„Прощално“ от Никола Вапцаров: пълният текст на стихотворението

Гласът тук е женски: жена говори на мъжа, който вече е излязъл през вратата, и цялото стихотворение е нейната изповед, поместена в пълния си вид на тази страница. Читателят намира творбата без съкращения: тревожният покой в малката къща, стихналият бой и неизпълненото очакване, споменът за молбите и плача преди тръгването, тишината, останала в стаята. Следват ревността към една дума и признанието колко тежи изведнъж настъпилата пустота. Последните два стиха дават развръзката на това очакване. Текстът е подходящ за четене и цитиране при анализ на лирическия говорител у Вапцаров, при съпоставка между личното и общото в поезията му и при подготовка на устен отговор или на съчинение.

Едно от най-кратките и най-цитираните стихотворения на Никола Вапцаров е събрано тук в пълния си вид, без съкращения и без чужд коментар. „Пролет“ се разгръща като обръщение към една още неживяна и непразнувана пролет: как тя минава над тополите, без да спира, с какво ще дойде, каква картина на човешкия труд и разбирателство обещава и какво иска да види лирическият герой в самия край. Текстът върши работа при заучаване наизуст, при точно цитиране в анализ или в есе и при подготовка за рецитал.

Съпоставително разглеждане на любовната тема у Христо Ботев и Никола Вапцаров, което тръгва от няколко изначални въпроса: достатъчна ли е споделената любов, може ли тя сама да осмисли живота и къде свършва личното, за да започне общочовешкото. Уводната част очертава мястото на любовната лирика в българската поезия и отделя група поети, за които интимното чувство се оказва тясно. Към тях е причислен и Вапцаров, а изложението обяснява защо в зрялата му поезия любовната тема е избягвана и с какви определения са отхвърлени химерите, изстиналата романтика и парфюменото слово. Стихотворението „Любовно“ е привлечено, за да се покаже как Азът пита дали е грях, че пази още кът за обич. Средищната част е посветена на „До моето първо либе“. Проследено е как Ботев се обръща към любимата, как още в началото отхвърля традиционното разбиране за любовта и защо робското ежедневие ражда друго чувство, което измества чисто личното. Показано е и какво се случва със знаците на любовта, когато погледът, въздишката и усмивката вече не стигат. Следващата част разглежда „Прощално“ като най-интимното и най-тъжното стихотворение на Вапцаров, създадено на прага на смъртта. Разгледани са метафората за съня и за вратите, които не бива да се залостват, сдържаността на лирическия Аз и мястото на целувката във финала, както и връзката на творбата с „Борбата е безмилостно жестока“ и с Яворовото „Две хубави очи“. Отговорът докъде се доближават и къде се разминават посланията на двамата поети остава в самия материал, както и обяснението защо и при единия, и при другия личната любов не остава сама. Разработката е подходяща за съпоставителна тема върху Ботев и Вапцаров, за интерпретативно съчинение върху любовната лирика и за подготовка за матура и класна работа.

Планината приказва, а човекът мълчи и слуша. Върху този кратък разговор без думи стои цялото стихотворение и тук е даден пълният му текст, така както го е написал Никола Вапцаров. Петте четиристишия тръгват от мъглата над Елтепе и от гледката към селата долу, минават през реката Глазне, която приказва като човек, и стигат до онова, което тя разказва за жената, чакаща у дома. Финалната строфа сменя рязко картината и завършва с проблясък в очите. Текстът е подходящ за учене наизуст, за цитиране в анализ или интерпретация и за работа върху ранната лирика на Вапцаров, върху родния пирински пейзаж и мотива за завръщането и очакването.

Пет строфи, в които любовта трябва да бъде отстоявана като че ли е провинение: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Любовна“ от Никола Вапцаров. Творбата започва с тежестта на предвоенната тревога, надвиснала като бетонен блок, и с образите, в които лирическият говорител вижда този смут навсякъде около себе си: във фабричните комини, в залеза на запад, дори в спокойно синьото небе. Оттам стихотворението преминава към два въпроса, отправени към любимата, и завършва с обяснение защо песента е толкова малка. Текстът е даден изцяло, без съкращения и без коментар, с оригиналното си делене на строфи. Подходящ е за четене в час, за точно цитиране в анализ или в интерпретативно съчинение, за проследяване на контраста между интимното и историческото и за подготовка върху любовната лирика на Никола Вапцаров.

Пълният текст на стихотворението „Хайдушка“ от Никола Вапцаров. Страницата съдържа самата творба, без анализ и без коментар. Полезна е, когато текстът трябва да се прочете, цитира или научи наизуст.