Гърбични механизми, видове, затваряне на двоицата, фазови ъгли, геометрични и силови ограничения

Лекция, чиято сърцевина са две формули. Едната се извежда за движение в пространството, другата за движение в равнина — и всяка стъпка от извеждането е обяснена, вместо резултатът да се съобщи наготово. Именно това довеждане докрай отличава материала. Студентът вижда откъде идва всеки член в израза и защо коефициентът пред него е точно такъв. Темата е втора от лекционен курс по машинознание и е събрана на шест страници, разпределени в пет подраздела. Началото дава определение и веднага го превежда на практически език — колко задвижвания са нужни на един механизъм и оттам колко двигателя. Тук е и второто приложение на понятието, което рядко се обяснява: как по същата стойност се преценява дали изследваната съвкупност изобщо се движи, или е неподвижна конструкция. Обяснено е и какво означава отрицателен резултат. Средището са двете извеждания. При първото е показано защо всяко звено носи по шест величини, как всяко съединение отнема брой от тях според класа си и как разликата дава търсеното число. Второто извеждане следва същия ход, но за движение в равнина, където изходните величини са по-малко. Особено ценна е четвъртата част. Тя разглежда случаите, в които изчислението дава подвеждащ резултат — конструктивни особености, при които формулата трябва да се приложи с уговорка. Именно тези случаи затрудняват най-много на изпит. Петата част е класификацията. Механизмите са разпределени по няколко признака, а отделно внимание е отделено на най-простите от тях, изградени от лостове. Изложението стъпва на седем номерирани формули и единадесет фигури. Означенията са пояснени при първата си поява, а изводите вървят без прескачане на междинни стъпки. Особено полезно е разграничението между трите вида механизми според наложените ограничения — пространствени, равнинни и такива с движение по концентрични повърхнини. Преподавателят получава готова лекция за един или два учебни часа, при която частите вършат работа и поединично — например само извеждането или само класификацията. Студентът разполага с тема, която стъпва пряко на предходната и подготвя следващите. Годна е за преговор преди изпит, а формулите се научават заедно с обосновката им.

В този архив ще намерите пищови по Машинознание. Развити теми: 1. Обощени координати на точка. 2  Кинематични двоици. 3. Прости движения на твърдо тяло. 4. Общо равнино движение. 5. Разпределение на скорост и ускорение. 6. Типов анализ на елементарни равнинни лостови механизми. 7. Механизми с прекъснато действие – лостови, гърбични, малтийски и др.

1. Видове зъбни механизми според тяхната кинематика. Зъбните механизми биват обикновени и епициклични. Обикновените зъбни механизми са с неподвижни оси на въртене на колелата. При епицикличните има зъбно колело или група зъбни колела, които са с подвижни оси на въртене, т.е. освен , че колелото се върти около собствената си ос извършва и още едно движение. Обикновен зъбен механизъм, съставен от двойка зъбни колела, които се въртят около неподвижни оси лагерувани в стойка се нарича елементарен или едностъпален. В следващите разглеждания зъбните механизми ще бъдат изобразявани условно само с началните окръжности, чиито диаметри определят пре давателното отношение на зъбните механизми.

Лекция, която въвежда цял предмет от нулата. Тя не предполага никакви предварителни знания и започва с най-общото понятие, за да стигне постепенно до конкретните съединения между частите. Именно тази последователност я прави подходяща за начало на курса. Всяко следващо понятие стъпва на предходното и никъде не се използва дума, която не е обяснена преди това. Материалът е първата тема от машинознанието и е събран на пет страници. Началото изброява обектите на предмета и веднага ги разделя на три вида — отвлечени понятия, опростени представи и действителни части от конструкциите. Оттам следват определенията поред: материална точка, абсолютно твърдо тяло, механична система и механично движение. При първото е обяснено кога едно тяло може да се приеме за точка, при второто — кое е допускането, което го отличава от действителните тела. Средището на първата част е разграничението между звено и машинен елемент. То е онагледено с чертеж на конкретна част от двигател, при която е посочено от колко отделни детайла е съставена и защо въпреки това се разглежда като едно цяло. Именно това е най-полезното място в лекцията. Разликата между двете понятия се бърка постоянно, а тук е показана нагледно. Следва класификацията на машините в четири вида, всеки с примери от бита и от производството. Втората част въвежда обобщените координати. Обяснени са трите начина за задаване на положението на точка в пространството, а после и различните координатни системи. Третата и четвъртата част са за съединенията между звената. Разгледани са класовете, а после и отделните видове, приложими при движение в равнина. Особено ценно е финалното наблюдение. Показано е, че едно и също съединение може да изпълнява различна роля според разположението си — например според това дали оста му лежи в равнината на движение. Материалът съдържа осем номерирани фигури, а всяко ново понятие е откроено в текста. Преподавателят получава готова лекция за встъпителен час, при която частите вършат работа и поединично. Студентът разполага с изчерпателно въведение, годно за преговор преди изпит и за връщане назад, когато по-нататъшните теми стъпват на тези определения.

Учебен материал по машинознание, представляващ третата част от лекционен курс – записки на лекциите на проф. дтн Михаил Милков, обработени от доц. дтн Надежда Йончева. Изложението обхваща двадесет и шест страници и разглежда основните градивни елементи на машините, повечето от които се изработват серийно по международни стандарти. Първият раздел е посветен на еластичните елементи. Изяснено е тяхното предназначение чрез разграничаване на измервателните, силовите, вибрационните и кинематичните елементи, представени са видовете пружини – винтови, плоски и обемни, и са изведени зависимостите за напреженията и деформациите заедно с характеристиката на пружината. Вторият раздел обхваща неразглобяемите съединения. Разгледани са нитовите съединения с видовете глави и изчислителните им зависимости, пресовите съединения, заваряването и запояването в различните им разновидности, както и залепването. Третият раздел е посветен на винтовите съединения. Проследени са винтовата линия и видовете резби, параметрите на винта и гайката, геометричните и силовите съотношения при затягане, както и средствата срещу саморазвиване. Четвъртият и петият раздел разглеждат лагерите. При плъзгащите са изведени триещият момент, машинните и прецизните лагери, работата на масления клин и особеностите на лагерите на центри и с остри шийки. При търкалящите са представени триещият момент, съставните елементи, класификацията по вид на телата и по посока на натоварването, както и подбирането по каталог с отчитане на съответните коефициенти. Последните раздели обхващат зъбните колела и зъбните механизми: основната теорема на зацепването, еволвентното зацепване и неговите свойства, параметрите на зъбното колело, обикновените зъбни механизми с външно и вътрешно зацепване, конусните и червячните предавки, многостъпалните редуктори и епицикличните механизми с формулата на Вилис. Изложението съдържа четиридесет и четири фигури с кинематични схеми, разрези и разчетни чертежи, както и четиридесет и пет номерирани формули. На преподавателите материалът дава готова основа за лекции и упражнения, а на студентите от техническите специалности – опора при решаване на задачи, при подготовка за контролни работи и при преговор преди изпит.

Две страници, на които един въпрос е изчерпан докрай – от изискванията към конструкцията до практическото неравенство, което се проверява при проектиране. Началото е кратко и по същество. Посочено е, че направляващите за праволинейно движение не са стандартизирани и се изпълняват като автономна конструкция, след което са изброени петте основни изисквания към тях: точност на направляването, износоустойчивост, минимални температурни деформации, товароносимост и минимални загуби от триене. Отбелязано е и че се изработват с кръгла или призматична форма, както и че условието за движение зависи от геометрията и от вида на натоварването във всеки конкретен случай. Основната част е извеждане, а не изброяване на готови формули. Тръгва се от схемата: направляваща с две опори, приложена под ъгъл сила, означени височина, разстояние между опорите, силите на триене и опорните реакции. Всяка величина от чертежа участва после в изчисленията. Изводът върви в ясна последователност. Първо е записано самото условие за движение като неравенство между съставящата на силата и сумата от силите на триене в двете опори. После силите на триене са изразени чрез опорните реакции и коефициента на триене. Оттам се минава към статиката: съставени са двете моментови уравнения – поотделно спрямо всяка опора – и от тях са изразени реакциите. Тук е и най-важната стъпка. След заместване на получените реакции и въвеждане на отношението между височината и разстоянието между опорите, цялото условие се свежда до едно просто неравенство между това отношение и коефициента на триене. Резултатът е показателен: сложната задача се оказва сводима до сравнение на две числа. Накрая е дадено и практическото неравенство с коефициент на сигурност, като са посочени конкретните му стойности поотделно за кръгли и за призматични направляващи. Формулите са номерирани последователно и се използват с препратки, а всяка величина е пояснена при въвеждането ѝ.