Трансформиращ преразказ върху 5-та глава на "Една българка" от името на страничен наблюдател

Баба Илийца най-после стига до отсрещния бряг. Тя слиза от ладията с детето на ръце и тръгва нагоре към гората. Когато стига до мястото на което се бяха срещнали с бунтовника, тя вижда човешка сянка и се досеща, че това е той. Момъкът излиза. Селянката го поздравява и му дава парче хляб. Той ѝ благодари, но тя има още нещо за него. След това му подава и връхна дреха, която е взела скришом от манастира и се моли на Господ  да ѝ прости греха. Тя е мислела, че тая дреха е на ратай, но когато бунтовникът я облича, се оказва че е калугерско расо.