Търсене на материали
Намерени 1113 резултата
Трагичната вина и съдбовната предопределеност в "Едип цар"
Вярата, че човешкият живот е предопределен и подвластен на една велика сила, наречена съдба, е определяща за нравствения свят на героите в драматургията на Софокъл. Но срещу тази „сляпа" сила ...
Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио”
Както в живота, така и в творчеството си Балзак принадлежи към онези мощни гении, които, чувствайки силата на своя дух, не се спират пред никакви трудности, за да осъществят своите идеали. Вели?...
Възелът на съдбата в "Дервишово семе"
Патриархалните родови закони имат своите нравствени опори в почитта към родителите, съвестта, достойнството и честта. Всичко това е подчинено на святото задължение да се продължи родът в?...
Власт и морал в "Антигона"
Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век преди Христа, когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето. Типично за Софокъл е въвеждането ...
Антигона и Исмена - два контрастни женски образа
"Антигона" е трагедия, която поразява със сложността на съграждащите я проблеми и с двусмислието на човешките ситуации. Още с пролога си тя открива две човешки позиции. Двете сестри, еднакво с?...
Драмата на непримиримостта в "Антигона" на Софокъл
Според Аристотел героите на Софокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят. Последователни и безкомпромисни в действията си, твърди и уверени, те се подлагат на изпитания, жертв...
Конфликтът между разума и чувствата - "Дервишово семе"
Основната дилема, пред която се изправя героят на Хайтовия разказ „Дервишово семе” - Рамадан, се оказва неразрешима. Много е трудно за момчето да се пребори с чувствата си към Силвина тогав...
Една невъзможна любов сред ужасите на войната - "Крадецът на праскови"
„Крадецът на праскови” е истински шедьовър на българската литература. В тази невероятна творба Емилиян Станев разказва за една възвишена и свята, но невъзможна любов, която преобръща живо...
Споменът мечта - "Скрити вопли"
Стихотворението е миражно видение, картинно инсцениран спомен. Всеки спомен излъчва тъга дори само с невъзвратимостта си, особено когато е превърнат в мечта. Тогава всичко в живота е изгубе?...