Търсене на материали

Местоимения Употреба на местоименията кой/кого, който/когото, някой/някого, никой/никого 1. кой, който, някой, никой Тези форми се използват, когато говорят за лице (човек) и са подлог в изречени?...

Прочетете текста и изпълнете задачи 1–5. В училищната библиотека цареше тихо оживление. На бюрото библиотекарката записа, че са получени три речника и четири каталога за изложбата. Пред афиша...

Прочетете текста и изпълнете задачи 1–5. Вечерта дъждът утихна и площадът заблестя под лампите. До библиотеката кмета поздравяваше учениците, а до него секретарят записваше имената на гостит...

Прочетете текста и изпълнете задачи 1–5. „Тая вечер Радините вратни бяха отворени за всички. Чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Господарската трапеза беше слож...

1. В „Паисий“ обръщението „юроде“ има функция да: А) разтърси съвестта чрез срам и лична вина. Б) изрази нежна жал към изгубеното детство. В) похвали героя за вярност към традициите. Г) обясни и...

1. Какво най-точно описва промяната в „Паисий“, която лирическият говорител очаква от „юроде“? А) Да научи наизуст цялата история и да я разказва на пазара Б) Да се откаже от пътуванията и да о...

Когато си представям своя Ноев ковчег, не мисля за дъски, пирони и смолисти въжета. В главата ми се появява една по-друга лодка – бедна, на моменти смешна, друг път тъжна, подобна на тази на Ради...

Космическият удавник, или въведение към Ноевия ковчег Разказвачът е обсебен от видение за огромен удавник, който многократно „преминава“ през съзнанието му. Когато го вижда откъм гърба, по ?...

1. Лирическият говорител в началото се обръща към „историята“. Това обръщение го представя като: А) обвиняващ и отхвърлящ събеседник Б) учител, който търси поука от миналото В) мълчалив свидет...

1. Кой говори пряко в стихотворението? А) човек от „неизвестните“, който се обръща към историята Б) случаен летописец, който описва чужд живот отстрани В) чиновник, който преглежда архив и подб...

Никола Вапцаров е поет, който превръща човешката съдба в център на своето творчество. Той не гледа на човека като на герой от бронз, а като на живо същество – страдащо, работещо, мечтаещо, обич?...

Поезията често се мисли като украса на живота – като букет от красиви думи, които се подаряват на празник. Но когато прочета „История“ на Никола Вапцаров, усещам нещо съвсем друго. Там поезия...