Атанас Далчев
Дяволско

   Стрелките на отсрещния часовник
   описват върху своя циферблат
   дванайсетте кръга на моя ад
   и жънат мойте часове отровни.

   И аз лежа на дървения под
   с коси от леден лепкав пот измокрени,
   и аз умирам в стаята под покрива
   тъй близко до самия небосвод.

   А долу преминават автомобили,
   трамваи като ветрове фучат
   и смехове и крясъци звучат,
   и тътнат кръчмите и публичните домове.

   И за да заглуша във себе си скръбта,
   понякога аз сядам на прозореца
   и яростно оттам замервам хората
   със пръст от старите саксии без цветя.

   О, аз разбирам: този весел свят
   със мене и със мойта смърт не свършва;
   аз съм една ненужна жалка мърша
   и мога ли да бъда техен брат?

   Не искам състрадание от хората!
   Аз имам всичко: моя е смъртта.
   И аз ще се изплезя на света,
   обесен върху черния прозорец.

1927 г.