„Директорът“ или „директора“: членуването на имената и проверката с „той“. Разработка по граматична норма за 11 клас

Пълен или кратък член: правило, което се проверява за секунди, а се греши всеки ден. Материалът го подрежда. В началото е обяснено какво представлява граматичната норма и защо тя урежда употребата на думите в изречението. Същинската част е посветена на членуването при имената от мъжки род в единствено число. Правилото е разделено на две: кога се използва пълен член и кога кратък, всяко с примери. Отделно е изведено важното правило за предлозите, което решава повечето съмнителни случаи, и е добавен блок за запомняне. Нататък материалът разглежда по-редките, но също често грешени случаи: членуването на съставни собствени имена и членуването при две и повече определения. Последното е разложено на два случая: когато определенията се отнасят за различни обекти и когато се отнасят за един и същ, което променя изцяло изписването. В края е дадено обобщение на всички разгледани правила. Отделно е обяснено и защо правилото за пълния член не е формалност: то показва коя дума в изречението е подлог и оттам кой върши действието. Подходящ е за упражнение върху граматичната норма, за подготовка за изпит и за бърза проверка при писане.

„Три стола“ или „три столове“, „колко часа“ или „колко часове“? Разработката е посветена точно на тези колебания и започва с ясно поставени цели: да припомни граматичните категории при имената, да усъвършенства прилагането на книжовната норма при образуването на множествено число и да разграничи случаите, в които грешките са най-чести. Понятийната част очертава кои думи наричаме имена, съществителни, прилагателни и числителни, и защо категорията число е най-разнообразна именно при съществителните. Основният раздел подрежда правилата за образуване на множествено число по родове: мъжки род със завършек на съгласен звук и на „й“, женски род със завършек на гласна и на съгласна, среден род и особените форми, включително случаите, при които формата е суплетивна или има двоен вариант с различно значение. След това са изведени най-честите затруднения, погрешната употреба на бройната форма, неточно образуваните форми за множествено число и колебанията при производните думи, с обяснение кой вариант е подходящ за официална реч. Отделни раздели проследяват числовата категория при прилагателните имена и съгласуването им по род и число, както и при бройните и редните числителни, където се пояснява кога съществителното застава в бройна форма. Практическата част включва три задачи, поправка на грешки в дадени изречения, обяснение защо определени изрази не отговарят на нормата и кратко съчинение, в което ученикът трябва сам да употреби правилните форми. Обобщението събира изводите за най-рисковите места. Разработката е подходяща за преговор преди класно, за упражнение по граматична норма и за бърза справка при колебание коя форма за число е книжовната.

Едно и също съществително се пише по два начина в две съседни изречения, а грешката личи веднага: разработката обяснява защо е така и дава сигурен начин изборът да се направи за секунди. В началото е определено какво представлява граматичната норма и кои са трите ѝ основни зони, членуването, формите за единствено и множествено число и съгласуването в изречението. Оттам текстът минава към същинската тема, употребата на пълен и кратък член при имената от мъжки род, единствено число. Правилата са подредени в два ясни блока. Първият изброява случаите, в които се пише пълен член, включително положението на думата спрямо подлога, списъка с глаголите, след които името задължително приема пълна форма, и особеното положение на заглавията и надписите под снимка. Вторият блок описва краткия член и показва проверката чрез замяна с местоимение или с наречие, а след това отделя място на прозвищата и на групата географски названия, които остават с кратък член дори когато са подлог. Следват два раздела с типични грешки от писмените работи: членуването на съставни собствени имена, при които се членува само първата дума, заедно със случая, в който членът се пропуска, за да не се получи двусмислица, и правилото за две и повече определения според това дали сочат един и същ обект или различни обекти. Практическата част е обособена и обхваща шест части: разпознаване на пълен и кратък член, специалните случаи след изброените глаголи, прозвищата и географските имена, съставните собствени имена, двойните определения, преработка на изречения чрез замяна с местоимение и кратък свързан текст за проверка. Към всеки тип е добавена подсказка с правилото, а отговорите са изнесени накрая, за да може ученикът първо да опита сам. Разработката завършва с кратко обобщение на правилата и с последователност от стъпки, по която членната форма се избира безпогрешно. Подходяща е за упражнение в час, за домашна работа и за самостоятелна подготовка по граматична норма.

Определеността в българския език се разпознава най-добре там, където езикът работи естествено – в жив художествен текст. Настоящият тест по български език тръгва именно оттам и постепенно преминава към систематичното прилагане на нормата. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е откъс от художествена проза с описание на семейна вечеря в двор, богат на определени и неопределени именни форми. Първите пет задачи изискват наблюдение върху него: откриване на подлога в определена форма, посочване на словосъчетание, в което членуването е обусловено от предлог, разпознаване на две последователни думи в определена форма, определяне на службата на конкретна членувана дума и обяснение защо друга дума стои в определена форма. Този блок е особено ценен, защото свързва граматичното правило с реален текст, а не с изкуствено съставени изречения. Втората и основна част систематизира нормата. Проверява се правилната употреба на пълния член при подлог и при пояснение на подлога, задължителният кратък член след предлог, точната формулировка на самото правило, глаголите, при които пълната форма е наложителна, както и особените случаи: заглавията и подзаглавията, съставните собствени имена на институции и условията, при които първата дума в такова име остава нечленувана. Отделна задача е посветена на географско название, което се употребява в устойчива членувана форма. Включени са и въпроси за членуването при няколко определения към един и същ обект, както и обобщаваща задача, в която трябва да се открие изречението с изцяло правилно членуване – формат, изискващ едновременна преценка на няколко форми. Заключителните три задачи са с място за писане. Първата изисква поправка на изречение с координирани определения и кратка обосновка. Втората – формулиране със свои думи на три отделни правила, всяко илюстрирано с пример. Третата поставя задача за избор между две форми в съставно собствено име, придружен с посочване на приложеното правило. Приложен е ключ с верните отговори и пояснения, които назовават граматичното основание за всеки избор – службата на думата, наличието на предлог или типа на глагола, както и кратки бележки защо останалите варианти отпадат. За учителя това е подходящ материал за текуща проверка, за упражнение върху текст или за целенасочена работа с най-затрудняващите случаи от нормата. За ученика тестът показва, че членуването не е механично правило, а следва смисъла и строежа на изречението. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Едно правило, обяснено два пъти – веднъж с примери от българската класика и веднъж с изречения от днешния ден. Точно това двойно изложение прави материала различен от учебниковото обяснение и от всеки кратък справочник. Пълният и краткият член затрудняват и възрастни. Тук темата е разгърната в седем номерирани точки, като всяка от тях покрива по един конкретен случай, а не се дава общо правило, от което после ученикът да се оправя сам. Първата половина стъпва изцяло на художествени текстове. Примерите са извадени от Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Алеко Константинов и Йордан Радичков, което прави правилото живо: ученикът вижда как то работи в изречения, които вече е чел в час. Точките следват логичен ред. Първо трите случая, в които се пише пълен член – при подлога, при определението на подлога и при именната част на сказуемото. После случаят с краткия член при второстепенните части. Оттам темата се стеснява до отделни групи думи: съществителните с деятелни наставки, при които е добавена и бележка за думите, които само привидно попадат в тази група. Средището е петата точка с практическите правила за проверка. Тук са трите похвата, с които всеки може да се справи без граматичен разбор: замяната с едното местоимение, замяната с другото и правилото за предлога. Именно тези три проверки решават задачата в реално време – на изпит или при писане. Във втората половина същите седем точки са повторени, но с изречения от съвременната реч. Тук е добавено и обяснение как изобщо се разпознава подлогът, включително чрез връзката му със сказуемото – допълнение, каквото в първата половина няма. Последните две точки излизат извън мъжкия род и разглеждат членуването на съществителни от женски род с особено изписване – случаите, при които се получава удвояване на съгласната. Материалът е справочен по устройство: номерирани точки, подточки с букви, примери веднага след всяко правило. Така нужният случай се намира за секунди, без прелистване. За преподавателя това е готова опора за урок и същевременно списък с примери, които могат да се диктуват направо в час. Двете половини вършат работа и поединично: класическите примери при въвеждане на темата, съвременните при упражнение. За ученика ползата е практическа: правилото е обяснено веднъж чрез литературата и веднъж чрез всекидневието, а трите проверки се запомнят за минути и вършат работа при всяко писане – от домашна работа до изпит. Грешките при членуването се отчитат навсякъде и тук са предотвратени в корена си.

Защо прозвището остава с кратък член дори когато е подлог? Защо в едно известно заглавие думата трябва да е с пълен? Кога „колко“ не иска бройна форма? Тестът обхваща именно тези по-тънки случаи от граматичната норма, покрай основните ѝ правила. Материалът съдържа двадесет и пет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Обхватът е обобщаващ и покрива целия раздел, което прави теста подходящ както за проверка след изучаването му, така и за преговор преди изпит. Първата група задачи е посветена на членуването. Наред с основното разграничение между подлог и допълнение и употребата на кратък член след предлог, тук са включени и по-специфични случаи: членуването на прозвища, което следва отделно правило; правилното членуване в заглавие; двете определения, отнасящи се до различни обекти, при които се прилага едновременно и правилото за предлога; съставното собствено име, при което първата дума не се членува заради възможна двусмислица. Втора група разглежда формите за множествено число и бройната форма: разграничението между съществителни за лица и за предмети, образуването на множествено число при думи на „-ия“, невъзможната форма, завършваща на „-й“, съгласуването на глагола при събирателно съществително. Включени са две задачи върху интересен случай – когато думите за количество изразяват учудване, а не брой, и затова изискват обикновена форма за множествено число. Трета група обхваща местоименията: съгласуването на „чийто“ със следващата дума, разграничението между подложна и допълнителна форма, употребата на възвратно притежателно местоимение и разликата в смисъла при погрешен избор, както и правописните форми на притежателното местоимение за женски род с неговата особеност в основната форма. Четвърта група се отнася до глаголните форми: окончанията за първо лице множествено число при различните спрежения и правилната употреба на деепричастие при общ вършител. Отделна задача извежда практическото правило за проверка на окончанието, което ученикът може да прилага самостоятелно във всеки случай. Учтивата форма е представена чрез съгласуването на причастие, оставащо в множествено число, и на прилагателно, което се съобразява с пола на събеседника. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение формулира правилото зад верния избор, а при част от задачите се посочва и защо конкретен неверен вариант е грешен или как се променя смисълът при погрешна форма. На учителя материалът дава готова обобщителна проверка на граматичната норма, с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части. На ученика служи за преговор преди изпитване или матура и показва точно кои правила още не се прилагат уверено.