Тестови задачи. Ги дьо Мопасан – „Бел Ами”

1. Кой е авторът на романа „Мадам Бовари“? А) Емил Зола Б) Гюстав Флобер В) Оноре дьо Балзак Г) Виктор Юго 2. Към кой литературен жанр принадлежи „Мадам Бовари“? А) Лирика Б) Романтизъм В) Реалистичен роман Г) Исторически роман 3. Коя е основната тема на романа? А) Противоречието между мечтите и реалността Б) Борбата за свобода В) Природата на любовта Г) Войната и мирът 4. Каква е професията на Шарл Бовари? А) Учител Б) Лекар В) Юрист Г) Търговец 5. Какво е първоначалното

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи с избираем отговор. Материалът е обемен, обхваща изученото през деветата година и е съобразен с изпитния формат. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ и четири задачи към него. Проверяват се сферата на общуване, разбирането на съдържанието, разпознаването на думи от пасивната лексика и определянето на лексикалната група на конкретна дума. Задачата за съдържанието е сред полезните: сред вариантите са включени твърдения, които звучат правдоподобно, но противоречат на текста, така че отговорът изисква внимателен прочит. Езиковата част е разгърната необичайно широко. Освен обичайните правописни и пунктуационни задачи тук се проверяват функционалните стилове и техните жанрове, авторският неологизъм, синтактичният паралелизъм като средство за свързаност, паронимите, антонимите и фразеологичните синоними. Такъв обхват рядко се среща в тест за входно равнище. Отделни задачи изискват броене на пропуснати препинателни знаци и откриване на правописна грешка сред четири означени думи в едно изречение. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература и е разгърнат подробно: героите и сюжетът на един от романите, съдържанието на друг, мотивите в изучената творба на френския символист, опозициите на романтизма, жанровата определеност на две произведения и разпознаване на герой по реплика. Отделна задача изисква да се провери цяла редица от автор, творба, жанр и герой – формат, който налага четири проверки в един въпрос. Вторият дял засяга Възраждането – сведения за първото историческо съчинение, строежът на изучената поема и особеностите на Ботевата поезия, включително общите образи между две от стихотворенията. Задачата с проверката на цяла редица заслужава отделна дума. В нея са свързани четири сведения наведнъж и е достатъчно едно от тях да е сгрешено, за да отпадне целият вариант. Такъв формат изисква сигурни знания и не позволява отгатване. Ценна е и задачата за синтактичния паралелизъм. Приведени са четири откъса от различни автори и трябва да се открие онзи, в който похватът липсва – проверка, изискваща вглеждане в строежа на стиха, а не в неговото съдържание. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кой жанр не принадлежи към стила, кой мотив не се среща, коя опозиция не е основна, кое твърдение съдържа грешка. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище – от съвременна проза, през стилистиката и лексикологията, до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва не отделен пропуск, а състоянието на подготовката като цяло. Всички задачи са с избираем отговор, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен, а задачите са номерирани с разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище с висока степен на трудност, подходящ за клас с добра подготовка, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Изпитен вариант, който освен проверка е и четиво – трите текста в средата му разказват как се е родило ораторското изкуство и кои речи са променили ХХ век, а финалът поставя пред зрелостника един от най-топлите Йовкови разкази. Езиковата част следва изпитния стандарт. Правописът е застъпен с пет задачи – озвучаване и обеззвучаване на съгласни, членуване, слято и разделно писане, главни букви при имена на месеци и на празници. Граматичната норма проверява бройната форма, съгласуването при съчинени определения, деепричастието с различен извършител и окончанието при спрежението. Следват двете пунктуационни задачи и двете лексикални – уместната употреба на близки по звучене думи и разпознаването на фразеологизми, които не са антоними. Литературният блок обхваща разпознаване на творба по цитат, творби на един и същ автор, герои и произведението, от което са, жанрово определяне, водеща идея на конкретно стихотворение, общ мотив в две творби, характерни мотиви за един поет, определяне на сатирична комедия, кулминацията в разказ и разпознаване на изразно средство. Средището е работата с три текста за реториката. Първият проследява възникването ѝ в Древна Гърция и появата на различните видове оратори, вторият е публицистичен текст за писачите на речи от Демостен до днес, третият представя три от най-известните речи на миналия век с откъси от тях. Дванадесетте задачи проверяват функцията и сферата на общуване, съответствието между понятие и значение, верните и неверните твърдения, посланията в един от откъсите, значението на чужда дума и отделянето на факти, които в текстовете липсват. След тях са формулирането на общата тема, тезата и резюмето. Практическият блок е стандартен: избор на най-уместния израз, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения, учтива форма – и пет пропуснати препинателни знака в текст с пряка реч. Преди края е поместено цялото стихотворение „Аз искам да те помня все така…“ с две задачи – за доказателства от текста и за художествените детайли, изграждащи образа на героинята. Следва задачата за съответствия, а накрая – обширни откъси от „Песента на колелетата“ с тема за аргументативен текст. Отговорите са дадени за всички задачи, включително примерни решения с обяснения за отворените – теза, доказателства, тълкуване на детайлите и текстът с поставената пунктуация. За учителя това е готов вариант за пробен изпит, а откъсите от Йовковия разказ вършат работа и самостоятелно като материал за анализ. За ученика е пълна репетиция с приложени отговори – и възможност да види как изглежда изпитната тема, преди да я срещне на самия изпит.

Тест за началото на седми клас, който проверява цялото учебно съдържание от предходната година – кой какво е написал, кой герой къде се среща и кои са водещите мотиви в изучаваните творби. Задачите са 20, всички от затворен тип, а две от тях са за съотнасяне. Обхванатите произведения са: „Серафим“ и „Косачи“ на Елин Пелин, „Хубава си, моя горо“ на Любен Каравелов, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ и откъсът „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов, „Художник“ на Веселин Ханчев, „Братчетата на Гаврош“, „Малкият принц“, „Принцът и просякът“, „География“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич и „Бъчва със знания“ от „Моето семейство и други животни“ на Джералд Даръл. Първата група задачи е върху авторството. Проверява се кой е написал дадена творба, кои двойки автор и заглавие са свързани правилно и разпознаването на текст по цитат от него. Втората група е върху героите: кой персонаж не участва в дадена творба, на кого принадлежат конкретни думи, кои двойки герой и произведение са верни и кое твърдение за един от героите отговаря на текста. Третата група разглежда мотивите и идеите – кой мотив се появява във финала на две различни стихотворения, кой е водещ в един от хумористичните текстове, кои са основните ценности в един от разказите и коя творба съответства на дадена характеристика. Отделни задачи проверяват жанровата принадлежност, видовете характеристика на литературен герой и биографични факти за четирима автори. Отговорите са изведени накрая в компактен вид, включително решенията на двете задачи за съотнасяне. Материалът е подходящ за входно равнище в началото на седми клас, за преговор след ваканцията и за самостоятелна проверка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е широкият обхват. Двадесет задачи покриват над десет произведения от различни автори, епохи и жанрове, така че резултатът показва кои творби са останали непознати, а не просто общо ниво. Полезни са и двете задачи за съотнасяне. При тях случайното попадение е почти изключено, защото всяка връзка трябва да бъде направена вярно, а грешката при една позиция обърква и останалите. Ценна е и задачата за биографичните факти. Тя изисква авторите да бъдат разпознати по събития от живота им, а не по заглавия – формат, който подготвя за подобни въпроси в следващите класове. За преподавателя тестът дава ясна картина за входното равнище на класа и посочва кои произведения трябва да се припомнят, преди да започне новото учебно съдържание.

1. От кой разказ е цитатът? Нас са ни записали в дяволския тефтер още кога сме се родили... Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! А пиех! От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех? Така и така няма прокопсия, мислех си - пиех! Пий, па дето ще да му излезе края!... Постлах си хубавичко за пъклото! A) „Задушница“ Б) „Ветрената мелница“ B) „На оня свят“ Г) „Косачи“

Тест по литература върху реализма, съставен от десет задачи с избираем отговор. Обхватът е двупосочен: от една страна теоретичните белези на направлението, от друга – конкретните произведения и герои, чрез които то се изучава в училище. Особеност на този тест е подредбата на задачите. Той не започва с определението за направлението, а с въпрос за техническите открития на века, и постепенно се движи от произведенията към общата теория. Така ученикът първо работи с конкретното, а обобщаващият въпрос за характеристиките на реализма стои накрая, което го превръща в естествено заключение. Задачите върху Флобер разглеждат две неща. Първата се отнася до романа „Мадам Бовари“ и изисква разпознаване на вярното твърдение сред четири – за композиционната рамка, за отношенията между съпрузите, за подбудите на героинята и за основния конфликт. Втората е насочена към творческия метод на автора и изисква да се посочи невярното: изборът да се изобрази всекидневието, позицията на повествователя, вниманието към езиковата среда на героя и неговото поведение спрямо обществото. Задачите върху Балзак са три и обхващат различни страни от творчеството му. Едната изисква разпознаване на говорещия по цитат – реплика, която разкрива нравствената позиция на герой и е сред най-запомнящите се в романа „Дядо Горио“. Друга проверява сюжета и отношенията между героите чрез отрицателна формулировка. Трета е насочена към типа герой, характерен за романите му. Отделни задачи разглеждат цикъла „Човешка комедия“ – кое произведение влиза в него и каква е неговата композиционна особеност, като сред вариантите присъстват заглавия на други френски автори от същия век. Включена е и задача, при която сред четирима писатели трябва да бъде открит онзи, който не се свързва с реализма – проверка на хронологията на литературните епохи. Финалната задача обобщава темата: сред четири твърдения за направлението трябва да се посочи невярното, което изисква ясно разбиране кое отличава реализма от предходната епоха. Неверните варианти в целия тест са изградени внимателно – те съдържат действителни факти, разместени или отнесени към друг автор, така че отговорът не може да се получи по изключване. Отговорите са дадени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата и е подходящ за преговор преди матура. На ученика служи за самопроверка и показва дали познаването на двата романа е достатъчно подробно.