Пролетта, която не е за всички: „Среща“ от Атанас Далчев, пълен текст на стихотворението

Едно от най-ведрите стихотворения на Атанас Далчев, посветено на Радой Ралин и дадено тук в пълния си вид, заедно с годината на създаване. Творбата тръгва от една домашна вещ и от една шеговито суеверна мисъл: вехтият дъждобран има странната сила да спира дъжда. Оттам стихотворението се разгръща като поредица от картини, свързани с дългите дъждовни дни. В средната част са изредени онези, заради които на лирическия говорител му става жал: детето, залепило чело о стъклото, врабецът под стрехата, хората, които работят шест дни и в неделя нямат къде да отидат. След това дъждобранът е взет и картината се преобръща: паркът се изпълва с глъч, смях и слънчеви петна. Финалът връща вниманието към самия говорител, останал странен и сам сред общото веселие, и стига до тихото обяснение защо все пак си струва да стоиш на стража. Текстът е подходящ за наизустяване, за цитиране в интерпретативно съчинение, за упражнения върху предметността в поезията на Далчев, върху иронията и самоиронията и върху вещта, превърната в герой. Страницата съдържа самата творба, без анализ и без въпроси към нея.

Зимно шосе към семинарията, керван биволски коли с въглища и една малка скулптурна група, видяна на художествена изложба: оттам тръгва размисълът, чийто текст е поместен тук изцяло, без съкращения и без чужд коментар. Разказвачът върви сам през заснежения край, спира се пред спрелите на пътя кола и си спомня фигурите на бивола и опълченеца, пред които на изложбата се тълпят посетители, всеки с различно обяснение защо групата се казва точно така. Оттам погледът се прехвърля към селския двор, към галените имена, с които се посрещат воловете, към детето, което подава суха кора хляб, и към скръбта, настъпваща в къщата, когато животното умре или бъде отнето. Средната част противопоставя на тази задушевност едно раздразнение от сълзливата литература, която свежда всичко до пари и лихвари. След това текстът се връща към човека: към пролетта, сеитбата и жътвата, превърнати в обряд, към вечерта, в която камбаните разнасят вестта за войната, и към чуждите пътища, по които двамата другари стигат до калните полета на Чаталджа. Финалната част връща кервана обратно през града и го оставя там, откъдето е тръгнал: при бедната хижа, босите деца и дъха на животните зад стената. Творбата е подходяща за подготовка на анализ или съчинение върху темата за труда, земята и мълчаливото достойнство на българския селянин у Йовков, за търсене на точни цитати и за наблюдение върху образността и пръстеновидната композиция.

Дим над покривите, плющене на каиши и въздух, в който не можеш да поемеш дъх с пълна гръд: такъв е светът на това стихотворение, предложено тук в целия му автентичен текст. Творбата започва с картина на завода и на живота около него, сравнен с настръхнало животно, от чиито зъби човек трябва да изтръгва парчето хляб. Следва вътрешността на халетата, задухът и трясъкът на машините, а веднага след това контрастът с пролетното поле, което остава отвъд стените, чуждо и забравено. От този сблъсък тръгва движението към финала: защо идилията е изхвърлена, защо трябва да се крещи, за да преминат думите през шума, и как многото гласове се сливат в един. По средата стои и личното признание на говорещия за годините, прекарани в този крясък, а в последната част гласът се обръща направо към самия завод, така че стихотворението затваря кръга си там, откъдето е тръгнало. Текстът е даден изцяло, със стълбовидната разбивка на стиховете, така че се вижда и графичният облик на творбата, а не само съдържанието ѝ. Полезен е за подготовка на анализ и на интерпретативно съчинение, за търсене и точно цитиране на отделни стихове, за домашна работа, за наизустяване и за преговор преди изпитване или час по литература.

Пълният текст на стихотворението „Синеокото момче“ от Атанас Далчев, с посвещението и с годината под него, поместен в цялост, без съкращения и без коментар. Петте строфи се четат за минута, а записът е удобен за преписване, за наизустяване и за точно цитиране в съчинение или в отговор на литературен въпрос. Личат и опорите на внушението: потъмняващата стая, прекъснатата игра, прозорецът, лястовиците и капчиците по жиците, а накрая думите, които се раждат върху устните на детето. Подходящо за ученици и учители, на които им трябва верният текст на творбата, преди да започне тълкуването ѝ.

Едно бродене из вечерната улица, което неусетно се превръща в пътуване през два далечни града: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Вечер“ от Атанас Далчев. Творбата е от 1930 г. и започва със самотния вървеж на лирическия говорител под догарящото на запад небе. Оттам споменът го отнася към Неаполитанския залив с параходите, които се завръщат като стадо привечер, и с хората в пъстри дрехи по кея, а после към Париж и затварящата се Люксембургска градина, където една тръба звучи призивно, мракът слиза леко над белите алеи и деца вървят подир тръбача. Двете картини се затварят с един и същ горчив стих, а финалът превръща личното раздвоение във въпрос за самия човешки живот. Текстът е даден изцяло, без съкращения и без коментар, с оригиналното си делене на стихове. Удобен е за четене в час, за точно цитиране в анализ или в интерпретативно съчинение, за проследяване на мотивите за спомена, самотата и бавното изчезване, както и за подготовка върху предметността в лириката на Атанас Далчев.

Стихотворението „Равнина“ на Атанас Далчев от 1936 година е дадено тук в пълния си текст. То започва с картина, в която пътищата спират във небето, и с въпрос към пътника какво е видял из безкрайната равнина, където сенките на облаците пасат. Отговорът нарежда няколко зрителни видения от изминатия път, между които и срещата с жена сред нивите в утринна омара, а последната строфа връща въпроса и го обръща към паметта. Записът съдържа само поетическия текст, без анализ и без бележки. Подходящ за четене и рецитиране в час, за точно цитиране и за подготовка на самостоятелно тълкуване на творбата.