Скришното писмо и чуждото дете: „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, действащите лица и началото на действие първо

Пет разказа от Чудомир, събрани в един файл и дадени в пълен текст така, както са писани: с диалектната реч, с прякорите и с късата ударна фраза, по която авторът се разпознава веднага. „Un cadeau“ започва на перона на гарата, където цялата официална власт посреща голям френски гост, а един сергиджия се промушва напред с необичаен подарък и с приветствие, което никой не е предвидил. „Аламинут“ е разказан от човек, който сравнява едновремешното пътуване до панаира с новото време на аероплани и бързина, и оттам стига до собствената си случка. „Баклата“ проследява един ден на жена, тръгнала по тъмно за нивата, но стигнала я чак когато слънцето е превалило, заради приказки и заплеси по пътя, и срещата ѝ с човека, който кладе купен на съседната нива. „Без късмет“ дава думата на шивач от чаршията, който се оплаква от жена си и от всекидневните ѝ благословии и обяснява откога според него го преследва липсата на късмет. „Вечеринка“ тръгва от майчината гордост на цяло село: синът ще казва стихотворение на вечеринката, а майка му вече е обиколила всички от единия до другия край, за да се похвали с него. Текстовете са дадени изцяло, без съкращения и без преразказ, затова репликите и описанията могат да се цитират дословно. Подходящи са за четене по избор и за домашно четене, за читателски дневник, за подготовка на устно представяне на творба от Чудомир и за работа върху хумора, иронията и речевата характеристика на героите.

Лятна вечер край една воденица в полето, стар баща, който вика дъщеря си от тъмното, и мъжки глас, който се обажда откъм плета: тук е поместен целият текст на разказа, без съкращения и без чужд коментар между редовете. В началото е воденичарят дядо Угрин, който куца с патерица покрай жабунясалия улей и разбира, че на стари години ще осакатее. Около него Елин Пелин разгръща една от най-плътните си вечерни картини: залязващото слънце зад сините планини, замиращата жетварска песен, жабите във вира, клопатарчето по пътечката край реката и глухият шум на воденицата, който върви под целия разказ като втори глас. Същинската част е разговор. Милена полива градинката зад воденицата, а от тъмнината се обажда Свилен, когото е обичала преди години. Диалогът им започва със закачка и упрек, минава през сълзи и стига до неща, които и двамата дълго са премълчавали: защо са се разделили, какъв е станал той, как живее тя в чуждата къща и кой всъщност е виновен за всичко това. В една-единствена негова дума е събрана цялата социална тежест на разказа. Отделен акцент носят повикванията, с които старецът търси дъщеря си от воденицата, и кроткото магаре Марко, превърнато в единствен свидетел на срещата. Текстът е удобен за четене в час, за преразказ, за характеристика на героите и за точно цитиране в анализ или съчинение. Тълкуване не е добавено, за да остане мястото за собствения прочит.

Една вечер в мъжкото училище на Бяла черква вдига на крак целия град: любителски спектакъл по драмата „Многострадална Геновева“, която преди трийсетина години е разплаквала бабите и невестите. Тази глава от романа на Иван Вазов е дадена тук в пълния си текст, без съкращения и без преразказ. Началото ѝ припомня накратко съдържанието на самата драма за граф Сигфрид, коварния Голос и невинно обвинената графиня, а след това показва как малкият град се готви за събитието: кой каква роля е взел, откъде са събрани декорите и мебелите, с какви костюми излизат актьорите и колко сериозно се приема цялата подготовка. Същинската част проследява четирите действия на спектакъла и, успоредно с тях, публиката, която реагира по-живо от самата сцена. Кака Гинка суфлира на глас, Хаджи Смион обяснява на съседите си, беят получава от Дамянчо Григорът своя собствена версия на пиесата, а Кириак Стефчов търси начин да развали впечатлението от играта на Огнянов. Смехът преминава в сълзи, сълзите в общо негодувание, а разправията в залата стига до намесата на заптието. Финалът на главата извежда действието далеч отвъд театъра и има последствия, които се проявяват още на следващата сутрин в конака. „Представлението“ е една от най-комичните и същевременно най-важните глави в „Под игото“, защото показва как обикновените хора в Бяла черква биват увлечени от общото настроение в навечерието на въстанието. Текстът е подходящ за четене по програма, за преразказ, за характеристика на Огнянов, Стефчов и Каблешков, както и за съчинение върху ролята на изкуството и на споделеното преживяване в романа.

1. Стиховете „Овде дърво столовите, / столовито, грановито, / гранки му са до небеси, / а корени - сура земя...“ са епиграф на: A) „Под игото“ Б) „Железният светилник“ B) „Тютюн“ Г) „Гераците“ 2. Кое от посочените произведения е роман? A) „Индже“ Б) „Гераците“ B) „Чичовци“ Г) „Тютюн“ 3. Кое от посочените произведения НЕ е роман? A) „Чичовци“ Б) „Железният светилник“ B) „Под игото“

Един баща с чибук и потури спори с жена си за модите, а няколко страници по-рано същият спор е поставен като въпрос за цялото Възраждане. Комедията на Добри Войников е поместена тук в пълния си текст. Началото е предговорът, написан в Букурещ през май 1871 г. В него Войников обяснява защо новосвестяващият се народ се увлича по онова, което бие на очи, как външната лъскавина се взема за същина и защо, по неговите думи, модата е взета вместо цивилизацията. Изброени са и последиците, които той вижда в нравите: към вярата, към старите хора, към жената и към общественото чувство. Втората част на предговора е за театъра: защо авторът го приема за общо училище, а не за забавление, какви примери дава от Атина, Рим и Франция и защо смята, че историческата драма и характерната комедия са най-полезни за един народ в началото на неговото развитие. Оттук се разбира и с каква цел е написана самата творба. След предговора идват действащите лица и целият текст на комедията, поднесен по действия и явления, с авторовите указания за сцената и с ремарките към репликите. Действието се развива в един български град, в дома на еснафа Хаджи Коста, между жена му Злата, дъщерята Анка, брата Димитраки, сватовницата баба Стойна, момъка Митю и лекаря грък Маргариди. Езикът е оставен непокътнат, с правописа и говора от 1871 г., така както е нужен за точно цитиране, за четене по роли и за наблюдения върху възрожденската реч. Подходящ е за подготовка по темата за криворазбраната цивилизация, за характеристика на Хаджи Коста, Злата и Анка, за анализ на комичното и за съчинение върху сблъсъка между модата и истинското образование.

Каравелов пише така, както се говори на улицата, и точно затова героите му се помнят. Тук са събрани повестите му в пълен текст, без съкращения, така че ученикът да работи направо по оригинала, а не по преразказ или по откъс от христоматия. Изданието започва с „Богатият сиромах“. Първите страници въвеждат двамата неразделни чорбаджии Георги и Спиро, съседския разговор пред вратниците, разказвача бербер с прякора философ, а след това пренасят действието в Русчук по време на гроздобер, където младият Смил спори с приятеля си за търпението и за робството. Още от началото личи как авторът редува портрет, диалог и ирония, за да изгради своята картина на българското общество преди Освобождението. В сборника са включени и другите известни повести на Каравелов, сред които „Българи от старо време“, „Маминото детенце“ и „Хаджи Ничо“, така че текстовете за няколко теми от учебната програма стоят на едно място. Четенето на оригинала дава онова, което никой анализ не може да замени: живия език на епохата, характерните обръщения и пословици, битовите подробности и авторовата ирония, върху които после стъпва всяко съчинение. Текстовете са предадени със стила и с остарелите и диалектни думи на автора, така че се чува как е звучал българският език през Възраждането. При четенето си струва да се следят няколко неща: как Каравелов изгражда цял образ само с една подробност от облеклото или от речта, как поговорките и обръщенията носят готова оценка за героя и как разказвачът се намесва с ирония, вместо да обяснява. Точно тези места се оказват най-добрите цитати за съчинение или за отговор на литературен въпрос. Подходящо е за четене по програма, за търсене и подбор на цитати, за подготовка на преразказ и за час по литература, в който се работи върху конкретен откъс.