Един залез, който гори едновременно тук, над Неапол и над Париж: „Вечер“ от Атанас Далчев, пълен текст на стихотворението

Стихотворението „Равнина“ на Атанас Далчев от 1936 година е дадено тук в пълния си текст. То започва с картина, в която пътищата спират във небето, и с въпрос към пътника какво е видял из безкрайната равнина, където сенките на облаците пасат. Отговорът нарежда няколко зрителни видения от изминатия път, между които и срещата с жена сред нивите в утринна омара, а последната строфа връща въпроса и го обръща към паметта. Записът съдържа само поетическия текст, без анализ и без бележки. Подходящ за четене и рецитиране в час, за точно цитиране и за подготовка на самостоятелно тълкуване на творбата.

Сияен ден след дъждовна нощ и една случайна среща по пътя от градината: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Среща“ от Атанас Далчев, с оригиналното делене на стиховете и с годината под текста. Творбата започва с картина на разцъфтяващата пролет, в която всичко блести: прозорците, керемидените стрехи, мократа зеленина и езерото, от което слънцето изтръгва огньове. В тази светлина по пътя се връщат петима безноги инвалиди върху своите колички и гледат разлистените клони. Насреща им се търкалят други колички, детски, изведени на предобедна разходка. Оттам нататък текстът следи мълчанието на жените, погледа на мъжете подир децата и онова, което се събира в душите им, докато светлината продължава да блести отвсякъде. Стихотворението е удобно за четене в час, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в анализ на Далчевата поезия, за работа върху контраста между пейзажа и човешката съдба и за подготовка на съчинение върху състраданието. Тълкуване тук не е добавено: страницата дава самата творба.

Двама съвсем млади хора се срещат нощем в крайнините на града, при една от новите чешми, пият, без да са жадни, и оттам нататък не се разделят до сутринта. Творбата е дадена изцяло, с посвещението в началото и с годината, отбелязана под последния стих. Шестте четиристишия следват едно нощно вървене: бронзовите чучури и циментовите корита, прохладните устни, тихият смях, пустата няма улица, сенките, които чакат под фенерите, за да тръгнат заедно с двамата, и стъпките, отекнали в заспалите сгради. Финалът извежда влюбените от собствената им нощ и ги оставя в чужди сънища. Текстът е подходящ за наизустяване и за точно цитиране в анализ или съчинение върху любовната тема и градското пространство у Далчев, както и за наблюдение върху олицетворението, епитета и предметната конкретност на образите.

Късното стихотворение на Атанас Далчев от 1971 г. е поместено тук с целия си текст, четирите строфи в автентичния им вид. Внезапният дъжд сварва двама души на улицата и ги скрива под дърветата, до затворената будка. Оттам нататък творбата прави своя тих обрат: подслонът под преплетените клони връща двамата към нещо отдавнашно и стаята на спомена се оказва по-близка от улицата, на която стоят. Далчев държи всичко върху няколко предмета, цветове и звуци, така както е в цялата му поезия. Текстът е удобен за четене на глас, за учене наизуст, за точно цитиране в интерпретативно съчинение и за работа върху предметността и паметта у Далчев. Разбор и въпроси не са приложени: публикувано е самото стихотворение.

Осем строфи, в които един човек спира насред огромната тълпа и зачаква да му се проговори отгоре: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Миг“ от Димчо Дебелянов. Творбата е дадена изцяло, без съкращения, с оригиналното си делене на строфи и с авторовите форми, така както се цитира в час. Стихотворението започва със самотата сред многолюдния град, наречен огрешен и позорен, минава през уличния пир с хилавите воини и немите сирени и стига до мига, в който градският шум изведнъж заглъхва и светът се открива като пропаст бездънна. Оттам нататък текстът следи очакването на лирическия говорител, коленете, превити в молитва, и въпроса, който той отправя нагоре, без тук да се издава как му се отговаря. Текстът е удобен за четене на глас, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в анализ на символистичната лирика, за упражнение върху епитета и градацията и за проверка при наизустяване. Тълкуване тук не е добавено: страницата дава самото стихотворение, върху което после стъпват анализите, съчиненията и отговорите на литературни въпроси.

Далчевото стихотворение „Задните дворове“ от 1965 г. е поместено тук изцяло, заедно с посвещението и с всичките си строфи. Творбата започва с открито отхвърляне: строгите фасади не се харесват на лирическия говорител. Оттам погледът се обръща назад, към пространството, което градът крие от улицата, и остава там до края. В центъра е един делничен ден, гледан отгоре надолу: железни балкони, накачени клетки, детски и птичи гласове, жени, които перат и простират. Далчев не описва тези неща отстрани, а ги превръща в образи с неочаквана мащабност, в които прането става платно на кораб, а тупането на килим звучи като салют. Финалната строфа е и най-цитираната: тя обяснява защо точно скритото пространство показва живота по-пълно от парадната фасада и с какъв парадокс поетът определя това постоянство. Текстът е подходящ за подготовка по творчеството на Атанас Далчев, за анализ на предметността и на образа на града, за съпоставка с други негови стихотворения и за цитиране в интерпретативно съчинение.