Един чифт чизми срещу цяло кралство. Анализ на приказката „Котаракът наставник, или Котаракът в чизми“ от Шарл Перо с въпроси и отговори

I. СЮЖЕТЪТ НА ПРИКАЗКАТА

1. Какво е значението на думата наставник? Какви задължения има един наставник?

     Думата „наставник" означава човек, който съветва, поучава някого и отговаря за него. Наставникът е като учител и водач – той насочва другия по правилния път, помага му да вземе добри решения и се грижи за неговото бъдеще. Задълженията на наставника са да дава мъдри съвети, да закриля този, за когото се грижи, и да го подготви за живота. В приказката Котаракът поема точно тази роля – той става наставник на своя млад господар, като го напътства, измисля плановете вместо него и му осигурява щастливо бъдеще. По този начин Котаракът замества бащата, който е починал, и поема грижата за най-малкия син.

2. Кое в заглавието на приказката подсказва, че ще се разказва за нещо необичайно?

     Заглавието „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми" веднага подсказва, че предстои необичайна история. На първо място, котаракът е животно и в обикновения живот животните не могат да бъдат наставници – те не дават съвети и не поучават хора. На второ място, котараците не носят чизми – това е човешко облекло. Самото съчетание на животно с човешки действия и облекло създава усещане за вълшебство и приказност. Читателят разбира, че ще попадне в свят, където обичайните правила не важат и където животно може да бъде по-умно и по-находчиво от хората.

3. Коя е темата на приказката и каква е връзката ѝ със заглавието?

     Темата на приказката е как ум, находчивост и ловкост могат да преобразят живота на един обикновен, беден човек. Въпреки че най-малкият брат получава най-незначителното наследство – един котарак, именно това „нищожно" наследство се оказва най-ценното от всички. Заглавието е пряко свързано с темата, защото поставя в центъра не господаря, а неговия помощник – Котарака. Думата „Наставник" подчертава, че успехът на младия мелничар не се дължи на богатство или на знатен произход, а на мъдростта и хитростта на верния му котарак. А чизмите са символ на новия облик, на прехода от обикновено домашно животно към умен и предприемчив помощник, който стъпва уверено в света на хората.

4. Каква представа за семейството на мелничаря изгражда началото на приказката?

     Началото рисува картината на бедно, обикновено семейство. Бащата е мелничар – човек, който изкарва прехраната си с тежък физически труд, мелейки зърно. Семейството притежава само три неща: мелница, магаре и котарак. Това е целият им имот – няма нито земи, нито злато, нито разкошен дом. Прехраната си семейството изкарва от мелничарския занаят – мелницата мели брашно, магарето носи чувалите. Когато бащата умира, трите сина остават без закрила и трябва сами да се погрижат за себе си.

     Какво притежава семейството? Семейството притежава само една мелница, едно магаре и един котарак. Това е нищожно имущество, което показва бедността на мелничаря.

     Как изкарва прехраната си? Чрез мелничарския занаят – мелницата е средството за препитание, а магарето помага в работата. Това е скромен, трудов начин на живот.

     Какви са взаимоотношенията между братята? Братята разделят наследството бързо и без спорове – не извикали нито нотариус, нито адвокат, защото нямало какво да делят. Подялбата става мирно, но не е справедлива – най-големият взема мелницата, средният – магарето, а за най-малкия остава само котаракът. Изглежда, че по-големите братя не мислят за малкия и го оставят с „нищо".

5. Как синовете извършват подялбата на наследството? Как се отнасят към дела си от него?

     Подялбата е извършена по старо традиционно правило – първородният получава най-голямата и най-ценна част от наследството (мелницата), средният – втория по стойност предмет (магарето), а най-малкият – онова, което е останало (котаракът). Братята не се съветват с нотариус или адвокат, защото имотът е толкова малък, че разноските биха погълнали всичко. Най-големият и средният брат са доволни, защото с мелницата и магарето могат заедно да работят и да се изхранват. Най-малкият брат обаче е огорчен и обезверен. Той не вижда никаква полза от котарака и смята, че е останал без нищо. Момъкът дори казва, че братята му могат честно да припечелват хляба си, а той ще трябва да умре от глад. Отношението на малкия брат към неговия дял е отчаяно и песимистично – той не подозира каква сила се крие в привидно безполезното наследство.

6. Защо тази подялба на наследството се приема за справедлива и от героите, и от разказвача, но не и от съвременния читател?

     В света на приказката подялбата е напълно нормална и справедлива, защото следва древната традиция – най-големият син наследява бащиния имот, а по-малките получават по-малко. Така е било в миналото, когато наследството е служело за продължаване на рода и се е предавало на първородния. Разказвачът не коментира подялбата като несправедлива, защото за времето, в което е създадена приказката, този ред е бил общоприет. Съвременният читател обаче вижда нещата по друг начин. Днес смятаме, че всички деца заслужават равен дял от наследството на родителите си. Днес не е честно единият да получи мелница, а другият – само котарак. Именно тази несправедливост е пружината на историята – защото най-малкият остава без нищо, Котаракът получава шанса да докаже, че дори най-незначителният дар може да се превърне в най-голямото богатство.

7. Каква е ролята на отделните епизоди в сюжета на приказката?

     Приказката е изградена от поредица епизоди, които като стъпала водят нагоре – от бедността и отчаянието до богатството и женитбата с принцесата. Всеки епизод добавя нещо ново към възхода на младия господар и разкрива ново качество на Котарака.

     Как са свързани помежду си отделните епизоди? Епизодите са свързани чрез преходни изрази, които бележат развитието на действието: „И тъй" въвежда нов етап от плана на Котарака, „Друг път" показва, че минава време и хитрецът продължава със своите номера, „Един ден" отбелязва ключов момент – срещата с царя при реката, „Накрая" води към развръзката – пристигането в замъка на човекоядеца, а „В това време" свързва паралелните действия – докато Котаракът действа, нещо друго се случва на друго място. Тези изрази създават усещане за непрекъснато движение напред.

     В кой епизод напрежението е най-силно? Напрежението е най-силно в епизода с човекоядеца. Тук Котаракът поема най-големия риск – влиза в дома на страшно и опасно същество, което може да го изяде. Хитростта е на върха си – Котаракът провокира тщеславието на човекоядеца, като го предизвиква да се превърне в мишка. Залогът е огромен: ако планът не сработи, Котаракът ще загуби живота си, а господарят му – последния шанс за щастие. Когато човекоядецът се превръща в мишка, Котаракът се хвърля върху нея и я изяжда – напрежението се разрешава с победа.

     Как Котаракът доказва, че и най-незначителното наследство може да е особено ценно? Котаракът доказва това с действията си – стъпка по стъпка той превръща нищото в богатство. Той лови дивеч и го поднася на царя от името на измисления маркиз Дьо Карабас. Организира „случайна" среща на господаря си с царя и принцесата. Подготвя жътварите и косачите да казват, че земите принадлежат на маркиза. Накрая побеждава човекоядеца и спечелва замъка. Един обикновен котарак, с помощта на ум, хитрост и смелост, осигурява на господаря си богатство, титла и любов. Така приказката учи, че не материалното наследство е най-важно, а духовните качества – ум, ловкост, вярност.

8. Изненадващ или очакван е краят на приказката? Защо?

     Краят на приказката е едновременно очакван и заслужен. Очакван е, защото вълшебните приказки почти винаги завършват с щастлив край – добрият герой получава награда, злият е наказан. Читателят предчувства, че Котаракът ще успее, защото от самото начало той показва, че има план. Същевременно в хода на историята има моменти на напрежение и несигурност, които поддържат интереса – например срещата с човекоядеца. Краят е справедлив – малкият мелничар, който е бил несправедливо ощетен, получава всичко: замък, земи, богатство и ръката на принцесата. А Котаракът, верният помощник, става знатен благородник и ловува мишки само за удоволствие. Щастливият край потвърждава поуката – с ум и находчивост дори най-бедният човек може да постигне велики неща.

II. ГЕРОИТЕ В ПРИКАЗКАТА

1. Какво означава думата наследство? Каква е ролята му за оцеляването и продължаването на рода в миналото и днес?

     Наследството е всичко (имот, пари, предмети), което децата получават след смъртта на родителите. В преносен смисъл думата означава и духовно наследство – всичко онова, което една определена група хора приема от предците си и го следва: българският език, обичаите, християнската вяра и други. В миналото наследството е било от особена важност за оцеляването на един род, защото нивите и къщата са давали препитание и сигурност на членовете на семейството. Наследниците са имали определени отговорности – трябвало е да пазят и съхраняват наследеното и да го предават на следващото поколение. Наследството е ставало за един от синовете – най-големия или най-малкия, за да не се дели и да не се пропилее. Днес наследството също е важно, но в по-различен смисъл – то помага за стартов капитал, но успехът зависи повече от личните качества и образованието на човека.

2. Кой от синовете наследява най-често бащиния имот в приказките? Кой от тях обикновено остава без наследство?

     В приказките най-често бащиния имот наследява най-големият син, защото той е първороден и по традиция получава най-голямата част. Обикновено без наследство или с най-малкия дял остава най-малкият брат. Точно това се случва и в „Котаракът в чизми" – най-големият получава мелницата, средният – магарето, а на най-малкия остава котаракът. Тази несправедливост обаче е двигателят на историята – именно защото е ощетен, най-малкият е принуден да тръгне по нов път и да се надява на чудо.

3. Кой от братята изпълнява ролята на герой в приказката? С какво неговата съдба е по-различна от тази на другите братя?

     Ролята на герой изпълнява най-малкият син на мелничаря. Неговата съдба е коренно различна от тази на по-големите братя. Докато те получават мелницата и магарето и могат заедно да припечелват прехраната си по обичайния начин, малкият брат остава без нищо – само с котарак. Той е ощетен от наследството и не може нито да се издържа, нито да създаде свое семейство. Именно тази безизходица обаче се превръща в началото на неговата голяма промяна. След като Котаракът поема наставничеството, малкият брат се превръща в маркиз Дьо Карабас – богат, уважаван благородник, който се жени за царската дъщеря. Така от най-беден и отхвърлен, той става най-богатият и най-щастливият измежду тримата.

4. Какви качества притежава най-малкият брат?

     Най-малкият брат не се описва подробно, но от поведението и думите му можем да разберем няколко неща за него.

     По отношение на външността – приказката не го описва детайлно в началото, но когато царят и принцесата го виждат при реката, принцесата веднага харесва младия мъж. Казано е, че той е красив – лицето му грее, а принцесата се влюбва в него. Значи, въпреки бедността си, момъкът е с приятна и привлекателна външност.

     По отношение на поведението – малкият брат е скромен и кротък. Той не се бунтува срещу несправедливата подялба, не се кара с братята си. Когато Котаракът му казва да му се довери, той слуша и изпълнява каквото му е наредено. Поведението му е покорно и доверчиво – той следва указанията на своя наставник без да спори.

     По отношение на мислите и речта – в началото малкият брат е песимистичен и обезверен. Той казва, че братята му могат заедно да работят, а той ще трябва да умре от глад. Но заедно с това в него проблясва искра на надежда – когато си спомня как Котаракът ловял мишки, помисля, че може би и на него ще помогне. Той не е нито хитър, нито изобретателен – за разлика от Котарака. Но е достатъчно умен, за да се довери на помощника си и да изпълни ролята, която му е отредена.

5. Докажете, че Котаракът изпълнява ролята на помощник в приказката.

     Котаракът безспорно изпълнява ролята на помощник. Това е видно от целия ход на приказката. Помощникът в приказките е герой, който се появява в живота на главния герой, за да му помогне да преодолее трудностите и да постигне щастие. Котаракът прави точно това – от самото начало той поема инициативата. Той иска от господаря си само торба и чифт чизми, а след това започва да действа. Котаракът лови заек и го поднася на царя от името на маркиз Дьо Карабас. После носи яребици и друг дивеч. Той организира „случайната" среща при реката, нарежда на жътварите и косачите да представят земите като собственост на маркиза и накрая побеждава човекоядеца с хитрост. Всяко действие на Котарака е в полза на господаря му. Без помощника нямаше да има никакъв маркиз Дьо Карабас – нямаше да има нито богатство, нито женитба с принцесата. Котаракът замества бащата, който е починал, и се превръща в истински наставник – грижовен, умен и безкрайно верен.

6. Защо Котаракът иска от господаря си точно чизми?

     Котаракът иска чизми, защото те са символ на достойнство и обществено положение. В старите времена само хора с по-висок статус са носели чизми – те са говорели за благородство, увереност и сила. Котаракът знае, че за да бъде приет сериозно в света на хората – при царя, при дворците и замъците – трябва да изглежда внушително. Облеклото е първото нещо, което хората виждат, и по него си правят заключения.

     Какво говори облеклото за човека, който го носи? Облеклото издава обществения статус, занятието и характера на човека. Добре облеченият човек внушава уважение и доверие, докато дрипавият буди подозрение. Котаракът разбира тази истина и я използва – с чизмите на краката и торбата на рамо, той изглежда като знатен придворен, а не като обикновено домашно животно.

     Разтълкувайте пословицата „По дрехите посрещат, а по ума – изпращат". Тази пословица означава, че хората първо обръщат внимание на външния вид – как е облечен човекът, как изглежда. Но след това, когато го опознаят по-добре, значение вече има умът, поведението и делата му. Ако човек е красиво облечен, но глупав – ще бъде разочарование. Ако е скромно облечен, но умен – ще спечели уважение.

     Каква е връзката между тази пословица и плановете на Котарака? Планът на Котарака следва точно логиката на тази пословица. Той „посреща" царя с красива външност – с чизми, с подаръци, с измислена титла „маркиз Дьо Карабас". Но зад красивата фасада стои истински ум – хитрост, ловкост, съобразителност. Котаракът знае, че първо трябва да направи добро впечатление (по дрехите), а после да го затвърди с действия (по ума). Затова чизмите са първата стъпка от неговия гениален план.

7. Какви качества притежава Котаракът? Подкрепете отговорите си с примери от текста.

     Котаракът притежава забележителен набор от качества. Той е амбициозен – не се примирява с бедността и веднага започва да действа. Ловък е – улавя зайци и яребици с хитри капани. Смел е – влиза в замъка на страшния човекоядец без да трепне. Съобразителен е – измисля цялата история за маркиз Дьо Карабас и я провежда стъпка по стъпка. Изобретателен е – когато царят минава край жътварите и косачите, Котаракът ги е подготвил какво да кажат. Верен е – всичко, което прави, е заради господаря му, без да иска нищо в замяна. Хитър е – провокира суетата на човекоядеца и го кара да се превърне в мишка, за да го изяде. И накрая – той е целеустремен: от началото до края следва плана си без колебание.

     Защо в заглавието на приказката е наречен Наставник? Котаракът е наречен Наставник, защото изпълнява ролята на мъдър водач в живота на младия си господар. Точно както учител или баща напътства детето, Котаракът напътства мелничаря – казва му какво да прави, къде да стои, какво да каже. Без неговите „наставления" господарят би останал беден и отчаян. Котаракът не просто помага – той учи, насочва и ръководи.

     По какъв начин Котаракът замества бащата на господаря си? Когато бащата мелничар умира, малкият син остава без закрила. Котаракът поема бащината роля – грижи се за прехраната, за бъдещето и за щастието на момъка. Точно както баща планира живота на детето си, осигурява му дом и го въвежда в обществото, така Котаракът осигурява на господаря си нова самоличност (маркиз Дьо Карабас), богатство (замъка и земите на човекоядеца) и семейство (женитбата с принцесата). Наставникът става нещо повече от помощник – той е заместител на бащата.

8. Каква роля изпълнява човекоядецът?

     Човекоядецът изпълнява ролята на неприятел – злият герой, когото трябва да победи Котаракът. Той е пречката, последното препятствие преди щастливия край. Без неговото съществуване нямаше да има нито замък, нито земи за маркиз Дьо Карабас.

     С какво накости на хората? Човекоядецът е страшен и опасен – самото му име подсказва, че яде хора. Той е заплаха за всички наоколо. Жътварите и косачите работят на неговите земи от страх. Когато Котаракът ги среща и ги заплашва, че ще бъдат „нарязани на кайма", те веднага се подчиняват – знак, че са свикнали да живеят в страх.

     Къде живее този герой? Човекоядецът живее в разкошен замък – огромен и богат, обкръжен от плодородни земи, ниви и ливади. Замъкът е най-красивото и внушително място в приказката.

     Какво притежава? Кой се труди в имотите му? Човекоядецът притежава замък, земи, ниви, ливади – огромни богатства. В имотите му работят жътвари, косачи и други селяни, които се трудят за него. Той е най-богатият човек в околността, но богатството му не е спечелено с труд или с добрина – то е сила, основана на страх.

     Каква информация се съдържа в думите „Човекоядецът го приел толкова учтиво, колкото учтив може да бъде един човекоядец..."? Тези думи са казани с тънка ирония от разказвача. Те означават, че дори когато се опитва да бъде любезен, човекоядецът си остава човекоядец – грубо, опасно и жестоко същество. Учтивостта му е повърхностна и неискрена. Тази фраза разкрива и хумора на Шарл Перо – авторът се забавлява, описвайки как чудовището се „старае" да бъде възпитано.

9. Прочетете двете поуки в края на приказката. Каква е връзката между тези поуки и случилото се с героите на приказката?

     Първата поука гласи, че каквото и да предлага фамилното наследство за награда, предавано на сина от баща, за младия човек обикновено ум, ловкост и умелост несъмнено явяват се по-ценните блага. Тази поука пряко се свързва с историята на най-малкия брат – той не получава нито мелница, нито магаре, но получава нещо по-ценно – наставник с ум и хитрост. Именно духовните качества (умът, ловкостта), а не материалното наследство, му донасят богатство и щастие.

     Втората поука е изказана с по-шеговит тон и говори за това, че външният вид и приятната обноска също имат значение – красивият и добре облечен младеж лесно печели сърцето на принцесата. Тази поука се свързва с епизода при реката, когато принцесата вижда красивия млад мъж и се влюбва. Двете поуки заедно обхващат основната идея на приказката: за успех в живота са нужни и вътрешни качества (ум), и външна представителност (вид, обноски).

III. ГЕРОИТЕ – ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПОГЛЕД

1. Какво означава думата наследство?

     Както вече беше разгледано, наследството включва всичко, което децата получават след смъртта на родителите – имот, пари, предмети. В по-широк смисъл наследството е и духовно – езикът, културата, вярата, обичаите, които се предават от поколение на поколение. Ролята му за оцеляването на рода е била огромна в миналото – нивата е хранела семейството, а къщата е давала подслон и сигурност. Днес наследството продължава да бъде важно, макар и по-различно – то дава отправна точка, но вече не определя изцяло съдбата на човека.

2. Кой от синовете наследява най-често бащиния имот в приказките? Кой от тях обикновено остава без наследство?

     В приказките обикновено най-големият син наследява бащиния имот. Той се смята за продължител на рода и на семейния занаят. Най-малкият брат почти винаги остава без наследство или с най-малката част. Но точно това го превръща в герой – принуден да търси свой собствен път, той попада на вълшебен помощник и постига много повече от братята си. Тази схема се повтаря в множество приказки – „Тримата братя и златната ябълка", „Котаракът в чизми" и други.

3. Кой от братята изпълнява ролята на герой? С какво неговата съдба е по-различна?

     Най-малкият брат е героят. Съдбата му е различна, защото той е ощетен от наследството и е принуден да тръгне по нов, непознат път. Но именно тази несправедливост отваря вратата към неочакваното щастие. Докато по-големите братя остават със своята мелница и магаре, малкият, с помощта на Котарака, се превръща в маркиз Дьо Карабас – зет на царя и господар на великолепен замък.

4. Какви качества притежава най-малкият брат?

     Най-малкият брат е скромен, търпелив и доверчив. Той се доверява на Котарака и следва неговите указания, без да поставя под въпрос плана. Макар в началото да е отчаян, той е достатъчно разумен, за да приеме помощта, която му се предлага. Освен това е красив – принцесата веднага го харесва. Той е тих герой – не действа сам, но има вярата и скромността да позволи на по-умния да го води.

5. Докажете, че Котаракът изпълнява ролята на помощник.

     Котаракът е класическият вълшебен помощник. Той се появява в живота на героя в момент на криза (смъртта на бащата и несправедливата подялба), поема инициативата и действа вместо героя. Всеки негов ход е насочен към благото на господаря: лови дивеч за царя, измисля името маркиз Дьо Карабас, организира срещата с принцесата, нарежда на селяните какво да казват и побеждава човекоядеца. Без Котарака историята нямаше да се случи – той е движещата сила на сюжета.

IV. ХУДОЖЕСТВЕНОТО ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО

1. Истински или измислени са случките, които са разказани в приказките? Подкрепете твърденията си с примери от други приказки.

     Случките в приказките са измислени. Те не са се случили в действителност, а са плод на народната фантазия или на въображението на автора. В приказките животни говорят (като Котарака в чизми), хора се превръщат в животни (като човекоядеца), има вълшебни предмети и чудеса. В „Тримата братя и златната ябълка" например трима братя срещат самодиви, а в „Пепеляшка" тиквата се превръща в карета. Нищо от това не е възможно в реалния живот. Приказките създават свой собствен свят, в който действат други закони – законите на вълшебството, справедливостта и въображението.

2. Повечето приказки обикновено започват с думите: „Имало едно време...", „Живели някога..." или „Преди много, много години...". Какъв смисъл е вложен в тези въвеждащи изрази?

     Тези въвеждащи изрази (формули) изпълняват няколко функции. На първо място, те посочват, че историята се е случила много отдавна, в неопределено минало. Читателят (или слушателят) веднага разбира, че не става дума за реално събитие, а за приказен свят. На второ място, тези формули подсказват, че може някои подробности в историята да са забравени или заменени с други, но най-същественото е запазено. На трето място, те създават особена атмосфера – усещане за тайнственост, за далечно минало, в което са възможни чудеса. Тези думи са като вратичка към друг свят – щом ги чуеш, знаеш, че навлизаш в приказка.

3. Кога се случва историята в приказката „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми"?

     Приказката „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми" започва по друг начин – не с „Имало едно време...", а с конкретно събитие: „Когато старият мелничар умрял, синовете му наследили...". Това начало не съдържа точно указание за времето – не знаем кога точно е живял мелничарят. Въпреки че няма точна дата, читателят може да се досети, че става дума за далечното минало – времето на царе, маркизи и замъци.

     Цитирайте от текста изрази, които информират за времето на действието. Изразите „И тъй, в продължение на два-три месеца Котаракът носел от време на време на Негово Величество дивеч" показват, че действието се развива в рамките на няколко месеца. Последователните случки – разходката на царя, срещата с най-малкия син, надхитряването на човекоядеца и сватбата – протичат за сравнително кратко време.

     Колко време изминава от началото до края? От подялбата на наследството до сватбата на най-малкия брат с царската дъщеря изминават няколко месеца. Действието не е изобразено подробно за всеки ден – разказвачът споменава само ключовите събития.

     Какво се променя в живота на героите? Промяната е огромна. Най-малкият брат от беден мелничар, който няма нищо освен котарак, се превръща в маркиз Дьо Карабас – богат и уважаван благородник, зет на царя. Котаракът от обикновено домашно животно става знатен благородник. Промяната е толкова драматична, колкото може да бъде само в приказка.

4. На кои места обикновено се развива действието във вълшебните приказки? Посочете примери от прочетени от вас приказки.

     Действието във вълшебните приказки обикновено се развива на места, които са едновременно познати и непознати. Началото почти винаги е в познато място – дом, село, мелница. Оттам героят тръгва на път и попада в непознати, често опасни места – тъмна гора, замък на чудовище, подземен свят, вълшебно царство. Например в „Тримата братя и златната ябълка" действието започва в бащиния двор и продължава в тайнствена гора. В „Пепеляшка" началото е в бащиния дом, а кулминацията – в царския дворец.

     Съществуват ли тези места в действителност, или са плод на въображението? Местата в приказките обикновено не съществуват в действителност – те са плод на въображението. В „Котаракът в чизми" мелницата, реката, нивите и замъкът на човекоядеца са назовани с общи имена, без конкретни географски указания. Те не са реални селища или местности, а типични приказни декори. Единственото „конкретно" нещо е измисленото име маркиз Дьо Карабас, но и то е плод на фантазията на Котарака.

5. Цитирайте от текста изрази, които информират за местата, на които се развива действието.

     Действието се развива на няколко места: мелницата (където става подялбата), пасбището (където Котаракът лови заеци), „една житна нива" (където ловува яребици), „в двореца" (където поднася дивеча на царя), реката (където господарят се къпе и среща царя), нивите и ливадите (където жътварите и косачите работят), и накрая „замъка на човекоядеца" (където се развива финалната сцена).

     Какви са тези места за героите – познати или непознати; опасни или безопасни? Мелницата е познатото и безопасно място – домът на героя. Но то е и мястото на бедността, на безизходицата. Пасбището и нивите са познати, безопасни места, където Котаракът ловува. Дворецът на царя е непознат и внушителен – той е свързан с надежда и амбиция. Замъкът на човекоядеца е най-опасното място – непознато, заплашително, обитавано от чудовище. Тъкмо там обаче се решава съдбата на героя. Героят трябва да премине от познатото и безопасното към непознатото и опасното, за да спечели наградата си.

     Защо са избрани точно тези места за развитие на действието? Тези места са избрани, защото символизират пътя на героя от бедност към богатство. Мелницата е начало – тя е оскъдна и бедна. Замъкът на човекоядеца е край – той е великолепен и богат. Между тях са нивите, ливадите и реката – места, които Котаракът „превръща" от собственост на човекоядеца в собственост на маркиз Дьо Карабас. Движението от мелница към замък отразява възхода на героя.

6. Как мястото, избрано за развитие на действието, съдейства да се разкрият качествата на героите?

     Всяко място разкрива различни качества на героите. В мелницата виждаме отчаянието и безпомощността на малкия брат. На пасбището и нивите Котаракът разкрива ловкостта и хитростта си – ловува дивеч с капани. В двореца на царя се проявяват неговата дързост и красноречие – представя се пред самия владетел. При реката се разкрива съобразителността му – той измисля историята с „обраните дрехи". А в замъка на човекоядеца Котаракът показва най-голямата си смелост и хитрост – изправя се срещу опасно чудовище и го побеждава с ума си.

     Кои са характерните особености на тези места? Местата в приказката, макар да изглеждат обикновени (мелница, река, нива), имат приказни характеристики. Замъкът на човекоядеца например е необичайно разкошен – „по-хубав двор и сгради" царят не е виждал. Нивите и ливадите са неправдоподобно обширни – простират се до хоризонта. Реката е „удобно" расположена точно на пътя на царя. Тези места са по-красиви, по-големи и по-съвършени от реалните – те са приказни версии на познатия свят.

V. ПОУКИТЕ В ПРИКАЗКАТА

1. Какво място заема Котаракът в развитието на действието? Защо приказката е озаглавена „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми"?

     Котаракът заема централно място в развитието на действието – той е истинският двигател на сюжета. Без него няма да има нито маркиз Дьо Карабас, нито подаръци за царя, нито победа над човекоядеца. Приказката е озаглавена на негово име, защото именно той е най-активният, най-интересният и най-важният герой. Макар формално най-малкият брат да е героят, всъщност Котаракът е онзи, който измисля и осъществява плана. Заглавието подчертава, че историята е за ума и хитростта на котарака, а не толкова за мелничарския син.

2. Приказките на Шарл Перо са издавани в различни преводи. В един от тях заглавието е „Котаракът Господар, или Котаракът в чизми". Направете справка за значението на думите наставник и господар. Кое определение е по-подходящо за героя от приказката?

     Думата „наставник" означава човек, който съветва, поучава и насочва другиго – той е мъдър водач. Думата „господар" означава човек, който притежава нещо или някого и му заповядва – той е властелин. Определението „наставник" е много по-подходящо за Котарака. Той не заповядва на господаря си и не го притежава – напротив, служи му вярно и безкористно. Котаракът напътства, съветва и се грижи. Той е мъдър учител, а не властен господар. Думата „наставник" подчертава доброжелателността и мъдростта на героя, докато „господар" би изкривило образа му.

3. Какво място заема Котаракът в живота на господаря си?

     Котаракът заема най-важното място в живота на господаря си. Той е едновременно наставник, закрилник, стратег и верен приятел. Без него малкият мелничар е безпомощен, беден и обречен. Котаракът замества бащата, който е починал, поема грижата за бъдещето на момъка и му осигурява всичко – нова самоличност, богатство, семейство. В живота на господаря си Котаракът е незаменим – той е онзи, който превръща нищото в нещо.

4. Какви човешки качества притежава Котаракът?

     Котаракът притежава множество човешки качества: ум, хитрост, смелост, вярност, изобретателност, амбиция и целеустременост. Той е находчив – измисля план и го следва стъпка по стъпка. Той е смел – влиза при човекоядеца без страх. Той е верен – всичко прави заради господаря си, без да търси награда за себе си. Той е красноречив – говори убедително и пред царя, и пред жътварите, и пред човекоядеца. И е дързък – предизвиква чудовище, много по-силно от него, и го побеждава с ум.

5. Кои постъпки на Котарака не одобрявате? Защо тези постъпки не са порицани в приказката?

     Котаракът лъже – измисля името маркиз Дьо Карабас, твърди, че земите на човекоядеца принадлежат на господаря му, заплашва селяните, че ще бъдат „нарязани на кайма", ако не повторят лъжата. Тези постъпки са нечестни от съвременна гледна точка. Но в приказката те не са порицани по две причини. Първо, в приказния свят хитростта и лъжата се приемат като допустими оръжия на по-слабия срещу по-силния – малкият и бедният има право да се бори с каквито средства разполага. Второ, Котаракът използва хитростта си за добра цел – да помогне на невинен и ощетен момък. В приказките целта оправдава средствата, а победата на слабия над силния винаги се приветства.

6. Какво е отношението на разказвача към Котарака и как е разкрито?

     Отношението на разказвача към Котарака е топло, одобрително и леко шеговито. Разказвачът явно харесва своя герой и се възхищава от неговата хитрост. Това се разкрива чрез начина, по който описва действията на Котарака – с увлечение и забавление. Ироничната бележка за човекоядеца („толкова учтиво, колкото учтив може да бъде един човекоядец") показва, че разказвачът има чувство за хумор и споделя същото удоволствие от интригата, което изпитва и читателят. Разказвачът не осъжда Котарака за лъжите и хитростите – напротив, представя ги като забавни и умни действия.

7. Ролята на всички приказки според Шарл Перо е „да възпитават и забавляват едновременно". Кое в приказката „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми" може да се определи като забавно?

     Забавни са множество елементи в приказката. Самата идея за котарак, който ходи в чизми и се представя пред царя, е комична и необичайна. Забавна е хитростта, с която Котаракът измисля цяла биография на „маркиз Дьо Карабас", без такъв човек да съществува. Забавен е епизодът при реката – когато Котаракът скрива дрехите на господаря си и крещи за помощ, представяйки случката като обир. Забавен е и начинът, по който Котаракът побеждава човекоядеца – провокирайки го да се превърне в мишка, а после го изяжда. Всички тези моменти предизвикват усмивка и правят приказката лека и приятна за четене, същевременно предавайки важни поуки.

8. На какво учи читателите си Шарл Перо с тази приказка?

     Шарл Перо учи читателите си на няколко важни неща. На първо място – че ум, ловкост и находчивост са по-ценни от материалното богатство. Дори най-бедният човек може да постигне успех, ако има ум и верен помощник до себе си. На второ място – че не бива да се отчайваме, когато нещата изглеждат безнадеждни, защото помощта може да дойде от най-неочаквано място. На трето място – че външният вид има значение в обществото, но истинската стойност е в качествата на характера.

     Разтълкувайте първата поука в приказката. Първата поука казва, че за младия човек умът, ловкостта и умелостта са по-ценни блага от фамилното наследство. Тя ни учи, че не трябва да разчитаме само на това, което ни оставят родителите. По-важно е какво знаем, какво можем и как използваме възможностите си. Наследеното имущество може да свърши или да бъде загубено, но умът и способностите остават завинаги.

     Към какво насочва вниманието на читателя втората поука? Втората поука е по-шеговита и насочва вниманието към друга страна на живота – към външния вид, обноските и привлекателността. Тя внушава, че за да бъдат обикнати и приети в обществото, младите хора трябва да се грижат и за приветливия си външен вид. Тази поука не противоречи на първата, а я допълва – за пълен успех са нужни и вътрешни качества, и грижа за представянето пред хората.

9. Предложете ваша поука към приказката „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми", която да е свързана например с човекоядеца.

     Моята поука: Който е силен и могъщ, но суетен и лековерен, лесно може да бъде победен от по-малък, но по-хитър противник. Човекоядецът притежава огромно богатство и магически сили, но неговата суетност го погубва – той не може да устои на изкушението да покаже уменията си и се превръща в мишка, точно каквото Котаракът иска. Тази поука учи, че силата без ум е уязвима, а тщеславието е най-опасната слабост.

VI. ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Защитете или отхвърлете твърденията:

Първо твърдение: „Приказката се чете и днес, защото по забавен начин разкрива истини, които вълнуват и съвременния читател."

     Това твърдение заслужава да бъде защитено. Приказката „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми" наистина продължава да се чете и харесва и днес, стотици години след създаването си. Причината е, че темите в нея са вечни. Всеки човек – и в миналото, и днес – може да се почувства несправедливо ощетен, както малкият мелничар. Всеки мечтае за верен приятел, който да му помогне в трудна ситуация, точно като Котарака. И всеки иска да вярва, че умът и находчивостта могат да победят несправедливостта. Тези истини не остаряват. Забавният начин, по който са поднесени – чрез говорещ котарак в чизми, чрез комични ситуации и хитри номера – прави приказката достъпна и приятна за деца и възрастни от всяко време.

Второ твърдение: „Приказката разкрива как са живели хората в миналото и поуките й не се отнасят за съвременния читател."

     Това твърдение може да бъде отхвърлено. Вярно е, че приказката отразява някои черти на миналото – подялбата на наследството, живота в замъци, съществуването на маркизи и царе. Но поуките в нея са напълно актуални и днес. Идеята, че умът е по-ценен от богатството, е валидна във всяко време. Идеята, че верният приятел може да промени живота ти, е вечна истина. Идеята, че суетността води до гибел (като при човекоядеца), е урок, който и днешните деца трябва да научат. Приказките на Шарл Перо са написани преди повече от три века, но продължават да вълнуват, защото говорят за общочовешки ценности, които не се променят с времето.

VII. ПЛАН НА ПРИКАЗКАТА

     Ето план на приказката „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми", разделен на епизоди:

1. Подялба на наследството – Старият мелничар умира и тримата му сина разделят имота помежду си. На най-малкия остава само котаракът.
2. Котаракът получава торба и чизми – Малкият мелничар е отчаян, но Котаракът го успокоява и иска торба и чифт чизми, за да започне да действа.
3. Котаракът лови дивеч за царя – В продължение на два-три месеца Котаракът носи заеци, яребици и друг дивеч на царя от името на маркиз Дьо Карабас.
4. Срещата при реката – Котаракът научава, че царят ще мине покрай реката, и нарежда на господаря си да се къпе там. После извиква за помощ, казвайки, че маркиз Дьо Карабас е бил ограбен.
5. Жътварите и косачите – Котаракът изпреварва каретата на царя и нарежда на работниците по нивите да казват, че земите принадлежат на маркиз Дьо Карабас.
6. Срещата с човекоядеца – Котаракът влиза в замъка на човекоядеца, предизвиква го да се превърне в различни животни и накрая – в мишка, която изяжда.
7. Щастливият край – Царят е възхитен от замъка и богатствата. Малкият мелничар се жени за принцесата. Котаракът става знатен благородник.

VIII. СХЕМА НА СЮЖЕТА

1. Подялба на наследството → 2. Котаракът получава торба и чизми → 3. Подаръци за царя (заеци, яребици) → 4. Среща при реката с царя и принцесата → 5. Жътварите и косачите признават маркиз Дьо Карабас за господар → 6. Котаракът побеждава човекоядеца → 7. Сватба и щастлив край.

IX. СЪПОСТАВКА

     Съпоставка между „Тримата братя и златната ябълка" и „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми":

     Къде се развива действието в приказката? В „Тримата братя и златната ябълка" действието започва в бащиния двор и продължава в тайнствена, опасна гора и подземен свят. В „Котаракът в чизми" действието започва в мелницата и преминава през ниви, реки и ливади до замъка на човекоядеца.

     Кои са отличителните характеристики на тези места? В „Тримата братя" местата са вълшебни и пълни с опасности – тъмна гора, подземен свят, самодивско царство. В „Котаракът в чизми" местата изглеждат по-реални – мелница, река, ниви, замък – но и те имат приказни черти: замъкът е неправдоподобно красив, нивите са безкрайни.

     Какви са тези места за героите (познати/непознати; опасни/безопасни)? И в двете приказки героят тръгва от познато и безопасно място (бащин дом, мелница) към непознати и опасни места (подземен свят, замък на човекоядеца). Героят трябва да прояви смелост и находчивост, за да оцелее в непознатата среда.

     Прилики: И в двете приказки героят е най-малкият брат. И в двете действието тръгва от познато и безопасно място към непознато и опасно. И в двете героят побеждава благодарение на ум и помощ, а не на груба сила. И в двете краят е щастлив.

     Разлики: В „Тримата братя" героят действа активно сам, докато в „Котаракът в чизми" героят е по-пасивен и разчита на помощника си. В „Тримата братя" местата са по-фантастични (подземен свят), докато в „Котаракът в чизми" те са по-близки до реалния свят.

X. ОПИСАНИЕ НА КОТАРАКА

     Как си представям Котарака: Той е среден на ръст котарак – нито твърде едър, нито дребен. Козината му е рижаво-кафява, с леко по-тъмни ивици по гърба. Очите му са зелени и лъскави – винаги будни, винаги наблюдаващи. Изражението му е самоуверено и леко лукаво – сякаш знае нещо, което другите не знаят. Мустаците му стърчат нагоре, като на важен господин. Походката му е уверена и пружиниста – стъпва тежко и решително в чизмите си, с изправен гръб и високо вдигната глава, сякаш е благородник, а не обикновен котарак. На рамото носи торбата, а шапка с перо завършва облика му на безстрашен авантюрист.