„В начало Бог сътвори небето и земята“: анализ на библейския мит за сътворението, шестте творчески дни и българските легенди за началото на света
Зареждане на оценките…
Съвременната наука няма единно мнение по въпроса за появата на света. Съществуват различни хипотези, но техните становища не са еднозначни. Никоя от тях не е докрай аргументирана. Единствено Библията дава на човечеството неоспоримата теория за началото на света чрез мита за сътворението. По принцип библейските митове не подлежат на поправка. В тях са заложени основите на християнския морал, затова ги наричаме „свещени", а правилното им тълкуване доближава човека до Създателя.
Библейският мит за сътворението започва с това, че Бог е съвсем сам. "Той твори от „нищото": „В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безводна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата" (Бит. 1:1 -2) Ако се позовем на Библията, думите „небе" и „земя" имат преносен смисъл - те означават духовния и материалния свят. Според свещения текст духовният свят е населен с разумни същества. Той е изключително многообразен и сътворен от „нищото". Всъщност това е уникална за времето си идея. В митологиите на различни народи Земята е създадена от нещо, което вече е съществувало преди нея. Нещо, което е било около създателите - езическите божества.
Според Библията обаче Господ твори от „ нищото". Първото, което той създава, са небесата или духовният свят. Второто му творение са материалният свят, времето и пространството. Земята е описана като „безводна и пуста", а това означава, че материята е в състояние на хаос. Безкрайността на пространството и времето е изразена чрез метафоричната дума „бездната", а „водата" е знак за първичната материя в неподредено състояние.
Първият творчески акт, който съвпада със сътворяването на света, е отделянето на Божествената светлина от тъмнината и приравняването й с материалния свят: „Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина." Източник на светлината (не слънчевата, а духовната) е изцяло Бог. Тя е сътворена и излиза от Него, а тъмнината съществува само като опозиция на светлината. По аналогия на това се приема, че злото не съществува само за себе си, а означава липса на добро. Всяка фаза от Сътворението, преди да бъде изпълнена, е всъщност много добре планирана.
Свещените писания ни казват, че „Господ Бог сътворил всички неща... духовно, преди те да бъдат физически по лицето на земята. "Физическото Сътворение само по себе си се осъществява през определени периоди от време. Бог създава света не за шест астрономически дни, а за шест периода, чиято продължителност все още не може да се уточни. В Първия ден (период) на сътворението Бог поставя основите на света. През Втория ден създава небето. В разказа за третия творчески ден действието се пренася на земята, където тече процесът на оформяне на океани, морета и др. През този ден Земята ражда първите растения - „да произведе земята злак, трева... и плодно дърво". В Четвъртия ден Бог сътворява небесните светила. Този период е изключително интересен от гледна точка на съпоставката между съвременната наука и Библейския текст. Не е ясно как е имало светлина без Слънце, но някои научни теории могат да ни доведат до интересни изводи.
Според науката най-напред се появява Слънцето, а след него и Слънчевата система. Доказано е, че при сътворяването на Земята има парников ефект - планетата е покрита с гъсти, плътни облаци. В един момент се стига до разкъсването им и светилата вече започват да се виждат от земята. През Петия творчески ден се появява фауната (животинският свят). Създават се предшествениците на съвременните животни: „големи риби и всякакъв вид животни влечуги".
Според съвременната наука животът произлиза от водата. И в Библията е така - „да произведе водата влечуги...". Създават се различните животински видове - топлокръвни, бозайници и др., за да се стигне до появата на Човека в Шестия творчески ден. Според Свещените текстове всичко насочва към появата на Човека с неговото самосъзнание, с неговия дух. Човекът изминава дълъг път преди да му бъде вдъхнато диханието (духът):
„След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, по Наше подобие". Думите „образ и подобие" обозначават две различни неща. Образът на Бога в човека са всички духовни качества, личността, свободната воля, а подобието включва в себе си стремежа към съвършенство. Всички тези неща съставят духа на човека. Животните също имат тяло и душа, но нямат дух. Те нямат стремеж към нещо по-възвишено, нямат нужда от наука или изкуство, от висок морал, справедливост, от красота и т. н. Именно тези духовни стремежи са частица от Бога в нас.
Според Божията промисъл Човекът трябвало да се грижи за земята, да обработва градината, т. е. да разширява познанията си за създадения свят, да се грижи за него, затова и Бог благославя човека: „плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я..." Първоначалното предназначение на човека е да бъде връзка между духовния и материалния свят или с други думи - да одухотвори материалното.
Българските легенди за сътворението възникват под влияние на християнството. Това са творби, изпълнени с много фантазия и настроение. Постоянни герои в тях са Бог и Дяволът, олицетворяващи вечната борба между доброто и злото. В тези легенди се преплитат разнообразни мотиви от библейските митове. Една от тези легенди е „Как била създадена земята". Веднага прави впечатление, че Бог е сам, един-единствен. Но изневиделица се появява Дяволът. Двамата се сприятеляват. Така е и в легендата „Сътворението на света", където Господ и Дяволът са единствените живи същества. Господ дава идеята за сътворяване на Земята, а Дяволът, който има равна сила с него, му отправя постоянно предизвикателства и се опитва да припише създаването на Земята за свое дело („Господ създава земята"). Общото между трите легенди е, че Господ единствен притежава знанието. Той е творецът, сътворил човека от кал.
Според Стария завет историята на човечеството започва с един мъж - Адам, създаден по образ и подобие на Бог. Мъжът произлиза от земята и от божественото дихание, а по-късно от неговото ребро се появява и първата жена - Ева. Бог създава Едемската градина и позволява на хората да се хранят с плодовете на дърветата, да я обработват и пазят. Единственото условие е да се подчиняват на неговите разпоредби: ,,...а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. "Така, чрез дървото на познанието, Бог искал да се убеди в честността, верността и послушанието на първите хора.
Адам и Ева живели щастливо в богатата райска градина, докато не се появила змията, пратеник на Сатаната. Тя подмамила Ева да опита от забранения плод на знанието. Жената пък, от своя страна, предложила на Адам да отхапе от вкусната ябълка. Тогава първите хора разбрали, че са голи - нещо, за което дотогава не си давали сметка. На въпроса на Бог, какво се е случило, Адам отговорил, че Ева му е дала да опита плода от дървото. Самата тя също признала, че била излъгана от змията. Божието наказание последвало незабавно: първата двойка била изгонена от Рая. Господ осъдил мъжа да работи неуморно, за да оцелява, а жената - да ражда в болка.
Свързани материали
Шест дни, в които редът надвива хаоса: библейският мит за сътворението на света и човека. Анализ
Разработка върху първите глави на книгата Битие, в която библейският разказ за Сътворението е разчетен като цялостна картина на света. Началото въвежда самата Библия като книга: от колко книги е съставена, как се дели на Стар и Нов завет, откъде идва заветът като договор между Бога и вярващите, какво място заемат скрижалите с Десетте Божи заповеди и защо писменото слово отличава религията на евреите от останалите древни религии. Оттам изложението преминава към същинската тема: как от тъмнината и нищото се появява подреден свят и защо в библейския мит творението е плод на решение и на слово, а не на стихия. Отделен акцент е поставен върху съпоставката със старогръцкия мит за сътворението: в какво двата разказа си приличат, къде се разминават и защо единият представя света в по-уедрен, а другият в по-детайлен план. Проследени са шестте дни на Сътворението и логиката, по която светът постепенно се изпълва с живот, както и защо оценката „добро“ се превръща в ключова дума. Самостоятелна част е посветена на човека: от какво е създадено тялото и от какво душата, защо задачата да назове живите същества доближава първия човек до неговия Създател, какво означават имената Адам и Ева и какво поставя човека едновременно в земното и в божественото. Следва разчитането на градината Едем и на двете дървета в нея, а после и на драмата на първородния грях с последиците, които той има за световния ред: Каиновият грях, Содом и Гомор, Вавилонската кула, Потопът и Ноевият ковчег. Финалната част обяснява защо библейските митове са образцови текстове, които не подлежат на поправки, а само на тълкуване. Разработката е подходяща за подготовка по темата за библейските митове, за домашна работа и за самостоятелна съпоставка с античната митология.
„Да бъде светлина!“: анализ на библейския разказ за началото на света, от шестте дни на Сътворението до излизането от рая
Първите думи на света са заповед за светлина, а последната сцена е излизане от градината: между тези две точки се разполага цялото разглеждане на библейския разказ. Началото поставя въпроса какво е имало преди началото и представя Битие като първата книга на Библията, а след това разказът е проследен ден по ден, като при всеки от шестте дни е показано какво се появява и защо редът на появяването има значение. Отделна част е посветена на създаването на човека и на разликата между него и останалите живи същества, както и на смисъла на диханието и на създаването на жената. Следва описанието на градината Едем като място на мир, изобилие и близост с Бога. Същинският смислов акцент е върху дървото за познаване на доброто и злото, върху свободната воля и върху това защо забраната не е придружена от принуда. Изкушението, първото непослушание и последиците от него са разгледани в отделни части, а финалът обобщава какво научава четящият за отговорността, за избора и за прощението. Изложението е на достъпен език, с кратки въпроси вместо подзаглавия и с изведени накратко изводи, което го прави удобно за пети клас: за подготовка на урока, за преговор и за отговор в час.
Резюме на библейския разказ за началото на света: шест дни творение, един ден покой и една забрана в средата на Едем
Кратко, ясно и по реда на самия текст: разработката преразказва библейското повествование за началото на света така, че ученикът да го задържи в главата си след едно прочитане. Началото обяснява какво представлява Библията, защо името ѝ значи книги, какво съдържат Старият и Новият завет и какво означават думите завет, Битие и Едем, а също и разликата между вярата в един Бог и многобожието. Оттам нататък изложението следва деня и делото: светлината, небето, сушата и растенията, светилата, рибите и птиците, животните и човекът, и накрая почивката, с която се появява седмицата. Всяка стъпка е предадена накратко, с обяснение защо се повтаря мисълта, че сътвореното е добро. Следва частта за първите хора, за създаването на Адам и на Ева, за градината Едем и за задачата да я пазят и обработват, както и за двете особени дървета в средата на градината. Отделно е описано как е устроен светът според вярващите и защо райската градина е сърцето на тази картина. Историята с дървото на познанието е предадена със срещата със змията, с изкушението и с последиците, а после е обяснен смисълът ѝ, свързан със свободата и отговорността на човека. Обособен дял събира шест извода за човека и за света, а следващият показва как темата живее в изкуството, например във фреската на Микеланджело, и в изразите от ежедневния език. Финалната част предлага кратък преглед по дни за запомняне, съпоставка с другите древни разкази за началото, мини речник на понятията и обобщение. Подходящо е за преговор преди изпитване, за устен отговор и за бърза ориентация в текста.
Когато Бог твори с ръце, а Дяволът се меси: разбор на легендата „Господ Бог създава земята“ за героите, времето и пространството
Разбор на фолклорната легенда за сътворението, подреден така, че ученикът да може да отговори на въпросите към текста в час. Началото разделя легендата на двете ѝ ясно различими части: разказа за сътворението на света и разказа за сътворението на човека. Оттам текстът е съпоставен с библейския разказ, а приликите и разликите са изведени в два отделни списъка. Разликите са същината на упражнението: какво се променя в цялата картина, когато до Бог застава Дяволът и когато Бог твори с ръцете си. Следват трите опорни точки на разбора. Героите: двете сили, добрата и злата, и защо Дяволът е огледален образ на Бог. Времето: защо действието не е историческо и с какво прилича на времето в митовете и в библейския разказ. Пространството: какво съществува, преди светът да бъде сътворен, на кой познат образ от старогръцката митология прилича то и как расте първата земя. Изложението е кратко, подредено по подзаглавия и написано на достъпен за пети клас език, затова става и за бърз преговор преди изпитване, и за опора при писане на отговор на литературен въпрос.
„Да бъде светлина!“: анализ на библейския разказ за началото на света. Седемте дни, Едем и свободата на избора
Едно изречение подрежда мрака и бездната, а оттам нататък светът се гради с думи. Анализът тръгва именно от този първи миг и обяснява каква книга е Библията, какво значат думите Битие и завет и как Старият и Новият завет се свързват в една обща история. Следва разчитането на ритъма, по който е построено повествованието: Бог казва, нещото става, получава име и е видяно като добро, а повторението на тази формула превръща текста в подредба, а не в изброяване. Шестте дни са проследени един по един, седмият е разгледан отделно като начало на човешката седмица и на ритъма между труда и почивката. Самостоятелен акцент е поставен върху създаването на животните и на човека и върху смисъла на израза за образ и подобие, както и върху задачата, поверена на човека спрямо земята. По-нататък анализът описва подредбата на света по вертикала и защо тя прави разбираема борбата между доброто и злото, а после се съсредоточава върху дървото на познанието, изкушението и последиците от избора. Обособен дял извежда шест извода за смисъла на разказа днес, свързани с ценността на света, с реда, с достойнството на човека, със свободата и отговорността и с общността. Следват части за езика и формата, за похватите, които правят текста лесен за запомняне, за продължението на историята в двата завета и за разликата между този разказ и другите древни повествования за началото. Разработката завършва с образа на рая като посока, с речникови пояснения на основните понятия и с обобщение на посланието. Полезна е за отговор на въпрос по темата, за преговор и за самостоятелна подготовка.
Словото, което сътворява света: анализ на библейския разказ за Сътворението и съпоставка със старогръцката представа за началото
С какво библейският разказ за началото на света се различава от представата на древните гърци? Анализът поставя този въпрос още в началото и проследява отговора през четири последователни раздела. Първата част изяснява за какво разказва текстът: кой съществува преди света, кое е първото сътворено нещо и защо шестте дни се разглеждат като отделни стъпки в изграждането на света. Тук е направена и съпоставката със старогръцката представа за Хаоса, от който светът се самопоражда. Втората част е посветена на единствения герой в текста - Твореца. Разгледано е какво го отличава от боговете на гърците и с какво точно той твори, както и какъв извод за силата на словото следва оттук, валиден и до днес. Третият и четвъртият раздел се спират на времето и на пространството. Обяснено е кога изобщо започва да тече времето, откога може да се говори за историческо време и защо пространството в разказа остава неопределено, назовано само с обобщаващи думи. Материалът е подходящ за подготовка за час и за преговор, за отговор на въпроси върху библейския текст и за съпоставка между библейската и старогръцката представа за началото на света.