Търсене на материали

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност - това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи предста­вата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество....

Разказът на Иван Вазов „Една българка” е творба, която разкрива величието на една от многото български жени в последните дни на робството, когато националноосвободителната борба на народа...

Нападките срещу родното слово са реален повод за Вазов в творческа полемика да защити българския език. Годината е 1883 - време, когато България се стреми да опази своите морални и духовни ценнос...

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морал?...

Прочетете текста: Според народните вярвания първи март бележи началото на пролетта. На този ден сутрин стопанките закачват пред домовете си червени престилки, пояси, черги или пресукани черв...

Софокьл довежда старогръцката трагедия до раз­цвет и успява да я превърне в истинска драма - с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи. Неслучайно той е печелил 24 пъти пър?...

Патриархалните родови закони имат сво­ите нравствени опори в почитта към роди­телите, съвестта, достойнството и честта. Всичко това е подчинено на святото задъл­жение да се продължи родът в?...

Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век преди Христа, когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето. Типично за Софокъл е въвеждането ...

"Антигона" е трагедия, която поразява със сложността на съграждащите я проблеми и с двусмислието на човешките ситуации. Още с пролога си тя открива две човешки позиции. Двете сестри, еднакво с?...

Основната дилема, пред която се из­правя героят на Хайтовия разказ „Дервишово семе” - Рамадан, се оказва неразрешима. Много е трудно за момчето да се пребори с чувствата си към Силвина тогав...

„Крадецът на праскови” е истински шедьовър на българската  литература. В тази невероятна творба Емилиян Станев разказва за една възвишена и свята, но невъзможна любов, която преобръща живо...

Стихотворението е миражно видение, картинно инсцениран спомен. Всеки спо­мен излъчва тъга дори само с невъзвратимостта си, особено когато е превърнат в мечта. Тогава всичко в живота е изгубе?...