ТЕСТ № 2. Български език. Входно ниво

Пълен изпитен вариант за държавен зрелостен изпит по български език и литература с приложени отговори и разпределение на точките към всяка задача. Обхватът съответства на изискванията за матура и покрива всички компоненти на изпита. Първата част се състои от задачи с избираем отговор. Езиковият блок проверява правопис в редове от думи и в цели изречения, включително случаите с двойни съгласни, с изпадащи съгласни при производни думи и с употребата на главни букви при географски и календарни названия. Граматичните задачи засягат бройната форма, съгласуването при еднородни определения, членуването на съставни названия и употребата на деепричастие. Пунктуационната част обхваща обособени части, подчинени изречения и вметнати думи, а лексикалната – грешно употребени думи, съчетаемост и фразеологични антоними. Литературният блок е обширен и обхваща целия материал за матура. Проверява се разпознаване на творба по цитат, съотнасяне на герои с произведения, жанрова определеност, ключови мотиви и образи, разграничаване на лирическо от епическо начало, откриване на конфликт, който в дадена творба не присъства, и разпознаване на изразно средство в откъс. Отделна и обемна част стъпва върху два текста от различни сфери на общуване, обединени от обща тема. Задачите към тях проверяват определянето на сферата и функцията на всеки текст, значението на термин и на дума в контекст, преценка на верни и неверни твърдения по всеки текст поотделно, а също и работа с двата източника едновременно. Задачите със свободен отговор са разнообразни: избор между четири факта, които присъстват в текстовете; формулиране на общото между двата текста; съставяне на собствена теза по избрана тема; написване на резюме; попълване на уместни думи в текст; поставяне на правилни граматични форми, включително членувани форми, местоимения и учтива форма; връщане на пропуснати препинателни знаци. Върху откъс от изучен разказ са поставени две задачи – едната изисква посочване на цитати, другата – формулиране със свои думи на пространствено противопоставяне. Обемна таблична задача съотнася герои, жанрове и автори с произведенията им. Последната задача е същинската част от матурата – две теми по избор с приложен откъс от изучена творба. Отговорите са дадени в таблица с точките за всяка задача, включително попълнените форми, поправения текст и примерни решения за отворените задачи. При задачите с посочване на цитати и с формулиране със свои думи са предложени по няколко възможни отговора, което показва, че се приемат различни верни решения. Разпределението на точките заслужава внимание: то е изнесено видимо и позволява на ученика да прецени още преди решаването кои задачи носят най-много и къде си струва да отдели повече време. Последната задача с разгърнатия текст тежи колкото значителна част от целия останал тест – съотношение, което съответства на действителния изпит. Материалът е подходящ както за пробно писане при пълно спазване на изпитното време, така и за работа на части. Езиковите задачи могат да се дадат самостоятелно като упражнение по норми, работата с двата текста – като проверка на четивна грамотност, а последната задача – като тема за класна работа. На учителя вариантът дава готов инструмент за подготовка на дванадесетокласници без допълнителна подготовка. На ученика служи за самопроверка и за реална представа за обхвата и трудността на изпита.

Олимпиадната подготовка по български език и литература изисква едновременно точност при решаване на задачи и увереност в самостоятелното писане. Този материал за 7. клас включва 30 номерирани задачи, отделен литературен въпрос и дидактическа задача за преразказ – общо 32 задачи. Съчетава езикови проверки, литературни знания и работа с текст и таблица. Към първите 30 задачи са приложени отговори и точкуване, което улеснява проверката след самостоятелно решаване. Началният блок насочва към сложните изречения, видовете подчинено свързване и пунктуацията. Има въпроси за сложно смесено изречение, позицията на главното и подчиненото и правилното оформяне на изреченията. Следва задача за подбор на дума в контекст. Литературните въпроси включват проверка на твърдения, разпознаване на художествено средство, свързване на цитат с описание и характеристика на персонаж. Опорни творби са „Немили-недраги“, „До Чикаго и назад“, „Неразделни“, „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“. Задачи 13–21 са организирани около текст за Мъртво море и таблица за ниски точки на Земята. Ученикът сравнява двата източника, определя темата, проверява твърдения и разграничава информацията според мястото, на което е представена. Включени са наблюдение върху термин и два кратки свободни отговора. Тази част е подходяща за упражняване на четенето с разбиране и извличането на конкретни данни от различно организирана информация. Следващите задачи със свободен отговор обхващат извличане и определяне на подчинено изречение, синонимно изразяване на фразеологизъм и преобразуване на пряка реч в непряка. Има упражнение за вида на глагола и редактиране на текст за Деня на слона в Тайланд. Заключителните номерирани задачи проверяват композиционен похват, разпознаване на герой, свързване на цитати с произведения и посочване на автор и творба. Така тестовата част преминава от избор на вариант към самостоятелно формулиране и записване на решения. Отделният литературен въпрос „Каква е представата за родното според втора глава на „Немили-недраги“?“ предоставя възможност за по-разгърната писмена работа. След него е включен „Коледен дух“ от Георги Златков с условие за подробен преразказ от името на елхичката. Художественият текст осигурява основа за работа с гледната точка, последователността и предаването на разговорите. Двете задачи за писане допълват теста с различни форми на литературно и повествователно изразяване. Материалът може да се решава цялостно или на етапи според уменията, които се упражняват. Учителят разполага с основа за олимпиадна подготовка, а ученикът – с възможност да провери знанията си и да планира следващия преговор. Решете задачите самостоятелно, сравнете наличните отговори и отделете време за двете писмени работи, за да упражните както точността, така и последователното изложение.

Колко определения има в едно изречение от четири реда? Това е единствената задача тук без готови отговори и точно тя показва кой наистина разпознава частите на изречението. Останалите двайсет и четири са с избираем отговор, а текстът е за Тадж Махал, за мрамора, който сутрин е розов, на обяд бял, а вечер златен. Четиво, което се помни, и затова задачите към него не се решават механично. Шест въпроса вървят с текста: коя не е тема, как е свързан вторият абзац с първия, кое твърдение е вярно и кое не е вярно според прочетеното и какви са двете подчертани места, едното дума, другото цяла част от изречението. Твърденията са подготвени внимателно, защото неверните са почти дословни цитати с подменена една подробност, име на град, число, разменени думи. Следват две задачи за фразеологизми, в които се търси синонимен израз и преносно значение на числово словосъчетание. После идват две задачи от рядък тип: даден е ред от три думи и трябва да се продължи с четвърта, като в едната принципът е смисълът, а в другата частта на речта. Две аналогии проверяват отношенията общо и частно и множество и открояваща се от него единица. Правописът е в три задачи с подчертани думи в кратки откъси за посещението в храма, а проверяваните случаи са от най-упоритите: членуване при мъжки род, представки, удвоени съгласни, формите на въпросителните и относителните местоимения. Откъсите са от разказ на посетител, тоест упражнението минава като четене, а не като списък с думи. Синтаксисът заема втората половина и е построен стъпаловидно. Две задачи искат анализ на цяло изречение, при първата трябва да се открие коя част липсва в него, а при втората каква е службата на подчертаната дума. След тях са задачата за броене на определенията, задача за съставното глаголно сказуемо, задача за сложното съчинено изречение и задача, в която трябва да се намери изречението, различно по състав от останалите три. Последното е сред най-трудните неща в седми клас и тук е поднесено върху дълги изречения от историята на моголската империя. Пунктуацията е с четири задачи, разделени на двойки: в двете се търси изречението с грешка, в другите две единственото вярно. Изреченията съдържат обособени определения в началото, подчинени изречения за цел и за условие и сложни съюзи. Отговорите са с обяснения. При правописните задачи са изписани верните форми на всички сгрешени думи, при пунктуационните е даден целият поправен текст на изречението, а при аналогиите е обяснен принципът на съответствието. Полза за учителя: готов лист за контролна работа или за преговор преди изпита след седми клас, с акцент върху синтаксиса, където обикновено се губят най-много точки. Текстът става и за междупредметна връзка с историята. Полза за ученика: проверка на правописа, лексиката и синтаксиса наведнъж, с обяснения, по които грешката се разбира, и една задача, която кара да се брои, а не да се познава.

Изпитен вариант за държавен зрелостен изпит с приложен ключ и точки към всяка задача. Обхватът съответства на изискванията за матура и покрива езиковата, литературната и писмената част. Езиковата част заема началото на теста и е обширна. Проверява се правопис в редове от думи, в подчертани думи в изречение и в цели изречения; граматични норми при местоимения, съгласуване, членуване и учтива форма; пунктуация при подчинени изречения и обособени части. Лексикалната част включва отношения между двойки думи, синонимия и значение на фразеологизми, сред които няколко с античен произход. Литературният блок обхваща целия материал за матура. Проверяват се жанрова определеност, разпознаване на творба по цитат, тълкуване на понятие в контекста на конкретна глава от роман, познаване на герои и заглавия, ключови метафори, литературно направление, разпознаване на изразни средства и на понятие по неговото определение, откриване на излишен термин в ред. Отделна част стъпва върху научнопопулярен текст за добива на сол по българското Черноморие. Задачите проверяват вида и темата на текста, назоваванията на един и същ предмет, значението на фразеологизъм в контекста и преценка на верни и неверни твърдения – включително чрез съотнасяне на древни и съвременни имена на градове. Задачите със свободен отговор са разнообразни: формулиране на теза по роман, избор на уместна дума в текст, поставяне на правилни форми, връщане на пет пропуснати запетаи, довършване на аналогии, съотнасяне на творби с жанрове и разпознаване на тропи в откъс. Последната задача предлага пълния текст на одата „Паисий“ от Иван Вазов и две теми по избор – за интерпретативно съчинение и за есе. Наличието на цялата творба позволява работата да се извърши без допълнителни материали.

Изпитен вариант, в който трите текста разглеждат един общ проблем – какво се случва с българските пещери и кой е длъжен да ги пази. Материалът повтаря точно формата на държавния зрелостен изпит, но с приложени отговори. Езиковата част започва с правописа: пълни и кратки форми, обеззвучаване, слято и разделно писане, главни букви при съставни имена и наименования на институции. Граматичната норма проверява бройната форма, съгласуването при съчинени определения, деепричастието с несъвпадащ извършител и относителните местоимения. Следват двете пунктуационни задачи и двете лексикални – уместната употреба на близки по звучене думи и разпознаването на фразеологизми, които не са синоними. Литературният блок обхваща разпознаване на творба по цитат, творби на един и същ автор, герои и произведението, от което са, жанрово определяне, водеща идея на конкретен разказ, общи мотиви при двама автори, характерни образи за един поет, невярно твърдение за сатирично-алегорична творба, кулминацията в разказ и разпознаване на изразно средство. Средището на варианта е работата с три текста, свързани с опазването на пещерите. Първият е обръщение с апелативна насоченост от организация на пещерняците, вторият – новинарски материал за последиците от снимането на филм в известна пещера, третият – извадка от проект на закон със списък от забрани. Дванадесетте задачи проверяват основната функция на текста, верните и неверните твърдения, разчитането на съкращения, причините за описано явление, значението на термин и отделянето на факти, които в текстовете липсват. Следват формулирането на общата тема, тезата и резюмето на един от текстовете. Практическият блок включва избор на най-уместния израз, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и пет пропуснати препинателни знака в текст с пряка реч. Преди края е поместен пълният текст на „Приказка за стълбата“ с две задачи – за първоначалните убеждения на героя и за смисъла на онова, което той дава при изкачването. Следва задачата за съответствия между герои, творби и автори, а накрая е даден разказът „Спасова могила“ с тема за аргументативен текст и с изискване жанрът да бъде обявен предварително. Отговорите са приложени за всички задачи, включително примерни решения с обяснения за отворените – тема, теза, цитати и тълкуване на символиката. За учителя това е готов вариант за пробен изпит, а двете художествени творби в края вършат работа и самостоятелно като материал за анализ. За ученика е пълна репетиция по изпитния формат – с възможност сам да провери и езиковата, и литературната си подготовка.

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.