Споменът мечта - "Скрити вопли"

     Стихотворението е миражно видение, картинно инсцениран спомен. Всеки спо­мен излъчва тъга дори само с невъзвратимостта си, особено когато е превърнат в мечта. Тогава всичко в живота е изгубено, изпепелено докрай, душата не вижда ни­що светло напред, затова се извръща изця­ло към миналото. Там щастието е било ре­ално, живо. Оттук идва болката, обхванала изцяло лирическия субект. За него тя е и настояще, и бъдеще. Само споменът е в състояние да я разсее. Но магията му е миг­новена. Това определя елегичния тон на творбата.