Кайлъка, Етъра и Сатиричния театър: членуването на имената в трудните случаи. Учебна разработка по граматична норма с правилата за пълен и кратък член, примери и шест части упражнения с отговори

Определеността в българския език се разпознава най-добре там, където езикът работи естествено – в жив художествен текст. Настоящият тест по български език тръгва именно оттам и постепенно преминава към систематичното прилагане на нормата. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е откъс от художествена проза с описание на семейна вечеря в двор, богат на определени и неопределени именни форми. Първите пет задачи изискват наблюдение върху него: откриване на подлога в определена форма, посочване на словосъчетание, в което членуването е обусловено от предлог, разпознаване на две последователни думи в определена форма, определяне на службата на конкретна членувана дума и обяснение защо друга дума стои в определена форма. Този блок е особено ценен, защото свързва граматичното правило с реален текст, а не с изкуствено съставени изречения. Втората и основна част систематизира нормата. Проверява се правилната употреба на пълния член при подлог и при пояснение на подлога, задължителният кратък член след предлог, точната формулировка на самото правило, глаголите, при които пълната форма е наложителна, както и особените случаи: заглавията и подзаглавията, съставните собствени имена на институции и условията, при които първата дума в такова име остава нечленувана. Отделна задача е посветена на географско название, което се употребява в устойчива членувана форма. Включени са и въпроси за членуването при няколко определения към един и същ обект, както и обобщаваща задача, в която трябва да се открие изречението с изцяло правилно членуване – формат, изискващ едновременна преценка на няколко форми. Заключителните три задачи са с място за писане. Първата изисква поправка на изречение с координирани определения и кратка обосновка. Втората – формулиране със свои думи на три отделни правила, всяко илюстрирано с пример. Третата поставя задача за избор между две форми в съставно собствено име, придружен с посочване на приложеното правило. Приложен е ключ с верните отговори и пояснения, които назовават граматичното основание за всеки избор – службата на думата, наличието на предлог или типа на глагола, както и кратки бележки защо останалите варианти отпадат. За учителя това е подходящ материал за текуща проверка, за упражнение върху текст или за целенасочена работа с най-затрудняващите случаи от нормата. За ученика тестът показва, че членуването не е механично правило, а следва смисъла и строежа на изречението. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Крум Страшния разширява държавата, а не Крум Страшният, макар прозвището да е подлог в изречението. Изключенията при членуването се оказват не по-малко важни от самото правило и тъкмо те са в центъра на тази разработка. Първата част изброява случаите, в които думата от мъжки род единствено число получава пълен член: когато е подлог или пояснява подлога, когато стои след определена група глаголи със значение съм, сред които оказвам се, изглеждам, ставам, казвам се, наричам се и представлявам, както и когато е употребена в заглавие, подзаглавие или надпис под снимка, стига пред нея да няма предлог. Втората част очертава огледалния случай с краткия член, включително правилото за прозвищата, при които формата не се променя според службата на думата. Отделен раздел е посветен на членуването в словосъчетания: коя дума се членува в съставните собствени имена на институции и организации и кога се членуват всички съгласувани определения, защото обектите са повече от един. Практическата част е разделена на два варианта. Първият включва задача с десет изречения, в която освен избора се иска и аргументът за него, попълване на членувани форми, обяснение и поправяне на спорни изречения, както и съставяне на собствени примери. Вторият вариант проверява същото по-кратко, с осем задачи. Към двата е даден ключ за самопроверка, а обобщението в края събира всички случаи в няколко реда. Разработката е подходяща за упражнение върху граматичната норма, за подготовка за класна работа и за самостоятелен преговор върху членуването в 11 клас.

Едно „кмета“ на мястото на „кметът“ е достатъчно, за да проличи разминаване с книжовната норма – и точно затова членуването остава сред най-често проверяваните умения по български език. Настоящият тест е посветен изцяло на него и обхваща както основното правило, така и случаите, в които то се прилага по-трудно. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък свързан текст, в който съзнателно са допуснати няколко грешки в членуването наред с правилни форми. Първите пет задачи се решават чрез него: откриване на сгрешената форма, поправка на израз след предлог, прилагане на проверката със заместване с местоимение, избор на изцяло правилно преформулирано изречение и разпознаване на кратко членувана дума в позиция на допълнение. Този блок приучава ученика да работи върху свързан текст, а не върху изолирани форми. Втората и най-обемна група задачи систематизира отделните случаи. Проверява се употребата на пълен член след глагол със значение „съм“, изискването за кратък член след предлог, особеното положение при заглавия и надписи, разпознаването на неправилна пълна членна форма и задължителната пълна форма след определени глаголи. Следват задачи за членуването на първата дума в съставно собствено име, за географските названия, които се употребяват само членувани, и за прозвищата, при които правилото е различно от очакваното. Отделен въпрос уточнява за коя форма на речта правилата за пълен и кратък член са задължителни – знание, което често се тълкува погрешно. Особено внимание заслужават три задачи, посветени на членуването при няколко определения: как се постъпва, когато те назовават различни обекти, и как – когато се отнасят до един и същ обект. Тази част от нормата рядко се проверява подробно, а е сред най-честите източници на грешки в писмени работи и в официални текстове. Заключителните три задачи са с място за писане и имат редакторски характер. Първата изисква поправка на изречение с обосновка на извършената промяна. Втората – правилно членуване на първата дума в съставно собствено име с обяснение на приложеното правило. Третата е творческа: съставяне на собствени изречения, илюстриращи два различни случая от нормата. Приложен е ключ с верните отговори, придружени от кратки пояснения, които не само посочват верния вариант, но и назовават правилото зад него – позицията на думата в изречението, наличието на предлог или на глагол, изискващ определена форма. За учителя това е готов инструмент за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за целенасочена работа върху типичните грешки при членуване. За ученика тестът е удобен за самостоятелна подготовка – решава се бързо, а обясненията позволяват веднага да се осмисли допуснатата грешка, без нужда от допълнителен справочник. Формулировките са ясни и достъпни, а обемът позволява тестът да се проведе в рамките на един учебен час.

Дали ще напишем „вятърът“, или „вятъра“, не е въпрос на предпочитание, а на службата, която думата изпълнява в изречението. Настоящият тест по български език проверява именно това умение – да се разпознае позицията на думата и да се приложи съответното правило. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор и започва направо с тях, без встъпителен текст. Голяма част от задачите са построени като съпоставка на четири близки изречения, различаващи се само по членните форми, а друга част изисква не просто избор на вярна форма, а посочване на основанието за нея – формат, който проверява разбиране, а не заучен модел. Първата група задачи обхваща основното правило: разпознаване на думата, която трябва да получи пълен член, откриване на грешка след предлог и прилагане на проверката чрез заместване с местоимение. Оттам проверката преминава към по-трудните случаи – съставните собствени имена, при които членът се поставя на първата дума, употребата на пълния член след глаголи със значение „съм“, включително „оказвам се“, „ставам“ и „наричам се“, както и прозвищата, при които нормата изисква кратък член дори когато думата е подлог. Следваща група задачи е посветена на членуването при две определения. Проверява се кога и двете получават определителен член, защото назовават различни обекти, и кога член получава само първото, защото се отнасят до един и същ предмет – с изискване да се обоснове изборът. Отделни задачи разглеждат членуването в заглавия, при географски названия и в изречения, в които правилната форма трябва да се прецени едновременно за няколко думи. Включен е и въпрос за обхвата на самата норма – кога правилата за пълен и кратък член са задължителни, знание, което често се разбира неточно. Ключът е разработен подробно: за всяка задача е обяснено защо избраната форма е вярна и защо всяка от останалите три отпада, като изрично се посочва службата на думата, предлогът или глаголът, който определя формата. Така материалът върши работа и като кратък справочник по темата. За учителя това е готов инструмент за текуща проверка, за преговор преди класна работа или за целенасочено упражнение върху най-честите грешки. За ученика тестът е удобен за самостоятелна подготовка – решава се сравнително бързо, а обясненията позволяват веднага да се осмисли всяка грешка. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане и проверка в рамките на един учебен час.

Кога се пише „кметът“ и кога „кмета“ не зависи от вкуса на пишещия, а от службата на думата в изречението. Настоящият тест по български език проверява дали ученикът владее това правило уверено – включително в случаите, в които то не се прилага автоматично. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък свързан текст, в който правилни членни форми са примесени с типични грешки. Първите пет задачи произтичат изцяло от него: откриване на сгрешената дума, поправяне на съставно собствено име след предлог, разпознаване на форма, която е неправилна поради службата на думата, избор на изцяло коректно преформулиране и посочване на кратко членувано допълнение. Този блок изисква внимателно четене и приучава към проверка на цялото изречение, а не на отделната дума. Основната част на теста систематизира правилата поотделно. Проверява се задължителната пълна форма след глагол със значение „съм“ и след глаголи като „ставам“ и „оказвам се“, изискването за кратък член след предлог, употребата при заглавия и надписи, както и разпознаването на неправилна пълна форма в позиция на допълнение. Отделни задачи разглеждат членуването на първата дума при съставни собствени имена на институции, географските названия, които съществуват само в членувана форма, и прозвищата, при които нормата изисква кратък член въпреки функцията им. Включен е и въпрос за обхвата на самото правило – за коя форма на речта то е задължително. Три от задачите са посветени на членуването при няколко определения. Те изискват разграничаване на случаите, в които определенията назовават различни обекти и се членуват и двете, от случаите, в които се отнасят до един и същ обект и член получава само първото. Този дял от нормата е сред най-често пренебрегваните, а грешките в него личат ясно в официални текстове и в писмени работи. Заключителните три задачи са с място за писане и имат изцяло практически характер. Първата изисква поправка на изречение с обосновка чрез посочване на службата на думата. Втората – редактиране на съставно собствено име след предлог с обяснение на приложеното правило. Третата поставя задача за съставяне на собствени изречения по два зададени модела. Приложен е ключ с верните отговори и подробни пояснения, в които не само се посочва правилният вариант, но се назовава и правилото зад него, а в част от случаите се обяснява защо останалите възможности отпадат. За учителя това е готов инструмент за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за целенасочена работа върху най-честите грешки. За ученика тестът е удобен за самостоятелна подготовка, а обясненията позволяват веднага да се осмисли всяка допусната грешка. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Пълен или кратък член: правило, което се проверява за секунди, а се греши всеки ден. Часът го разгръща за 40 минути. В началото е дадена общата информация за урока: предмет, тема, клас и продължителност, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, с реплики на учителя и на учениците, изписани дословно, следвани от три минути въведение за понятието граматична норма. Основната част отделя цели двадесет минути за членуването при имената от мъжки род в единствено число, което е много за една тема и точно затова е правилно: това е правилото, което изисква упражнение, а не обяснение. Нататък часът минава към по-редките случаи и към проверката, която ученикът може да прилага сам. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо правилото за пълния член не е формалност: то показва коя дума е подлог и оттам кой върши действието. Планът е подходящ за преподаване в 10. клас, за упражнение върху членуването и като модел за собствен план.