Псалом на поета - Пенчо Славейков
Зареждане на оценките…
Пенчо Славейков
Псалом на поета*
Другарко, сещам аз, последний час настава,
час сбогом и от теб и от света да зема —
към своя хубав край се вече приближава
на земний ми живот тъжовната поема.
И може би, че мен мнозина ме обичат,
мнозина може би до днес за мен незнайни,
мъртвеца те с венци ще искат да обкичат,
към живия били в живота тъй нехайни.
Ти, моя гърлице, едничка радост в дните
на самост, на тъга и на беди горчиви,
пред тях ти затвори на моя дом вратите,
и запрети им ти, на мъртвеците живи, —
над моя хладен прах порой сълзи да леят,
сълзи лъжливи, — с реч тържествена и дива
над мен да се глумят, безумците, и пеят:
„От временний живот во вечний той отива.“
Другарко, хубав край на моя дял световен
ти дай; — недей ме ти на чуждите оставя,
от тях да бъда аз при мъртвите заровен
на гробищата, плач душите де смущава.
Там на високий хълм, където с теб, с другари
обичах да седя в тих разговор унесен,
поръчай тамо гроб да ми сградят зидари,
там де мълчанието пей дивната си песен.
Ти знаеш, погледи отвърнал от земята,
че аз ги в небеса възйемах все нагоре:
да е и моя гроб възйет към небесата —
и не в пръстта вграден — отвсякъде с прозори.
И там отнесте ме, и там ме оставете
во росен утрен час, когато чучулига —
символ на моя дух, — понесла на крилете
химн жизнерадостен, се в небеса издига.
И там сложете ме на мряморният одър.
Покоя ми сълзи и стон да не смущава.
Зорницата, кога от небосвода модър
изгрей, челото ми с милувка да огрява.
Таинствения ход на битието моя
свободен поглед в блян честит да съзерцава,
да съм свидетел аз, макар далеч от зноя
на земния живот, какво в живота става.
Да виждам слънцето вълшебно как разтваря
на суетливий ден работнишките двери
и звездочела нощ как тихо, пред олтаря
на отдиха, крила в молитва ще разпери.
Тогава може би слухът ми ще опази,
в светата тишина — о може би тогава —
и онзи свиден звук, за който чезнех ази
в живота, отчужден от лихата му врява.
Това, в което ми живееше душата,
ще чуя: за живот от радост озарена,
как слива своя химн земята в небесата
с тържествений псалом на цялата вселена.
[* _„Мисъл“_, кн. 1, 1904 г. — Написано като писмо до М. Белчева, датирано _„Нова година, 1904 г.“_ (в _„Писма от Пенча Славейков до М. Белчева“_, стр. 16). — Идеята за гроб с прозорци, така че и след смъртта да виждаш живота, Славейков е взел от народните ни песни (песни за болна мома, малко живяла, която в последните си мигове говори на майка си да й направят такъв гроб). Тая идея е разработена и в разказа на Петко Тодоров _„Молба“_ с пряк преразказ на народния мотив. Прави впечатление обръщението „другарко“, необичайно в онова време, освен в средата на социалистите — макар че Славейков го взема в общонародния смисъл на дружба, приятелство. У него думите „другар“, „другарка“ са чести: в _„Нощем“_ (в цикъла на Ралин Стубел) — „другар до другар“; в _„Поздрав“_ (_„Мисъл“_, кн. 7, 1897 г.) — „другарката на мой другар в писмата — от нея ми изпраща поздрав мил“; използувана е от него и простонародната форма на тая дума — „другарин“ — в пролога на _„Кървава песен“_, в _„Коледари“_ („ти, млад другарин“) и др. — Гърлица — ургулица, гугутка (на руски — горлица) — дума, обикната от Славейков, използувана от него и другаде (в _„Гурбетчия“_: „Гърлицата не шега ли с мен се бие?“).
В писмото до М. Белчева — 1 и 2 стих на първия куплет:
Другарко!
Сещам, че желаний час настава
от теб и от света аз сбогом да си взема.
Двата последни куплета:
И може би тогаз слухът ми ще опази,
на битието във хармонията тиха,
и онзи свиден звук, за който чезнех ази
в живота, отчужден от врявата му лиха.
Ще чуя що ми живей сега в душата
като вълшебен блян: — от радост озарена,
земята своя химн как слива в небесата
с тържествений псалом на цялата вселена.
„Високият хълм“, за който се говори в стихотворението, е собственото място на Славейковото семейство (купено от Петко Славейков при идването му в София) — на края на софийския квартал Горни Лозенец, тогава незаселен, срещу бившия френски колеж (сега — Висшата партийна школа, близо до Двореца на пионерите). Там често привечер Славейков е отивал с М. Белчева и приятели, сядали са под дъба, и досега запазен, и са разговаряли, като са гледали разстилащата се пред тях София. След смъртта на Славейков намерението на неговите близки е било там да му се направи гробница, за която художникът Харалампи Тачев е направил скица. На същото място, докато са били живи Кръстев и Б. Пенев, всяка година в деня на смъртта на Славейков се е уреждало поклонение с участието главно на студенти.]
Свързани материали
Анализ на поемата „Cis moll“ от Пенчо Славейков – естетически индивидуализъм, страдание и себепостигане, образи и гласове
Поема, която мнозина отварят и веднага затварят, защото не разбират дори заглавието ѝ. Този материал започва точно оттам — от две чужди думи — и обяснява защо изборът им не е поза, а ключ към цялата творба. Материалът е анализ на поемата „Cis moll“ от Пенчо Славейков, устроен в шест дяла плюс заключение. Първият дял е за автора, но е далеч от обикновената биография. В него е разказано едно нещастие от юношеството му, което обяснява цялото му творчество, и са приведени два спомена на съвременници. Вторият от тях описва как е говорел поетът — няколко реда, след които става ясно защо е избрал за свой герой точно глух композитор. Следва преглед на творчеството, включително на една книга, каквато няма втора в българската литература: сборник със стихове на седемнадесет несъществуващи поети, всеки с портрет и жизнеописание. Третият дял обяснява учението, което стои зад цялата тази поезия. Дадено е готово определение, обяснени са понятията за себепостигане и за отвоюване на човека, приведена е и таблица с осем противопоставяния, която побира философията на поета на един лист. Оттам започва разборът на самата поема. Проследена е историята на текста и една-единствена сменена дума, която променя смисъла на цял стих. Обяснена е и смяната на заглавието — от мажор към минор — и какво прави тя със слуха на читателя. Средището е разборът на построяването и на идеите. Поемата е разчленена на части, показано е как всяка завършва с обобщение и как трите се редуват като спор между два гласа. Тук са и веригата от противопоставяния, мотивът за съдбата, връзката с началото на прочута симфония и обяснение на онова прозрение, което преобръща цялата творба. Шестият дял е добавен за пълнота и в него са неща, каквито рядко се срещат: седем устойчиви образа с разчитане на всеки, разбор на езика и на стиха, проследяване на четирите гласа в поемата и обяснение защо тя стои на границата между две епохи. Особено ценна е последната точка от него — за това защо изборът на този герой е дълбоко личен за автора. Няколко реда, които променят начина, по който се чете цялата поема. Заключението не преповтаря казаното. То свежда цялата творба до един въпрос и до една поука, формулирана толкова просто, че важи за всекиго. Езикът е ясен и топъл въпреки сложността на темата. Всяко понятие се обяснява при първата си поява, а цитатите са многобройни, точни и винаги следвани от тълкуване. Какво получавате като преподавател: опора за няколко часа по една от най-трудните творби в програмата. Таблицата с противопоставянията и готовите определения се раздават направо, без преработка, а частта за образите върши работа като задача за самостоятелна работа. Какво получавате като ученик: всичко за тази поема на едно място, обяснено така, че наистина да се разбере, а не само да се препише. Годно за интерпретативно съчинение, за отговор на литературен въпрос и за матура. „Cis moll“ минава за най-трудната поема в програмата. Този материал показва, че тя не е трудна, а просто честна.
Пълен и задълбочен анализ на „Аз искам да те помня все така...“ от Димчо Дебелянов - биография, съпоставка с още три елегии, строфа по строфа, символи
Анализите по тази творба обикновено се занимават само с нея. Този тръгва по-отдалече и затова стига по-далече. Първо поставя творбата в живота на автора и в неговото време, после я чете редом с още три негови елегии и чак тогава влиза в самия текст. Така се вижда нещо, което отделният прочит не може да покаже: с какво точно тази творба се различава от всичко останало, което поетът е написал по същата тема. Първият раздел е за епохата и за автора. Поднесен е като житейски и творчески път, разделен на кратки части. Поред минават детството и ранната загуба, първите стихове, годините в София и канцеларията, литературният живот, войните и краят. Термините модернизъм, символизъм и елегия са обяснени още при първата си поява, с едно изречение, без да се разчита на предварителни знания. Вторият раздел дава пълния текст на творбата, сверен дума по дума и готов за раздаване в клас. Третият раздел е онова, което този материал прави, а другите не. Включени са изцяло текстовете на още три елегии на същия автор и за всяка е казано какво точно прави в нея споменът. От съпоставката излиза заключение, което преобръща обичайния прочит на изучаваната творба и обяснява защо тъкмо тя стои отделно. Включено е и едно предупреждение за творба, която масово се ползва погрешно в ученическите работи. Четвъртият раздел върви строфа по строфа. Под всяка строфа стои номериран списък с онова, което тя върши в творбата. Подредбата е направена така, че да се вижда движението от картина през диалог до развръзка. Този раздел замества обичайния преразказ и върши работа и като план за устен отговор. Нататък следват отделни раздели за заглавието и рамката, за мотивите, за героите и образите и за конфликтите. После идват жанрът, композицията, художественото време и пространство, образът на героинята, символите, художествените средства и накрая ритъмът и римата. Три от тях са оформени като списъци, за да се четат на скок и да стават за преписване на дъската. Накрая стоят посланието, обобщение в пет точки и заключение. Обобщението е написано така, че да може да се използва самостоятелно, когато няма време за целия материал. Няколко неща в този анализ не се срещат в учебниците. Сравнение с чужда трагедия показва как един познат мотив е преобърнат. Проверка на местоименията показва нещо за отношенията между двамата герои, което обикновено остава незабелязано. Отделно е посочено и защо поетът се отказва от първоначалното заглавие на творбата. Фактите са проверени поименно. Поправени са данните за публикацията, за мястото и обстоятелствата на смъртта на поета и за ранните му години. Там, където биографията не може да бъде подкрепена със запазен източник, това е казано направо в текста, вместо да бъде поднесено като сигурно. Същото важи и за разграничението между онова, което стои в творбата, и онова, което идва от живота на автора. Езикът е прост и равен. Изреченията са къси, думите са от всекидневието, а всяко понятие се обяснява на място. Материалът става за ученик, който до момента е заучавал готови изводи, но и за човек, който иска да разбере творбата без чужда помощ. Отделните части работят и поединично. Текстовете на четирите елегии са готови за раздаване. Разделът строфа по строфа е готов план. Списъците със символите и средствата са опора при писане. Съпоставката между четирите творби е готова задача за цял учебен час. Полза за учителя: пълна подготовка по една от най-преподаваните български творби. Включва готова съпоставка между четири елегии на същия автор и посочва масовите грешки, които да бъдат предотвратени. Служи и за урок по внимателно четене, защото показва как се проверява твърдение с текст в ръка. Полза за ученика: всичко за творбата на едно място, от биографията до звученето на стиха. Показва как се пише задълбочен анализ, как се привлича друга творба за сравнение и как се различава онова, което е в текста, от онова, което е дочуто. Става за домашна работа, за класна работа, за устен отговор и за преговор преди изпитване.
Пълен текст на поемата „Cis moll“ от Пенчо Славейков – Бетовен, страданието, творческият дух и победата на изкуството над съдбата
„Cis moll“ от Пенчо Славейков – пълен текст на поемата е удобен учебен ресурс за работа с една от най-значимите творби на българския модернизъм. Материалът представя произведението в цялост и е подходящ за четене в час, самостоятелна подготовка, цитатна работа, проследяване на композицията и подготовка за литературен анализ или интерпретативно съчинение. Особено ценно е, че текстът позволява ясно да се проследи вътрешната архитектура на поемата. Началните строфи изграждат драматична ситуация около Бетовен и постепенно въвеждат конфликта между физическото страдание и творческия дух. Следва разгърнат монолог, в който отделните смислови части се надграждат последователно и водят към повратен момент. Финалните фрагменти разширяват личната драма към универсалната тема за твореца, съдбата, изкуството и духовното безсмъртие. Тази композиционна яснота прави ресурса особено полезен при работа върху развитието на лирическия герой и върху преходите между отделните психологически състояния. Учениците могат лесно да отделят ключови моменти, да проследяват повторенията, противопоставянията, образите на мрака и светлината, музикалните внушения и движението от отчаяние към духовно възмогване. Материалът е удобен и за пряка работа с цитати. Цялостният текст дава възможност да се подбират точни доказателства за различни литературни задачи, без да се работи с откъслечни фрагменти. Това го прави подходящ както за подготовка на анализ, така и за упражнения върху теза, аргумент, художествен образ, композиция и авторова идея. За учителя ресурсът може да служи като основа за урок, четене с коментар, поставяне на въпроси, работа по групи или подготовка на задачи за самостоятелен анализ. За ученика той е надежден изходен текст при подготовка за изпитване, писмена работа или преговор, защото събира произведението на едно място и позволява многократно връщане към конкретни стихове и смислови ядра. Допълнително предимство е възможността поемата да се използва за междупредметни връзки между литература, музика, културна история и философия на творчеството. Образът на Бетовен, епиграфът и музикалната организация на текста създават богата основа за дискусия и разширяват литературното четене отвъд чисто сюжетното равнище. Ако търсите надежден изходен ресурс за работа върху „Cis moll“, този материал е отличен избор. Получавате пълния текст в удобен за учебна употреба вид – подходящ за анализ, цитиране, коментар, самоподготовка и създаване на последващи литературни задачи, с висока практическа стойност както за ученика, така и за учителя.
Атанас Далчев - поезия
Стая, в която времето бавно превръща всичко в прах, врати, които цяла нощ се удрят като криле на ранена птица, и една разтворена книга, погълнала живота на онзи, който я чете: седем стихотворения на Атанас Далчев са събрани тук в пълния си текст. Подборката се открива с „Ангелът на Шартър“ от 1937 г., в което спасеният човек славослови ангела върху стрехата на катедралата и вижда света да блести като старинна стъклопис. Оттам нататък редът се връща назад, към ранния Далчев от двайсетте години. „Болница“ и „Дяволско“ очертават най-тъмната територия на тази поезия, в която побледнелите лица, стенният часовник и стаята под покрива броят чуждото и собственото време. „Вратите“ и „Прозорец“ показват другото лице на същия свят: предметът, проговорил с човешки глас, и зимното стъкло, зад което се отваря сребърна гора. „Книгите“ е стихотворението за цената, платена от този, който чете чуждия живот вместо своя, а „Стаята“ затваря кръга с интериора, в който часовникът е млъкнал и махалото спи. Всички творби са дадени изцяло, с годината под всяка от тях, така както са нужни за четене в час, за точно цитиране и за наблюдения върху предметния свят, звука и цвета у Далчев. Подборката е подходяща за подготовка на анализ и на съчинение върху лириката на Атанас Далчев, за съпоставка между ранните стихотворения и късния „Ангелът на Шартър“ и за работа върху мотивите за дома, самотата, времето и смъртта.
Любовта, която надмогва смъртта и остава жива чрез природата и словото. Подробен анализ на баладата „Неразделни“ от Пенчо Славейков с въпроси и отговори
Баладата е разгледана заедно с онова, което стои зад нея. Началото представя Пенчо Славейков: житейският му път, срещата с народното творчество и амбициите му за българската литература. Отделен раздел изяснява разбирането на поета за влиянието на фолклора върху литературата и какво точно от народното творчество той цени, както и кое му помага да развие вкус към модерната европейска литература. Следва същинският анализ на баладата: кои са разказвачите в творбата и колко са те, как е изградена любовната история, каква роля имат природата и словото и по какъв начин любовта надмогва смъртта. Проследени са фолклорните мотиви и това, което Славейков променя в тях. Практическата част е разделена на блокове „Да си припомним“ и „Да проверим какво разбрахме“ и съдържа близо четиридесет въпроса с подробни отговори, отнасящи се както до личността на поета и кръга около него, така и до самата балада. Подредбата позволява разработката да се използва и като конспект за преговор, и като помощно средство при писане на анализ. Отделено е внимание и на това какво в баладата идва от народната песен и какво е лично внушение на поета, което помага на ученика да разграничи двата пласта в творбата.
Безсъници - Пейо Яворов
Пет от най-мрачните и най-безпощадните стихотворения на Пейо Яворов са събрани тук в точен запис, без коментар между редовете. „Боричкания, сълзи, кърви…“ е кратка и рязка равносметка за човешката суета, в която честитият цар и клетият роб се срещат пред една и съща врата. „Не дирих радости в живота…“ говори за живот с избрана мечта и за земята, останала чужда на човека, който не го е искал така. „Душата ми е пуста…“ е най-разгърнатото от петте: потъмнелият образ на любимата, перото, натопено в собствената стара рана, и признанието какво е сторил лирическият герой с чуждата и със своята душа. „Моето сърце“ е построено изцяло върху един жесток образ, пиявицата, откъсната от сърцето, и върху въпроса какво остава след нея. „Недей се връща“ затваря подборката с призрачната звезда, която още хвърля лъч в нощта на студените дни. Текстовете са дадени така, както са в „Безсъници“, без анализ и без въпроси, а страницата съдържа именно тези пет творби, не цялата стихосбирка. Подборката е удобна за учене наизуст, за четене на глас, за цитат в съчинение върху символизма, раздвоението и страданието у Яворов и за подготовка на отговор на литературен въпрос.