Анализ на „Две хубави очи“ – Пейо Яворов

     Стихотворението „Две хубави очи“ е едно от най-известните любовни признания в българската литература. То е кратко, но в тези няколко стиха Яворов е събрал едновременно възхищението си от чистата любов и страха, че тази чистота може да бъде разрушена от живота. Написано е през 1906 г., вдъхновено от любовта му към Мина Тодорова. Въпреки личния повод, текстът излиза извън личната история и говори на всички хора – за любовта като светлина, но и за опасността тя да бъде наранена.