„Две хубави очи“ – молитва за невинност (Анализ)

       „Две хубави очи“ е от онези кратки Яворови стихотворения, в които почти всяка дума е знак и всяка пауза е смисъл. Текстът стои в интимния център на Яворовата лирика и е тясно свързан с биографичното му преживяване – голямата любов към Мина Тодорова. В писмата, в цикъла „Писма. Денят на саможертвата“, в драмата на отношенията около „Калиопа“ и „Сенки“, поетът отново и отново се връща към образа на девойката като към висш, почти „серафичен“ идеал.