Търсене на материали

Какво бе ти за мене? —                     Нищо. —     Една загубена страна     на рицари и на плата.     Какво бе ти за мен? —     Огнище

Имам си родина и над нея денем грее синьото небе. Вечер светят звездни полюлеи и гаси ги сутрин светъл ден.

Тази земя,             по която тъпча сега,     тази земя,             която пролетен вятър пробужда,     тази земя — не е моя земя,

Завод. Над него облаци от дим. Народът прост, животът — тежък, скучен. — Живот без маска и без грим — озъбено, свирепо куче.

На Елтепе дими мъгла. Далече някъде във ниското са моите села, окъпани във слънце, като в приказка.

Понякога ще идвам във съня ти  като нечакан и неискан гостенин.  Не ме оставяй ти отвън на пътя -  вратите не залоствай.

Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници? - Ний бяхме неизвестни хора от фабрики и канцеларии

Ние сплетохме здраво ръце,  с тебе се счепкахме здраво.  Кръв капе от мойто сърце,  грохнал си ти. Тогава? - 

Пролет моя, моя бяла пролет,  още неживяна, непразнувана,  само в зрачни сънища сънувана,  как минуваш ниско над тополите,  но не спираш тука своя полет.

Ние спориме         двама със дама                 на тема:  "Човекът във новото време".

Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея).

Пролетта е символ на новото начало, на вярата и съзиданието. Поетът Никола Вапцаров с много любов рисува в творбите си светлия образ на пролетта. Обновлението на живота в природата носи усеща?...