Анализ на V глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов

      В пета глава Вазов ни показва Странджата за последен път като действащо лице. Той е най-уважаваният сред хъшовете, защото е знаменосецът от четите и пазителят на спомена за борбата. В Браила обаче Странджата няма сила да променя „голямата история“. Неговата мисия вече не е на бойното поле, а в ежедневието: да събира хъшовете, да ги храни, да им дава кураж, да пази атмосферата на братство. Затова приносът му там е предимно в оцеляването – едновременно физическо (кръчмата, хлябът) и духовно (общата памет, думите на кураж).