„Боже, колко мъка има по този свят, боже!“: ироничният призив на Моканина към днешния свят. Съчинение разсъждение върху „По жицата“ на Йордан Йовков

Вариант, изграден около една централна нишка в разказа — гледането и виждането. Голяма част от задачите проследяват глаголите за зрително възприятие в текста и показват как външният поглед постепенно се превръща във вътрешно прозрение. Материалът съдържа 30 задачи, от които 26 с избираем отговор и четири със свободен кратък отговор. Началото е върху литературнокритически текст, тълкуващ ключов момент от творбата. Задачите изискват да се определи кой елемент от композицията е разгледан в него, как е представен проблемът за „благородната лъжа“, какво внушава редуването на личните местоимения в репликата на героя и в името на коя ценност са изречени думите му. Този блок задава посоката на целия тест: работа с конкретен цитат и с разсъждение върху него. Следва обширна група задачи върху символиката. Разгледани са значението на бялата лястовичка, случаите, в които символният цвят „бяло“ не се тълкува по определен начин, фолклорните представи за змията и опозицията, която двата образа изграждат. Отделна задача изисква сред четири твърдения да се посочи онова, което говори именно за птицата лечителка. Централно място заема блокът върху погледа и глаголите за виждане. Задачите проследяват двата глагола, с които разказът започва и завършва, реда, в който липсва отричане на действието, чий поглед е изгубил сетивност към видимия свят, функцията на повтарящите се изрази в завръзката и в средата на повествованието, а също и подредбата, в която движението на погледа изгражда общуването между душите на героите. Тази поредица изисква реално връщане към текста, а не общи впечатления. Отделни задачи са посветени на повествователната техника — защо пряката авторова намеса е ограничена, какво следва винаги след портретните описания и с кой глагол е предадена преценката на героя за състоянието на майката. Тук е и задачата за разчитане на метафора в кратко изречение от текста. Друг блок е върху добротата и състраданието: кога точно се проявява доброто у главния герой, чрез какво е изразено състраданието му, на кого от героите става подобен в мига на съпричастност и какво изразява възгласът му в края на разказа. Включена е и задача върху подтекста на споменат християнски празник и върху асоциациите, породени от портрета на болната героиня. Четирите заключителни задачи са със свободен отговор. Първата изисква обяснение защо героите могат да бъдат наречени праведни според християнската религия. Втората съпоставя цитат от разказа с цитат от творба на Иван Вазов и изисква да се назове общата за двата художествена фигура. Третата и четвъртата проверяват тълкуването на конкретен детайл и познаването на финалната реплика. Значителна част от задачите са с обърната формулировка — търси се неверният или погрешният отговор. Разделът с отговорите съдържа и кратки обяснения при по-спорните въпроси. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за подготовка за изпитване и за преговор преди писане на интерпретативно съчинение или отговор на литературен въпрос.

Защо честният овчар изрича лъжа и защо тъкмо в нея Йовков вижда висша проява на човечност? Разработката търси отговора в самата постройка на разказа. Началото очертава характерното за художествения почерк на Йовков: интересът му не към социалните предпоставки, а към нравствените мотиви за постъпката, и стремежът да разкрие красива човешка проява. Следва разглеждане на разказа като двойна тема, в която безкрайността на човешката мъка върви заедно със способността тази мъка да бъде споделена. Откроена е кулминационната среща на Моканина с болното момиче и е показано с какви средства писателят постига въздействието ѝ, без отговорите да бъдат преразказани. Самостоятелен акцент е поставен върху общочовешкия, а не социален характер на поставения проблем, върху вика на героя и върху въпроса за съдбата, нейната предопределеност и мястото на вярата в чудото. Отделна част е посветена на пейзажа: как безкрайното поле, жиците с лястовиците и отдалечаващата се каруца работят в психологически паралел с преживяванията на героя и с внушенията на творбата, както и защо финалът е многозвучен. Втора, самостоятелна част се съсредоточава изцяло върху образа на Моканина: как душевната болка прераства в осезаема физическа болка, как се степенуват трите реплики към момичето и защо бялата лястовица е нужна на народното съзнание. Проследено е и как Йовков оставя героите си да говорят сами, без авторова намеса, и какво следва от това за читателя. Финалната част обобщава защо Моканина носи нравствените добродетели, изграждани в националното съзнание, и какво завещава чрез него писателят, но самата формулировка е оставена за текста. Разработката е подходяща за анализ на разказа, за характеристика на Моканина, за теми върху милосърдието, съпричастността и съдбата у Йовков и за подготовка на интерпретативно съчинение или устен отговор.

Един овчар край шосето и една каруца с болно момиче са поводът разработката да проследи как Йовков превръща състраданието в мярка за човешката нравственост. Началото очертава Йовковия свят и копнежа по красивото и доброто, който носят обикновените му герои, и въвежда тезата, че нравствената същност на човека се проявява най-пълно в страданието и съпричастието. Същинската част следи срещата стъпка по стъпка. Разгледан е погледът на Моканина, който още отдалеч разчита бедността и мъката на непознатия по кръпките на ризата, по оръфания пояс и по блуждаещите очи. Проследено е как отзивчивостта на овчаря отключва изповедта на затворения и неразговорлив Гунчо и как в разказа за Нонка и за змията по време на жътва бедността се оказва нищо пред жестоката орис. Отделно внимание е отделено на въпроса за бялата лястовичка: как отговорът на Моканина се променя от категоричното отрицание до потвърждението и защо тази промяна е ключът към образа му. Разгледани са и художествените средства, с които Йовков предава вълнението на героя, повторенията, накъсаната реч и паузите, както и сцената пред каруцата с болното момиче. Финалната част се спира на онова, което остава у Моканина, след като каруцата се отдалечава, и на последните му думи, отправени към небето. Изводите за смисъла на надеждата и за пречистващата сила на страданието са оставени в самия текст. Разработката е подходяща за характеристика на литературен герой, за теми върху състраданието и милосърдието, за наблюдения върху езика на Йовков и за подготовка по разказите му.

В „По жицата“ почти нищо не се случва, а разказът остава сред най-силните в българската литература. Анализът тръгва точно оттам: как творба, лишена от същинско действие, постига нравственото си послание чрез описанието, диалога и символа. Първата част подрежда знаците в разказа: пътят и телеграфните жици с накацалите по тях черни лястовици, невидимата змия, бялата птичка на надеждата, отпуснатите краища на ръченика, както и библейските следи в имената на героите и в празника, около който се развива срещата. Следва разглеждане на страданието като трайна човешка участ у Йовков. През проницателния поглед на Моканина е проследено как се разкрива бедата на Гунчо: външният вид на другоселеца, блуждаещият поглед, треперещите пръсти и лаконичните думи, с които започва изповедта му. Обяснено е и защо мъката на това семейство не идва от бедността. Отделно внимание е отделено на бялата лястовица. Показано е как вестта за нея достига до героите чрез несвидетелски разказ, защо бащата повтаря едни и същи думи на две различни места в текста и какво издава това повторение за вътрешното му раздвоение. Разгледани са и образите на майката и на болната Нонка, както и външните белези на мъката, по които Моканина ги разчита. Значителна част от анализа е посветена на самия Моканина и на етапите, през които преминава неговото съпричастие: от наблюдението и предпазливата преценка до желанието сам да повярва, че чудесата са възможни. Проследено е и повторението на един глагол в думите му към момичето, което казва повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Финалната част се спира на последната картина в разказа и на въпроса, който остава без отговор. Изводът, до който анализът стига, е оставен за самия текст. Разработката е подходяща за съчинение върху страданието и състраданието в „По жицата“, за отговор върху символите в разказа и за преговор върху творчеството на Йордан Йовков.

Едно изречение, изречено на глас към небето, събира целия разказ, и разработката обяснява как героят стига до него. Отговорът е построен като постепенно натрупване: всяка част добавя по още едно преживяване, което ляга върху овчаря, докато накрая викът става неизбежен. Началото се връща към първите минути на срещата и към усета на Моканина, че насреща му стои човек с беда. След това са проследени разказът за изгубените деца и за единствената останала дъщеря, случката със змията по време на жътва и безсилието на сменяните един след друг лекари, като е показано какво точно в тези думи разтърсва слушателя. Отделен акцент е поставен върху пътуването на семейството подир поверието и върху разликата между обикновен път и поклонение пред чудото. Същинската част се спира на решаващата гледка край каруцата, на контраста между изнуреното тяло и живия поглед на момичето и на това как след собствената си утешителна дума овчарят остава още по-натоварен. Финалната част тълкува самата реплика в три посоки: като обобщение за чуждата болка, като признание за безсилие и като обръщение към Бога от човек, който няма на кого другиго да се оплаче. Изводът е формулиран така, че да може да се използва като теза в устен отговор или в съчинение. Разработката е полезна за домашна работа, за изпитване и за характеристика на образа на Моканина.

Разборът започва от автора и от онова, което го е направило такъв. Началото представя Йордан Йовков като майстор на късия разказ и голям хуманист. Първата рубрика проверява разбирането за писателя: откъде черпи вдъхновение за сборника си, кой пръв забелязва литературните му заложби, как участието му във войните намира отражение в творчеството, кои години са особено плодотворни и как се разбира известен израз за него. Втората рубрика припомня кой край на България присъства трайно в творбите му, как този край въздейства върху творческия процес и кои са големите теми в неговото творчество. Оттам разработката преминава към самия разказ и към проверката на разбирането по текста. Четиридесет въпроса с разгърнати отговори придружават анализа. Свързването на биографията с творбата помага при въпрос за автора, който често се задава при изпитване. Разделянето на въпроси за автора и въпроси за творбата е удобно, защото позволява да се подготви точно онова, което предстои да бъде питано, а отговорите са разгърнати и се опират на конкретни факти и цитати. Обхватът позволява подготовка и за въпрос за автора, и за въпрос за творбата.