строгото единство на действието на неговите трагедии е непреклонната чове...
Иван Вазов – „При Рилския манастир“. Два модела на възприемане на природата.
Иван Вазов е първият български поет, който въвежда природата като самостоятелен обект на художествено изображение. В предосвобожденската ни поезия тя е само елемент, скица, декор и има стран?...
Даниел Дефо – „Робинзон Крузо“. Преосмислянето на човешката цивилизация чрез връщането към природата.
Връзката на човека с природата е изначална и напълно естествена за неговата същност. Неслучайно във века на Просвещението Жан-Жак Русо създава понятието „естествен човек" — този, който тряб?...
Гео Милев – „Септември“. Проблемът за вярата в поемата.
В своето историческо развитие българската литература бележи много върхове — от Ботев, който разкрива вълненията на човека, посветил живота си на един народ и на една величава идея, през Вазо?...
Гео Милев – „Септември“. Мотивът за вярата според 12 глава на поемата.
Посветена на човешкия порив към свобода и прогрес, поемата „Септември“ съчетава триединството: оптимизъм, трагизъм и величие, неразривно свързани в борбата за осъществяване на висшите стре...
Иван Вазов – „Епопея на забравените“. Духовната мощ и жертвоготовност на героите.
Наричат го патриарх на българската литература, защото той твори във всички жанрове, разработва всички основни теми, създава основните митологеми в българското културно съзнание. Той единств...
Мигел де Сервантес – „Дон Кихот“. Книгите и четенето в идейно-философското пространство на романа.
Безсмъртната творба на Мигел де Сервантес Сааведра — „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“ (I част 1605 г., II част — 1615 г.), е книга, за която с основание може да се каже, че и до днес в много о...
Джовани Бокачо – „Декамерон“. Специфика на ренесансовия свят в творбата.
Десетки години учениците бяха лишени от възможността да изучават знаменития „Декамерон“. Подобна литература просто няма място сред схоластичните и догматични постановки в недемократични?...