Търсене на материали

Преди близо четвърт век, когато се появява първото издание на романа „Железният светилник" (1952 ) , още не са били отшумели споровете около Димитър Димов. Но за разлика от „Тютюн", произведениет...

Романът в стихове "Евгений Онегин" на Александър Пушкин е първият реалистичен роман в руската литература. С пълно основание великият руски литературен критик Белински го нарича "енциклопеди?...

Баба Илийца най-после стига до отсрещния бряг. Тя слиза от ладията с детето на ръце и тръгва нагоре към гората. Когато стига до мястото на което се бяха срещнали с бунтовника, тя вижда човешка с...

Баба Илийца тръгва към Искъра, зад който я чака бунтовникът. Тя е много смутена, защото не можа да каже и да се посъветва с калугера. Дрезгавата нощ прави природата зловеща. В душата на Илийца с?...

Със своето идейно-тематично и стилово своеобразие поезията на Христо Смирненски влива нова струя в развитието на бъл­гарската литература. Тя отговаря на потреб­ностите на своето време - год?...

Някаква зловеща прокоба тегне над най-големите български поети. Точно когато са навлезли в най-зрялата си поетическа възраст, повечето от тях биват убивани или умират. Билото на българската ?...

Исмено, сестро, нямат край бедите,     които наследихме от Едип*,     [* Едип, син на тиванския цар Лай и на Йокаста, след раждането му подхвърлен на планината Китерон. Не познавал истинския си б...

Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца. За негова чест, която отпосле трябваше да бъде и моя, веднага т...

Когато Найден Геров дойде из Русия в Коприщина, то нашите добри коприщенци разказваха, че той е най-ученият човек на светът, защото се е учил дванадесет години и знае седемдесет и седем езика; ?...

В дома на Стоян Глаушев влезе нов човек — Ния, младата невеста на Лазара Глаушев. Не беше тя какъв да е човек и когато влезе в новия си дом, нещо в него като че ли се промени. Шумните сватбени дн...

Дрямката на Калмука Ханът на Сарандовица в Антимово не беше само на кръстопът, а на едно място, дето се пресичаха много пътища. И есенно време, когато от цяла Добруджа тръгваха кервани подир к?...

Когато Луис Ромеро мина Бидасоа и видя отново родината си, не изпита угризение, задето тъй малко си бе спомнял за нея, а само горчива насмешливост към вълнението, което очакваше да го обземе. ?...