Търсене на материали

1. Кой е най-подходящият адресат на обръщението в началото? А) Случаен минаващ, чут на пристанището в късен час. Б) Далечен читател, който не познава морския живот изобщо. В) Близък другар, сподел...

Да говориш за вяра в човешкия живот, когато около теб новините са пълни с тревоги, а денят бяга на бързи обороти, изглежда почти наивно. И все пак именно тогава думите на Вапцаров от „Писмо“ („...

Стихотворението „Писмо“ („Ти помниш ли…“) е създадено в епохата между двете световни войни. Това е време на криза, безработица, войни и страх, но и време на надежда, на търсене на изход и спра...

В разказа „Индже“ Йордан Йовков ни показва какво означава истинска промяна – не външна, не за показ, а промяна отвътре, която минава през вина, болка и избор. Пътят на Индже е точно такъв: от б?...

Когато чета „Септември“ на Гео Милев и мисля за темата „утопичният проект за социално преустройство“, пред очите ми се появява една огромна сцена, на която действат едновременно надеждата ...

Любовта често се рисува като съботна вечер със свещи, усмивки на снимка и две ръце, които се държат. Но ако погледнем по-внимателно, ще видим, че тя има и друг, по-тих и по-труден образ: будилник в...

Носталгията е онзи тънък конец, който свързва човека с миналото му, дори когато той мисли, че го е отрязал. Тя идва тихо, без да пита, както идва вечерта в елегията на Димчо Дебелянов, когато „Да...

Да се завърнеш у дома – колко просто звучи това, а колко човешка драма, копнеж и болка се крият зад тези думи. Всеки човек носи в сърцето си едно място, към което се връща мислено дори и тогава, к...

Откакто свят светува, човекът търси смисъла на живота си. Някои го намират в труда, други – в любовта, трети – в знанието или властта. Но има хора, за които този смисъл е по-дълбок, по-тежък и по-?...

Историята е паметта на един народ. Тя е това, което ни свързва с миналото и ни помага да разберем кои сме днес. Без нея сме като дърво без корен – стоим, но не растем. Истинската, автентична исто?...

Понякога в историята идва момент, когато един народ се събужда от дълъг сън. Сякаш в душите на хората се запалва пламък, който не може да бъде угасен. Те забравят страха, болката, робството и из?...

„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!“ – този извод на Алеко отеква и днес като звън на будилник. В него има самоирония, болка и надежда. Кратко е, но казва всичко: ние сме на прага, уж вътре, ...