Поетът, когото заточенията не пречупиха: Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837), живот и творчески път, 9. клас
Зареждане на оценките…
Александър Сергеевич Пушкин, дете на старинни дворянски родове, е роден през 1799 г. в Москва. Семейството му принадлежи към най-образованата част от обществото и притежава огромна библиотека с книги на различни езици. Домът е посещаван от именити поети и писатели (Н. М. Карамзин, В. А. Жуковски, К. Н. Батюшков), гостуват художници, музиканти, артисти, чиито разговори детето попива от невръстни години. Тази среда благоприятства за оформянето на културните му интереси. Галоманията, която господства сред тогавашната руска аристокрация, е причина Пушкини да говорят по между си основно на френски. Домашните възпитатели на момчето са французи (неслучайно първите си детски стихове шестгодишният Александър създава на техния език). Важна роля за израстването му играе и неговата няня. Силната духовна връзка между детето и бавачката Арина Радионова – обикновена жена от народа, се оказва съдбовна за опознаването на живата говорима реч и на руския фолклор.
На 12 години Пушкин постъпва в лицея в Царско село – учебно заведение в околностите на Петербург, което подготвя възпитаници за бъдеща висока кариера в държавата. В лицея обогатява познанията си за световната литература: особено се увлича от произведенията на Волтер, Байрон и Шекспир, които оказват огромно влияние върху собственото му творчество. Но по-важното е, че се отърсва от франкоманията на семейната среда и почва да се интересува от руската култура и език, от руския характер и народния дух. Много от съучениците му също имат литературни наклонности и това ги свързва с приятелство за цял живот. Сред тях са трима бъдещи декабристи и участници в Отечествената война против Наполеоновото нашествие (1812). За Пушкин това е първият творчески период: през 6-годишното си обучение създава повече от 100 творби, предимно стихотворения, които се посрещат с бурно одобрение.
След дипломирането за няколко години е чиновник в Министерството на външните работи в Петербург. Запознава се с членове на тайната организация на декабристите, оказали съдбовно влияние върху личността и творчеството му. От този период са Пушкиновите стихотворения, пропити от идеите за гражданска свобода - те са известни като „ранна свободолюбива поезия“ и се разпространяват в ръкопис заради официалната цензура. Императорът обаче научава за съдържанието им и това е повод за заточението на автора на юг, в Бесарабия (1820 -1824). Владетелят се надява да пречупи духа на даровития младеж, като го откъсне от прогресивно настроените столични среди. Но ефектът е тъкмо обратен: на юг връзките на Пушкин с декабристите се задълбочават, той възприема бунтовните пориви на народа си като свои, а това се отразява пряко в произведенията му (стихотворенията „Затворник“, „Загасна дневното светило“, „Кинжал“, поемите „Кавказки пленник“, „Бахчисарайски фонтан“, „Цигани“). В същия период, през 1823 г., започва да работи и по най-значимата си творба – „Евгений Онегин“.
Гражданското и творческото му непокорство са причина за ново заточение – този път в семейното имение на Пушкини в с. Михайловское, Псковска област. Принудителната изолация обаче отново има благотворно влияние върху гения. През тези две години той получава нови импулси. Опознава живота и традициите на обикновените хора от провинцията и прекарвайки дълги дни в самота сред селската тишина, разсъждава над историята и над големите философски проблеми на битието. По признанието на самия поет именно тук става и един съществен прелом в творческия му метод - от романтизъм към реализъм. Резултатът от второто заточение са повече от 100 произведения: трагедията „Борис Годунов“, стихотворенията „Аз помня онзи миг чудесен“, „Село“, „Пророк“, т.нар. селски глави от романа „Евгений Онегин“ и др.
Провалът на въстанието на декабристите от 1825 г., в което участват много приятели на поета, разтърсва душата му, но той не изневерява на идеалите си. След смъртта на Александър I новият цар Николай разрешава на Пушкин да живее където поиска, но в замяна на свободата се обявява за негов личен цензор. Въпреки явните затруднения за отпечатване авторът непрекъснато пише, като гражданските мотиви вече се обогатяват с историческа и философска проблематика. Дворцовите опити да бъде обуздан талантът му отново не успяват. Произведенията му се радват на все по-нарастваща популярност, защото независимо от тематиката си те изразяват най-напредничавите идеи на епохата. Само броени месеци преди смъртта си поетът създава стихотворението „Паметник“, което е повече от равносметка за изминатия личен път – то е философски размисъл за мисията на твореца в обществения живот:
И паметта за мен в народа ще е свята –
че с лирата си светли чувства будех аз,
че в моя век жесток възславих свободата,
за падналите вдигнах глас.
През февруари 1837 г. Пушкин загива на дуел от ръката на френския емигрант Жорж Дантес. Смъртта му има разтърсващо въздействие не само в руските литературни среди, но и сред цялото руско общество. Тя обаче е и началото на безсмъртната му световна слава.
Пушкиновият талант сякаш е събрал в едно най-високите художествени постижения на други европейски народи от Античността до съвремието (Шекспир, Байрон, Колдридж, Хофман), но ги е съчетал с фолклорното богатство на руската традиция и с литературните постижения на предшествениците му в родната страна (Жуковски, Карамзин, Державин). За краткия си живот авторът оставя удивително голямо по обем, разнообразно по жанр и преди всичко високо като художествена стойност творчество, което се оценява не просто като връх в руската, а в световната литература на XIX век. Дарбата му се реализира във всички литературни родове – лириката, епоса, драмата, при това като утвърждава и нови жанрове. От поезията с гражданска тематика се открояват стихотворенията „На Чаадаев“, „Анчар“, одата „Волност“; от пейзажната лирика – „Зимна вечер“, „Буря“, „Зимен път“; световно признати шедьоври на интимната лирика са „Към А. П. Керн“ (известно с първия си стих „Аз помня оня миг чудесен...“), както и „Аз ви обичах“. Автор е на поемите „Полтава“, „Медният конник“, „Руслан и Людмила“, на цикъла „Повестите на Белкин“, на романите „Капитанската дъщеря“ и „Дубровски“, на забележителните кратки пиеси, станали популярни като „малките трагедии“ на Пушкин – „Скъперникът рицар“, „Пир по време на чума“, „Моцарт и Салиери“, „Каменният гост“.
Наричат Пушкин „началото на всички начала“ в руската литература, защото освен че утвърждава метода на реализма и налага нови жанрове, с творчеството си той е повлиял на всички големи поети и писатели в своята родина. Той е и родоначалникът на съвременния руски литературен език, в който влиза богатството на живата говорима народна реч.
ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ
Пушкин е роден не просто на границата на две столетия, а на ръба на две исторически епохи: епохата на феодалния абсолютизъм и епохата на буржоазно демократичните движения. Когато е на 14 години, започва Отечествената война (1812) между Русия и Наполеонова Франция, оказала огромно влияние върху него като поет, но и върху целия руски народ, защото подхранва патриотизма и чувството за национално достойнство.
След още 13 години – точно когато е започнал работа върху „Евгений Онегин“, е първото въоръжено въстание против царизма: Пушкин просто навлиза в литературата заедно с надигащата се сред обществото декабристка вълна. Двигатели на бунта (1825) са напредничави дворянски офицери, които проявяват нетърпимост към царското самодържавие и искат конституционно ограничаване на монархическата власт. Въстанието избухва в тогавашната столица Петербург на 14 декември, заради което участниците ще бъдат наречени „декабристи“. Владетелят обаче се разправя жестоко с тях - петима от ръководителите са обесени, а 120 са изпратени на заточение в Сибир. Поетът не участва пряко в размириците, но е дълбоко съпричастен към съдбата на революционно настроеното дворянство, което в този момент се е доближило до духа на руския народ. Идеите на декабристите, тяхната съдба имат небивал отзвук сред руското общество и слагат траен отпечатък върху живота и по-нататъшното творчество на Пушкин.
Свързани материали
Слънцето на руската поезия: Александър Сергеевич Пушкин, живот и творчество по периоди
Обзорна разработка върху живота и творчеството на Александър Сергеевич Пушкин, подредена по периоди и достатъчно подробна, за да послужи и за реферат, а не само за бърз преговор. Началото обяснява защо Пушкин е приеман за родоначалник на руската класическа литература и за създател на съвременния руски книжовен език. Събрани са оценките, които му дават Одоевски, Белински, Гогол, Достоевски и Горки, и са очертани чертите на неговия гений: култът към разума, мярата, яснотата и хармонията. Следва частта за епохата и за жанровия обхват на делото му. Показано е в каква историческа обстановка се формира личността на поета, кои са неговите предшественици и учители и как литературната му еволюция преминава през класицизма и романтизма, за да стигне до позицията на основоположник на новото направление. Същинската част проследява биографията по периоди: произходът и детството, Царскоселският лицей и лицейската лирика, петербургските години с волнолюбивите послания и с „Руслан и Людмила“, южното заточение с романтичните южни поеми, Михайловското с „Борис Годунов“ и с първите глави на „Евгений Онегин“, следдекабристките години с философската и любовната лирика, Болдинската есен и късната проза с историческата проблематика. Всеки период е представен не само с факти и дати, а и с характеристика на творбите: сюжетни конфликти, водещи мотиви, поетика и стил. На съответните им места в разказа са разположени и откъси от стихотворения в български превод. Финалната част е посветена на обръщането на поета към историята и към прозата, включително към темата за селските бунтове и към разбирането му какво е историческият роман. Обзорът е подходящ за реферат и презентация върху руската литература от 19 век, за преговор преди изпитване и за увод към анализ на отделна Пушкинова творба.
Лицеят, заточението и последният дуел: Александър Сергеевич Пушкин, кратка биография на поета (1799 - 1837)
Тридесет и седем години живот, а в тях се събират лицей, две заточения, царска благосклонност и един дуел. Биографичният текст подрежда тези събития в кратка и ясна последователност, така че да се вижда кога и къде се появява всяка от големите творби. В началото са родът и произходът, включително прочутият прадядо по майчина линия, и годините в лицея в Царско село. Следват първата служба и причината, поради която младият поет е отпратен далеч от столицата. Средната част свързва местата с творбите: какво донася престоят в Крим, какво започва да се пише в Кишинев и какво се ражда в заточението в Михайловское. Отбелязана е и промяната след възкачването на нов император. Финалът обхваща зрелите години: женитбата, приемането в Руската академия, списанието, което поетът издава, и събитията от края на 1836 година, довели до дуела. Текстът е удобен за бърза справка, за представяне пред клас и за отговор на въпрос за живота и творчеството на Пушкин.
Гласът, чието замлъкване изплашва цяла Русия: Александър Пушкин, епохата на декабристите и силата на словото, обзорен материал за 9. клас
На 28 януари 1837 година пред една петербургска къща се събира тълпа от дворяни, интелигенти и неграмотни селяни в кожуси и цървули. С тази сцена започва обзорът върху личността и значението на Александър Пушкин. Първата част обяснява какво всъщност е събрало тези хора и защо гибелта на един поет се преживява като всенародно страдание. Приведено е и едно от най-значимите стихотворения на Пушкин, написано няколко месеца по-рано, с паралел към сходна мисъл у Иван Вазов. Втората част очертава времето: реформите на Петър I и Екатерина II, идеите на Просвещението, обновата след нахлуването на Наполеоновите войски през 1812 г. и обратната страна на всичко това, самодържавието и бюрократичната машина, превърнала цяла Русия във военен лагер, който се събужда и заспива по команда. Оттук е изведено раждането на декабристкото движение и бунтът от декември 1825 г. Третата част свързва тази атмосфера с творчеството: как идеалите, надеждите и разочарованията намират израз в темите на Пушкин и защо романтизмът с неговия култ към свободата и естествеността обяснява предпочитанието му към приказката, романтическата поема, баладата и интимното послание. Финалната част е посветена на заслугите му за създаването на руското самосъзнание, за утвърждаването на руския език като език на изящната литература и за общочовешките ценности, които звучат в творбите му не като лозунги, а като изстрадани истини. Текстът е подходящ за уводен урок върху руската литература от XIX век, за устен отговор върху епохата на Пушкин и за въведение преди четенето на „Евгений Онегин“.
„И дълго ще съм жив на хората в сърцата“: анализ на лириката на Александър Сергеевич Пушкин, теми, идеи и прозрения
Защо два века след смъртта си един руски поет продължава да бъде четен и обичан? Отговорът е потърсен чрез самата му лирика, представена тук като цялостен свят от теми, идеи и прозрения. В началото е очертано мястото на Александър Сергеевич Пушкин в руската литература: защо творчеството му се приема за „начало на всички начала“, какво стои зад оценката на Белински и с какво енциклопедичният му талант променя развитието на жанровете. Посочени са първото и последното му стихотворение и е обяснено защо именно лириката остава предпочитаният му жанр. Същинската част подрежда творчеството по тематични ядра. Свободолюбивата лирика е разгледана през връзката с декабристкото движение и през стихотворения като „Волност“, „Село“, „Затворник“ и „Към Чаадаев“, като е показано чрез кои символни образи свободата присъства в тях. Отделен акцент е поставен върху руската природа и руската душевност в „Зимен път“, „Бесове“ и „Зимна вечер“ и върху идеята за времето, която ги организира. Следва философската линия: темата за живота и смъртта, за силата на съдбата и за волята на човека, проследена в „Дар напразен, дар случаен“, „Предчувствие“, „Манастир на Казбек“ и други творби. Последното тематично ядро е мисията на поета и отношението между твореца и обществото, разчетено чрез „Пророк“ и „Паметник“. Разборът върви с подбрани цитати от стихотворенията в български превод, така че всяко твърдение да стъпва върху самия текст. Проследени са и биографичните обстоятелства, които стоят зад промяната в настроението на лирическия аз: заточенията в Кавказ, Крим и Бесарабия и годините в Михайловское. Финалната част говори за въздействието на тази поезия, за нейната музикалност и за представата за „своя Пушкин“, която всеки читател изгражда сам. Анализът е подходящ за подготовка на съчинение и на отговор върху лириката на Пушкин, за теми върху свободата, природата и мисията на поета, както и за реферат по руска класика.
Излишният човек и жената, която избира дълга: анализ на романа в стихове „Евгений Онегин“ от Александър Пушкин с въпроси и отговори
Един отегчен петербургски аристократ, едно писмо, написано в разрез с всички правила на средата, и една среща, която идва твърде късно. Върху тази линия е изградена разработката върху „Евгений Онегин“, подредена в ясно отделени раздели. Първо е представен Александър Пушкин и обстоятелствата, при които романът се пише в продължение на осем години, през които талантът на автора видимо се променя. Следва разделът за произведението, а после и жанровият въпрос: защо творбата е роман в стихове, а не поема, и какво носи онегинската строфа. Композицията е разгледана през огледалната симетрия на двете писма и през ролята на лирическите отстъпления, които превръщат автора в отделен герой. Темите са изведени поотделно, а образите са анализирани в движение: Онегин като излишен човек, Татяна в пътя ѝ от провинциалното момиче до жената, която избира дълга, Ленски и неговата романтична поза. Практическата част включва подробни въпроси и задачи с готови отговори, блок за самопроверка на прочетеното, задачи за писане върху творбата и раздел с по-трудни задачи за напреднали. Добавени са и любопитни факти: двете произведения на Пушкин с еднакво заглавие, свързани с българска тематика, както и екранизациите на романа. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа и за изпит, за отговор на литературен въпрос и за писане на интерпретативно съчинение.
Седем години и една променена идея: творческата история, жанрът и героят на „Евгений Онегин“ от Александър Пушкин, анализ
Подредена история на това как се ражда най-значимото произведение на Пушкин и защо начинът на създаването му обяснява много от особеностите на самия роман. Изложението започва с хронологията: къде и кога са написани отделните групи глави, колко години отнема работата и през какви събития в Русия преминава тя. Оттам се проследява промяната в замисъла, тръгнала от влиянието на един английски романтик, и превръщането на първоначалната идея в нещо съвсем различно по мащаб. Следващата опора е особеността, че всяка глава излиза скоро след написването си и авторът не се връща да я редактира. Обяснено е какви противоречия поражда това, кое от тях засяга самия главен герой и защо Пушкин не ги премахва, а ги превръща в организиращ принцип на творбата. Отделен акцент е поставен върху времето в романа: колко години обхваща действието, как са разпределени между възловите моменти и всекидневието и по какво това решение се различава от подхода на Байрон. Тук е и известната оценка на руската критика за творбата. Финалната част представя сюжетната линия в най-общ вид и стига до образа на Онегин като социално-етичен тип, като показва в какво се състои неговата липса и защо съзряването му е толкова болезнено. Разработката е подходяща за подготовка за изпитване и класна работа върху „Евгений Онегин“, за съчинение върху образа на главния герой и за бърз преговор на творческата история и жанра на творбата.