ТЕСТ – Елин Пелин (12 клас)

1. Елин Пелин е представител на: А) романтизма Б) символизма В) реализма Г) индивидуализма 2. Тематиката на произведенията на Елин Пелин е свързана с: А) модерния градски бит Б) традиционния селски свят В) исторически събития Г) събития от национално значение 3. Елин Пелин е: А) собствено име Б) прозвище на Иван Димитров В) прякор на Димитър Иванов Г) литературно име на Димитър

Пълноценната подготовка за държавния зрелостен изпит по български език и литература се постига чрез редовна работа върху цялостни изпитни варианти. Този седми поред тест за дванадесети клас съдържа 41 задачи и следва точно структурата на матурата – от езиковите норми до аргументативния текст. Началният блок проверява владеенето на правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма чрез изречения от съвременната писмена практика, а също и умението да се разпознават антонимни фразеологични словосъчетания. Литературната част включва въпроси върху творби от Христо Ботев, Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Йордан Радичков, Димчо Дебелянов и Атанас Далчев: разпознаване на откъс, функция на реторичния въпрос, характеристика на образа на Паисий, композиция и роля на отделните разкази в „Ноев ковчег", общи мотиви в творчеството на различни автори, библейски образи, художествени внушения и изразни средства. Обширен раздел е посветен на работата с три текста, обединени от темата за отношенията между лекар и пациент – журналистическа публикация за първия омбудсман в българска болница, откъс от Кодекса на професионалната етика и художествен разказ на Дежьо Костолани. Към тях са зададени въпроси за сферите на общуване, функциите на текста, синонимия, фактическа информация, както и задачи с разширен отговор: обща тема, теза в 3–4 изречения и резюме. Редакционната част обхваща избор на най-уместен израз в свързан текст, членувани форми, местоимения, учтиви форми и откриване на пет пропуснати препинателни знака. Върху откъс от „Песен за човека" се търсят примери за нравственото прераждане на героя и опозиционните двойки, изграждащи смисъла. Отделна задача свързва герои, творби, автори и жанрове. Последната задача предлага „Приказка за стълбата" и „На гости у Дявола" на Христо Смирненски и тема за есе по житейски проблем. Приложените отговори на всички задачи, включително примерни решения на въпросите със свободен отговор, дават възможност за самостоятелна проверка.

Изпитен вариант, в който трите текста разглеждат един общ проблем – какво се случва с българските пещери и кой е длъжен да ги пази. Материалът повтаря точно формата на държавния зрелостен изпит, но с приложени отговори. Езиковата част започва с правописа: пълни и кратки форми, обеззвучаване, слято и разделно писане, главни букви при съставни имена и наименования на институции. Граматичната норма проверява бройната форма, съгласуването при съчинени определения, деепричастието с несъвпадащ извършител и относителните местоимения. Следват двете пунктуационни задачи и двете лексикални – уместната употреба на близки по звучене думи и разпознаването на фразеологизми, които не са синоними. Литературният блок обхваща разпознаване на творба по цитат, творби на един и същ автор, герои и произведението, от което са, жанрово определяне, водеща идея на конкретен разказ, общи мотиви при двама автори, характерни образи за един поет, невярно твърдение за сатирично-алегорична творба, кулминацията в разказ и разпознаване на изразно средство. Средището на варианта е работата с три текста, свързани с опазването на пещерите. Първият е обръщение с апелативна насоченост от организация на пещерняците, вторият – новинарски материал за последиците от снимането на филм в известна пещера, третият – извадка от проект на закон със списък от забрани. Дванадесетте задачи проверяват основната функция на текста, верните и неверните твърдения, разчитането на съкращения, причините за описано явление, значението на термин и отделянето на факти, които в текстовете липсват. Следват формулирането на общата тема, тезата и резюмето на един от текстовете. Практическият блок включва избор на най-уместния израз, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и пет пропуснати препинателни знака в текст с пряка реч. Преди края е поместен пълният текст на „Приказка за стълбата“ с две задачи – за първоначалните убеждения на героя и за смисъла на онова, което той дава при изкачването. Следва задачата за съответствия между герои, творби и автори, а накрая е даден разказът „Спасова могила“ с тема за аргументативен текст и с изискване жанрът да бъде обявен предварително. Отговорите са приложени за всички задачи, включително примерни решения с обяснения за отворените – тема, теза, цитати и тълкуване на символиката. За учителя това е готов вариант за пробен изпит, а двете художествени творби в края вършат работа и самостоятелно като материал за анализ. За ученика е пълна репетиция по изпитния формат – с възможност сам да провери и езиковата, и литературната си подготовка.

Двадесет задачи с избираем отговор върху разказа „Косачи“ на Елин Пелин, без отворена част. Проверката обхваща творбата изцяло – от общата представа за автора до поуката накрая. Подредбата върви по хода на разказа, така че ученик, който решава последователно, минава през цялото повествование. Началните въпроси установяват най-широката рамка: с какво е известен авторът и към какъв вид принадлежи творбата. Тези две задачи служат за загряване, но същевременно поставят разказа в неговия контекст. Следват въпроси за темата и за встъпителната картина. Задачата за обстановката е ценна, тъй като при този разказ нощната тишина не е фон, а условие: без нея разговорите край огъня не биха се състояли. Обособена е обемна линия за мъжа, който забавлява останалите с измислици. Отделни въпроси разглеждат откъде идва прозвището му, каква е ролята на историята, която разказва, и какво постигат неговите песни. Тази група показва, че въображението тук има съвсем определена служба – да облекчи тежкото. Втората половина е посветена на младия косач. Проследени са причината да е далеч от дома, отношението на другарите към него, състоянието му след една песен, вътрешната му борба и внезапното му решение накрая. Тази втора линия е сред най-стойностните в материала. Тя показва как една подмятана шега прераства в съмнение, съмнението – в мъчение, а мъчението – в постъпка. Всяка стъпка е поставена в отделен въпрос, така че веригата се вижда ясно. Отделни задачи се отнасят до звуците в нощта и до значението на мрака и мълчанието. Двата въпроса се допълват: първият описва обстановката, вторият обяснява какво тя прави с мислите на човека. Заключителните въпроси излизат извън действието – към образа на селянина у този автор, към строежа на разказа, към отношението на героите към трудностите, към поуката и към мястото на творбата в българската литература. Въпросът за отношението към трудностите заслужава внимание. Той изисква да се разбере, че смехът и разказването тук не са безгрижие, а начин да се понесе тежкото. Отговорите са изнесени накрая, като всеки верен вариант е придружен с обяснение от едно изречение, което посочва основанието за избора. Вариантите са дълги, но ясно различими. Неверните описват положения, каквито в творбата няма – търсене на съкровища, свади със съседи, обръщане към властите, – така че отхвърлянето им не изисква тълкуване. Заради това материалът е достъпен и за клас със средна подготовка, а няколко от въпросите все пак изискват разбиране и отделят внимателния читател. Липсата на отворена част прави проверката бърза за провеждане и оценяване, а броят на задачите позволява тя да се проведе в част от учебния час. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи и ясно отделени варианти. Тестът може да се използва и на части: първата половина – за проверка на прочетеното, втората – като повод за разговор върху съмнението и доверието. Учителят получава проверка с широк обхват върху кратък разказ. Ученикът – възможност да проследи как от една вечер край огъня се стига до внезапно тръгване в тъмното.

Тест по литература върху разказа „Ветрената мелница“ на Елин Пелин с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с разгърнат писмен отговор. Проверката е насочена към художествената страна на творбата – символиката, езика, композицията – наред със съдържанието. Началните задачи установяват основния конфликт и водещия похват, чрез който авторът постига колорит. Втората е сред полезните: тя изисква да се разпознае съчетанието от народен език и хумор като средство за изграждане на художествения свят. Обособена е обемна линия за символиката. Отделни задачи разглеждат какво означава продължителното безводие, какво олицетворява възрастният герой и каква преносна роля изпълнява природната стихия, върху която стъпва цялото начинание. При две от тези задачи верният отговор обединява всички изброени възможности – похват, който показва, че образът работи на няколко равнища едновременно. Следва група въпроси за героите и за общността. Проверяват се защо главният герой минава за особняк сред съселяните си, какво отношение имат те към неговото начинание, какво поражда у него срещата с девойката и каква промяна настъпва у него накрая. Отделна задача се отнася до народен обичай, включен в разказа, и до неговата роля за връзката с фолклора. Тя разширява проверката отвъд литературния текст. Заключителните въпроси от затворената част засягат причината за изоставените предишни начинания, действието на хумора и строежа на разказа. Петте задачи с разгърнат отговор изискват тълкуване: съпоставка между два вида съоръжения като символи, значението на финала за отношенията между двамата млади герои, начинът, по който езикът изгражда характерите, смисълът на самото начинание и връзката с останалото творчество на автора. Първата от отворените задачи е най-стойностната. Тя противопоставя две съоръжения, които на пръв поглед вършат едно и също, и изисква да се види, че едното въплъщава установеното, а другото – опита да се излезе извън него. Такова наблюдение изисква вглеждане, а не преразказ. Ценна е и задачата за езика. Тя насочва вниманието към нещо, което обикновено остава незабелязано: че характерите в този разказ се разкриват не чрез описания, а чрез начина, по който всеки герой говори. Последната отворена задача извежда извън отделната творба и я поставя сред останалите произведения на автора – въпрос, който се задава при по-обемно изпитване. Примерните отговори са обстойни, по няколко изречения всеки, с ясен строеж и с извод накрая. Те могат да послужат като модел при подготовка за писане и като опорни точки при разбор в час. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратко пояснение, което посочва основанието за него. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл, макар при част от задачите да се изисква преценка между близки тълкувания. Материалът е подходящ за клас с добра подготовка или за края на подробен разбор. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последните пет въпроса. На учителя тестът дава готова проверка, насочена към похватите, а не само към съдържанието. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху творбата.

Четиридесет и една задачи, подредени точно по модела на държавния зрелостен изпит – със същите видове задачи, същото разпределение и същия брой точки накрая. Именно това съответствие прави материала стойностен. Той не е сборник с упражнения, а цял изпит, който може да се реши от начало до край за отреденото време. Материалът е пробен изпит по български език и литература и е събран на четиринадесет страници. Първата част е езикова и обхваща тринадесет задачи. Тя започва с правописа при сложните думи, минава през граматичните и пунктуационните норми, а после стига до задачи, при които ученикът вече не избира, а сам записва вярната форма. Особено полезна е задачата с преписването. Даден е цял текст, от който липсват точно пет препинателни знака, и се иска той да бъде преписан изцяло с поставени знаци. Отговорът в ключа показва къде стои всеки от тях. Средището на изпита са двата приведени текста и осемте задачи към тях. Единият е за откритие на жена вирусоложка, другият – за съвременен сериал. Двата са свързани по тема, но принадлежат на различни функционални сфери – и точно това се проверява. Задачите към тях покриват всичко изисквано: разпознаване на сферата, проверка на твърдения, откриване на грешките в едно изречение с точно указан брой и вид, обясняване на дума по контекст, редактиране и накрая писане на собствена теза. Именно задачата за броя на грешките е сред най-трудните в целия изпит. Тя изисква не просто да се види грешката, а да се определи от какъв вид е. Литературната част обхваща седемнадесет задачи и минава през целия учебен материал – от възрожденския роман до съвременната поезия. Има задачи за конфликт, за символ, за фразеологизъм, за изразно средство и за жанрова черта. Отделно място заемат задачите с приведени откъси. При една от тях се иска изваждане на два цитата по зададен признак, при друга – съотнасяне на три творби с техните автори. Предпоследната задача е съпоставителна: приведени са две стихотворения с еднакво заглавие от различни автори и се иска съпоставка в пет изречения. Финалната задача е за писане и предлага избор между есе и интерпретативно съчинение по приложен откъс. Ключът е пълен и с обозначени точки. При отворените задачи са дадени примерни отговори, включително разгърнати за двете най-тежки. Преподавателят получава готов пробен изпит със скала за оценяване – без подготовка. Ученикът решава истински изпит и вижда точно колко точки носи всяка задача.