Материали от категорията "Медия и Икономика"
Влияние на Великите географски открития върху генотипа и фенотипа на Западноевропейската цивилизация
Великите географски открития се извършват в последния стадий на средновековието – периода на разложение на феодализма XV-XVII век. Два са най-важните стимули за Великите географски открития. П...
Влияние на кръстоносните походи върху генотипа и фенотипа на Западноевропейската цивилизация
Походите продължават два века – от 1096 до 1270 год. Седем са на брой, като най-успешен е първият и четвъртият По време на четвъртия е нападнат и завладян Константинопол. На територии на Византия в...
Формиране на фенотипа на Западноевропейската цивилизация
Фенотипът на Западноевропейската цивилизация е многокомпонентен. Но най-важните му съставки са стопанският живот, социалната структура и държавно- политическият компонент.
Формиране на генотипа в Западноевропейската цивилизация
Духовната култура на Западноевропейската цивилизация се формира около остта на запазилата се от римско време християнска църква. Християнската църква е генетичния код, ДНК-то, свързващ двет...
Разпадане на Западната римска империя и нашествията на варварските племена
Историята на съвременната Западноевропейска цивилизация започва от разпадането на Западната римска империя и от завладяването на нейните територии от варварски племена през IVV век от новат...
Печатът през 30-те и 40-те години на 20 век
През този период панорамата на българския печат претърпява следните изменения: - възстановява се печатът на БЗНС (вестник „Пладне”, който е създаден по инициатива на земеделската емиграция...
Българският печат в огъня на гражданската война (1923-1925 година)
Кризата на националното тяло между двете световни войни. През 20-те и 30-те години на XX век в националното ни битие започват да се развиват редица деструктивни процеси. Най-важните от тях са сле...
Учебен материал по история на българската журналистика: българският печат през 20-те години на XX век – земеделски и комунистически издания, „Народен сговор“, „Зора“ и литературните списания
Лекция, посветена на един кратък, но изключително наситен период – годините след войните и националните катастрофи, когато печатът се превръща в основен инструмент на политическата борба. Н...
Печатът по време на войните 1912 – 1918 година – пет основни особености на българската журналистика през периода
Кратък учебен материал, който свежда цял исторически период до пет отличителни белега. Всеки е формулиран в отделна точка и подкрепен с конкретен факт – дата, име или название на издание. Име...
Учебен материал по история на българската журналистика: печатът от 80-те години на XIX век до началото на XX век – партийни издания, режимът на Стамболов, масовият печат, Македония
Лекционен материал, който проследява развитието на българския печат от първите следосвобожденски години до навечерието на войните и обяснява как от вестника на идеята се стига до вестника н...
Географската карта на българската преса (1878 – 1944 год.)
Ако по време на Възраждането общия брой на периодичните издания е 107, то в периода от 1878 до 1944 год. масива е 10 200. Това е първата основна разлика спрямо възрожденския период. Втората главна разл...
Българската журналистика в периода 1879 – 1944 година. Обща характеристика.
Този период също се дели на три периода: 1. От 1879 до 1912 година – ускорено развити във всички сфери на обществения живот. Увеличаване ръста на грамотността. Развитие на градската култура. Напри...
Емигрантската преса през Възраждането
Емигрантската преса се дели на три периода. Първият период е доминиран от появата на нов тип печат. Времево тя се изразява през 60-те години на 19 век. На първо място трябва да се поставят вестниц...
Основни периоди на българския печат в Османската империя. Петко Славейков като журналист и публицист.
Вътрешен печат ( в границите на Османската империя) – периоди: 1. Списание „ Любословие“ (1842г.-1844г.-1846г.); „Български орел“ 1846-47г., Лайпциг, редактор Иван Богров; „Цариградски вестник“ 1848г-1862г....
Мисията на българската възрожденска интелигенция
Към средата на 19 век се оформят трите пласта на нашата интелигенция. Първият пласт – нисшето съсловие на нашата интелигенция, съставено от попове,монаси от местните църкви, учители от учили...
Културно психологическият стереотип на възрожденския българин
Възрожденският българин, неговият характер и стереотипи и читателската му култура са се определяли от няколко основни фактора: 1. Консерватизъм и затвореност в рамките на рода и семейството...