Анализ на „Антигона“ от Софокъл – четвърти и пети епизод

      Четвърти и пети епизод от „Антигона“ на Софокъл показва как трагическият конфликт достига своя връх, променя тона на действието и довежда до болезнено осъзнаване на границите на човешката власт и на цената на заслепената гордост. След напрегнатите словесни битки от предишните епизоди тук атмосферата рязко се сменя: в центъра вече е оплакването, жалбата, човешката уязвимост. Сцената се изпълва с тъга – първо с тъжната песен на хора, после с дългия монолог на Антигона, която върви към своя „жив гроб“.