Анализ на цикъла „Епопея на забравените“ от Иван Вазов

      Замисълът и написването на „Епопея на забравените“ тръгват от конкретна творческа история, която Вазов сам е разказвал. Най-напред се появяват първите пет оди. Те са създадени бързо – „за три дни“ – и влизат в стихосбирката „Гусла“ (1881 г.): „Левски“, „Бенковски“, „Кочо“, „Братя Жекови“, „Каблешков“. След това поетът допълва цикъла и още седем оди са поместени в „Поля и гори“ (1884 г.): „Паисий“, „Братя Миладинови“, „Раковски“, „Караджата“, „1876“, „Волов“ и „Опълченците на Шипка“.