Есе на тема: „Какво бих спасил в своя Ноев ковчег?“ по романа „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков

     Когато си представям своя Ноев ковчег, не мисля за дъски, пирони и смолисти въжета. В главата ми се появява една по-друга лодка – бедна, на моменти смешна, друг път тъжна, подобна на тази на Радичковия разказвач. В нея няма лъскави каюти, а тъмен трюм с теснини и карцери, където се чува как падналата слънчогледова семка „звънва“ повече от гръмнал жълъд. Така си го представям, защото и моят живот е така – не е подредена витрина, а място с паяжини, със странни предмети и със спомени, които миришат на влага, но и на дом.