Басня (Орел и рак и щука…) - Петко Р. Славейков

Поет, който обявява, че няма да пее повече, и обяснява защо: така е построено едно от най-горчивите стихотворения на Петко Славейков, поместено тук в пълния си текст. Първите стихове задават въпроса дали са възможни славни песни за миналото, когато днешните дела спят, а древната мъдрост и юнашеството са оставили след себе си сирачество. Оттам разсъждението минава към труда на поета и към липсата на слушатели. Нататък стихотворението стига до образа, който го носи: лирата, окачена на бодливата глогина в безводната долина, където вятърът да я подрънква, докато дойде друго време. Творбата е дадена изцяло, с оригиналния възрожденски правопис, така както е нужна за четене в час и за точно цитиране при анализ. Подходяща е за работа върху темата за поета и народа през Възраждането и за подготовка на съчинение или на отговор на литературен въпрос.

Дим над покривите, плющене на каиши и въздух, в който не можеш да поемеш дъх с пълна гръд: такъв е светът на това стихотворение, предложено тук в целия му автентичен текст. Творбата започва с картина на завода и на живота около него, сравнен с настръхнало животно, от чиито зъби човек трябва да изтръгва парчето хляб. Следва вътрешността на халетата, задухът и трясъкът на машините, а веднага след това контрастът с пролетното поле, което остава отвъд стените, чуждо и забравено. От този сблъсък тръгва движението към финала: защо идилията е изхвърлена, защо трябва да се крещи, за да преминат думите през шума, и как многото гласове се сливат в един. По средата стои и личното признание на говорещия за годините, прекарани в този крясък, а в последната част гласът се обръща направо към самия завод, така че стихотворението затваря кръга си там, откъдето е тръгнало. Текстът е даден изцяло, със стълбовидната разбивка на стиховете, така че се вижда и графичният облик на творбата, а не само съдържанието ѝ. Полезен е за подготовка на анализ и на интерпретативно съчинение, за търсене и точно цитиране на отделни стихове, за домашна работа, за наизустяване и за преговор преди изпитване или час по литература.

Четири песни, посветени на Гоце Делчев, дадени тук в цялост, така както са написани, без съкращения и без придружаващ коментар. Първата рисува хайдушкото ежедневие през редуването на деня и нощта и през онова, което юнакът няма: баща, майка, брат, сестра, либе. Вместо тях се появяват планината, сабята и пушката. Втората е изградена върху повтарящо се пожелание към либето, в което всяка телесна красота се превръща в оръжие. Третата е разговор между войводата и дружината около една пусия и една хайдушка клетва. Четвъртата затваря цикъла със сън, с гроб в усоя и с птица върху кръста. Посвещението „На Гоце Делчев“ стои над първата песен и е част от самия запис. Песните следват народния строеж: къси стихове, успоредици, повторени начала и припевни редове, които могат да се проследят направо по оригинала. Записът е удобен за преписване, за наизустяване, за точно цитиране в съчинение и за проследяване на фолклорните повторения, на обръщенията и на препинателните знаци, върху които стъпва внушението. Тук са и стиховете, които влизат в почти всяко съчинение върху хайдушката тема у Яворов. Подходящо за ученици и учители, на които им трябва верният текст на цикъла, преди да се захванат с тълкуването му или преди да се направи съпоставка с народната хайдушка песен.

Поетът се сбогува не с реч, а с молба: гробът му да бъде на високия хълм, възйет към небесата и отвсякъде с прозорци, за да вижда какво става в живота. Тази молба държи цялото стихотворение „Псалом на поета“ на Пенчо Славейков, дадено тук в пълния си текст. Първата част на материала е самата творба: обръщението към другарката в последния час, отказът от лъжливите сълзи на онези, които са били нехайни към живия, изборът на място за гроба, чучулигата като символ на духа, зорницата, която огрява челото, и финалният химн, в който земята се слива с псалома на цялата вселена. Втората част са бележките към текста и точно те отличават този материал от обикновената публикация на стихотворението. В тях са посочени първата публикация в списание „Мисъл“ от 1904 година и писмото до Мара Белчева, като вариантите на първия куплет и на последните два куплета са приведени дословно за сравнение. Обяснено е откъде идва мотивът за гроба с прозорци и как същият народен мотив е разработен в българската проза. Проследена е и употребата на обръщението „другарко“ у Славейков, заедно с други негови стихотворения, в които се среща, както и значението на думата „гърлица“. Накрая бележките разказват за действителния висок хълм в софийския край Горни Лозенец, за дъба, под който поетът е сядал с близките си, за замислената, но неосъществена гробница и за поклоненията на същото място. Съчетанието от автентичен текст и текстологични бележки прави материала удобен за час по литература, за подготовка на анализ, за проследяване на творческата история на творбата и за цитиране на различните варианти на строфите.

Едно обещание, дадено с горчивина и пречупено само няколко строфи по-късно: тук е поместен целият текст на творбата, в която Петко Р. Славейков започва с отказ да плаче за бедите на своя народ. Стихотворението е изградено от осем римувани четиристишия. В първите звучи гневна присъда над рода, който търпи и мълчи, изречена в кавички, тоест като вече изговорена дума, от която говорещият се е отдалечил. От средата нататък посоката се обръща: личният спомен за близките се намесва в размисъла и променя погледа му към чуждото страдание. Финалът е въпрос, оставен без отговор, и тъкмо той прави текста удобен за цитиране в съчинение върху съвестта, вината и отношението на възрожденския поет към народа. Творбата е подходяща за наизустяване, за точни цитати в анализ и за наблюдение върху ролята на пряката реч, на многоточието и на риторичния въпрос в лириката.

Част 1 Прочетете текста, разгледайте таблицата и решете задачите от 1. до 16. включително. Любовта между Мара Белчева и Пенчо Славейков е изобразена на ... банкнотата от 50 лева. Кой и как се е сетил да направи това, не е ясно. Но една трагична любовна история е пусната в парично обращение. Мара Белчева е истинска икона на своето време. Тя е 23-годишна, когато мъжът ѝ Христо Белчев