Учебен материал по история на българската журналистика: печатът от 80-те години на XIX век до началото на XX век – партийни издания, режимът на Стамболов, масовият печат, Македония
Зареждане на оценките…
Лекционен материал, който проследява развитието на българския печат от първите следосвобожденски години до навечерието на войните и обяснява как от вестника на идеята се стига до вестника на новината.
Изложението е разделено на пет части.
Първата обхваща осемдесетте години на деветнадесети век. Разгледано е групирането на печата около двете политически течения, изброени са изданията им и е обяснено защо повечето от тях имат кратък живот. Проследени са конституционните гаранции за свобода на печата и различното отношение на двете партии към тях. Отделно внимание е отделено на първия вестник след Освобождението, на софийския официоз, на главните либерални издания, на режима на пълномощията и на ролята, която един вестник изиграва при Съединението.
Втората част е за периода на управлението на Стефан Стамболов. Дадени са противоречивите оценки за него, обяснени са качествата, които го отличават като държавник, и е показано как той превръща журналистиката в част от своя апарат – чрез официоз, чрез финансиране и чрез промяна в конституционния текст за печата.
Третата част е най-обширна и представя началото на двадесети век: печатните органи на всички основни партии, изданията на лявото пространство с техните различия, литературните и художествените списания, както и възникването на масовия печат с неговите предпоставки и особености. Тук са представени и двете най-значими фигури – утвърдителят на интервюто у нас и първият медиен предприемач.
Четвъртата част е посветена на изданията по македонския въпрос, включително на едно необичайно издание, печатано в движение по време на въстанието. Петата разглежда съпротивата на печата срещу личния режим на монарха и най-острите публикации срещу него.
Материалът е подходящ за подготовка за изпит или за колоквиум, за наваксване на пропуснати лекции, за писане на реферат и за устен отговор.
Основното му предимство е плътността на фактологията. Изданията са назовани с точните им заглавия и с годините на излизане, а към всяко от тях са посочени редакторите и водещите сътрудници. Това го прави приложим и при въпроси, изискващи конкретни имена и дати.
Ценно е и обяснението на процесите. Текстът не изброява механично вестници, а показва причините – защо се появява масовият печат, каква роля играят индустриализацията и грамотността, как се ражда фигурата на професионалния журналист.
Полезни са и наблюденията за трайните особености, наследени от този период. Няколко от тях са изведени изрично и дават готови изводи за заключителната част на всеки отговор или реферат.
Всяка от петте части е озаглавена и завършена, така че материалът може да се използва цялостно или само в нужния раздел.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Учебен материал по история на българската журналистика: българският печат през 20-те години на XX век – земеделски и комунистически издания, „Народен сговор“, „Зора“ и литературните списания
Лекция, посветена на един кратък, но изключително наситен период – годините след войните и националните катастрофи, когато печатът се превръща в основен инструмент на политическата борба. Началото очертава обстановката: последиците от трите войни, радикализирането на политическите сили, отмяната на цензурния режим и бързия растеж на изданията, подкрепен с точни данни за броя на вестниците и списанията през три последователни години. След това изложението разглежда поотделно четирите основни направления в печата. Първото е печатът на земеделското движение – водещият му орган, останалите официози, обхватът му в столицата и в провинцията, идеите, които популяризира, и реформите, които защитава. Посочен е и основният му недостатък, довел до подценяване на противниците. Второто е печатът на комунистическата партия. Обяснени са трите фактора за неговия възход, представени са централните издания и специализираните вестници за отделни групи, а накрая са изведени и няколко упрека към редакционната му политика. Третото направление обхваща изданията около коалицията, поставила си за цел смяната на властта. Проследено е как в българското пространство навлизат нови политически идеи, представен е професорският вестник с неговите рубрики и сътрудници и е формулирана идейната му платформа. Отделно е разгледан и първият значим непартиен информационен всекидневник – защо се налага на пазара, кой определя облика му и кои две линии следва през целия си живот. Заключителната част е за литературно-художествените издания и обяснява защо въпреки катастрофите това е най-плодотворното време за духовното развитие. Представени са шест издания – от най-дълготрайното и най-авторитетно списание, през органа на символистите и това на футуристите, до хумористичните заглавия и първия литературен вестник. Материалът е подходящ за подготовка за изпит или за колоквиум, за наваксване на пропусната лекция, за писане на реферат и за устен отговор. Основното му предимство е точността на данните. Всяко издание е дадено със заглавие, години на излизане и водещи имена, а на места са посочени и конкретни цифри – каквито се очакват при изпитване. Ценно е и обяснението на причините. Текстът не се задоволява да изброи изданията, а показва защо всяко направление се засилва или отслабва и какви обществени процеси стоят зад това. Полезни са и критичните бележки към отделните направления. Те дават готови изводи и позволяват отговорът да не остане описателен, а да съдържа и оценка. Материалът може да се използва цялостно или само в частта за конкретно направление, тъй като всеки раздел е завършен.
Издателски и културни средища на България
Своеобразието на българското Възраждане оставя дълбок отпечатък и в развоя на българската журналистика. В сравнение с журналистиката в западна Европа, нашата журналистика изостава близо с три века. Този факт има две
Емигрантската преса през Възраждането
Емигрантската преса се дели на три периода. Първият период е доминиран от появата на нов тип печат. Времево тя се изразява през 60-те години на 19 век. На първо място трябва да се поставят вестниците „Българска старина”, „Бранител”,
Българският печат в огъня на гражданската война (1923-1925 година)
Кризата на националното тяло между двете световни войни. През 20-те и 30-те години на XX век в националното ни битие започват да се развиват редица деструктивни процеси. Най-важните от тях са следните: първо – още от края на 19 век през
Географската карта на българската преса (1878 – 1944 год.)
Ако по време на Възраждането общия брой на периодичните издания е 107, то в периода от 1878 до 1944 год. масива е 10 200. Това е първата основна разлика спрямо възрожденския период. Втората главна разлика е, че след Освобождението за
Основни периоди на българския печат в Османската империя. Петко Славейков като журналист и публицист.
Вътрешен печат ( в границите на Османската империя) – периоди: 1. Списание „ Любословие“ (1842г.-1844г.-1846г.); „Български орел“ 1846-47г., Лайпциг, редактор Иван Богров; „Цариградски вестник“ 1848г-1862г., редактори Иван Богоров и