Машинознание, част трета – „Елементи на механизмите": лекционен курс за еластичните елементи, съединенията, лагерите и зъбните механизми

Учебен материал по машинознание, представляващ четвъртата част от лекционен курс – записки на лекциите на проф. дтн Михаил Милков, обработени от доц. дтн Надежда Йончева. Изложението обхваща двадесет и две страници и проследява пренасянето на механична енергия от двигателя към изпълнителните органи заедно с неизбежните вътрешни загуби. Първият раздел въвежда движението и силите. Разграничени са активните от резисторните сили, разгледано е движението на точка и на тяло по закона на Нютон, изведени са работата и мощността, както и потенциалната и кинетичната енергия при позиционни сили. Вторият раздел разглежда движението на машините. Представено е привеждането на сили и маси към главния вал с приведен момент и приведен масов инерционен момент, а уравненията за движение са изведени чрез кинетичния момент и уравнението на Лагранж. Третият раздел е посветен на вътрешните загуби. Изяснени са механичният коефициент на полезно действие и коефициентът на загубите, а определянето им е показано при последователно, паралелно и смесено свързани модули. Четвъртият раздел обхваща уравновесяването на машините – статичното и динамичното балансиране на ротори, статичният дебаланс, използваните устройства за балансиране и разчетът на инерционната динама по две сечения. Петият раздел разглежда енергетичните машини: термичните двигатели с парни и газотурбинни турбини, буталните двигатели с вътрешно горене с описание на четирите такта, дизеловите и двутактовите двигатели, както и хидравличните двигатели. Шестият и седмият раздел са посветени на транспортните, подемните и технологичните машини – класификации, структурни схеми, силите при завой и при движение по наклон, подемните машини по брой координати, машините за гореща и студена обработка на металите, режещите инструменти, машините в леката индустрия, манипулаторите и промишлените роботи. Последният раздел разглежда вибрациите и шума: свободни и принудени трептения, демпфиране, резонансна крива, както и средствата за виброизолация – демпфери и антивибратори. Изложението съдържа двадесет и седем фигури и четиридесет и една номерирани формули. На преподавателите материалът дава готова основа за лекции и упражнения, а на студентите от техническите специалности – опора при решаване на задачи и при подготовка за изпит.

Учебен материал по машинознание, представляващ втората част от лекционен курс – записки на лекциите на проф. дтн Михаил Милков, обработени от доц. дтн Надежда Йончева. Изложението обхваща двадесет и две страници и следва последователността на учебната програма от основните понятия за силите до якостните изчисления на отделните звена. Началният раздел разглежда силите в машините и тяхното деление на активни сили, реакции в двоиците и масови сили, придружено от основните аксиоми при опериране със сили. Оттам изложението преминава към момента на сила, двоицата сили и редукцията на равнинна система сили до главна сила и главен момент, както и към условията за равновесие при равнинна и при пространствена система. Следващият дял е посветен на определянето на идеалните реакции – условията за статична определимост, реакциите при греди и при механизми, включително пресмятането на уравновесяващия момент чрез моментови условия. Отделно място заемат масовите сили и масовите характеристики на звената: силите на тежестта, статичният момент и масовият център на сечение, инерционните сили и масовият инерционен момент, с изведени зависимости за плътен и за кух цилиндър. Втората половина на курса обхваща якостната част. Разгледани са вътрешните усилия в звената и якостните хипотези, разрезните усилия и построяването на диаграмите за надлъжно усилие, срязваща сила и огъващ момент, нормалните и тангенциалните напрежения, натоварването на опън, натиск и срязване, законът на Хук и коефициентът на Поасон, усукването на цилиндричен вал с полярния инерционен и съпротивителния момент, както и огъването на права греда с осовия инерционен момент и съпротивителния момент на сечението. Текстът е богато онагледен – съдържа двадесет и девет фигури с разчетни схеми и диаграми и близо петдесет номерирани формули. На преподавателите материалът служи като готова основа за подготовка на лекции и упражнения, а на студентите – за самостоятелна подготовка, за решаване на задачи и за преговор преди изпит по машинознание, теоретична механика и съпротивление на материалите.

В този архив ще намерите пищови по Машинознание. Развити теми: 1. Обощени координати на точка. 2  Кинематични двоици. 3. Прости движения на твърдо тяло. 4. Общо равнино движение. 5. Разпределение на скорост и ускорение. 6. Типов анализ на елементарни равнинни лостови механизми. 7. Механизми с прекъснато действие – лостови, гърбични, малтийски и др.

Лекция, чиято сърцевина са две формули. Едната се извежда за движение в пространството, другата за движение в равнина — и всяка стъпка от извеждането е обяснена, вместо резултатът да се съобщи наготово. Именно това довеждане докрай отличава материала. Студентът вижда откъде идва всеки член в израза и защо коефициентът пред него е точно такъв. Темата е втора от лекционен курс по машинознание и е събрана на шест страници, разпределени в пет подраздела. Началото дава определение и веднага го превежда на практически език — колко задвижвания са нужни на един механизъм и оттам колко двигателя. Тук е и второто приложение на понятието, което рядко се обяснява: как по същата стойност се преценява дали изследваната съвкупност изобщо се движи, или е неподвижна конструкция. Обяснено е и какво означава отрицателен резултат. Средището са двете извеждания. При първото е показано защо всяко звено носи по шест величини, как всяко съединение отнема брой от тях според класа си и как разликата дава търсеното число. Второто извеждане следва същия ход, но за движение в равнина, където изходните величини са по-малко. Особено ценна е четвъртата част. Тя разглежда случаите, в които изчислението дава подвеждащ резултат — конструктивни особености, при които формулата трябва да се приложи с уговорка. Именно тези случаи затрудняват най-много на изпит. Петата част е класификацията. Механизмите са разпределени по няколко признака, а отделно внимание е отделено на най-простите от тях, изградени от лостове. Изложението стъпва на седем номерирани формули и единадесет фигури. Означенията са пояснени при първата си поява, а изводите вървят без прескачане на междинни стъпки. Особено полезно е разграничението между трите вида механизми според наложените ограничения — пространствени, равнинни и такива с движение по концентрични повърхнини. Преподавателят получава готова лекция за един или два учебни часа, при която частите вършат работа и поединично — например само извеждането или само класификацията. Студентът разполага с тема, която стъпва пряко на предходната и подготвя следващите. Годна е за преговор преди изпит, а формулите се научават заедно с обосновката им.

Учебна тема, която стига до онова, което инженерът наистина прави — не да пресмята сам конструкцията, а да избере готово изделие от каталог и да докаже, че то ще издържи. Именно тази практическа насоченост отличава материала. Обяснено е кои условия се проверяват, по кои формули и откъде се вземат стойностите за тях. Темата обхваща търкалящите лагери и е събрана на пет страници. Началото дава определението и обяснява какво постига това устройство — заменя единия вид триене с другия и така намалява загубите дори при високи скорости. Следва описание на устройството. Изброени са всички съставки, всяка с номер, който сочи към приложената схема, а накрая е обяснено коя част се закрепва към вала и коя към машината. Средището на първата половина са класификациите. Дадени са три различни признака един след друг — по размери, по ширина и по посоката на понасяните сили. Именно третата е най-полезната. Групите са разграничени, а при всяка са посочени конкретните видове с позоваване към отделни схеми. Тук е и уточнението, което рядко се среща: че съотношението между двата вида понасяни сили се различава при отделните видове, с приведен пример за двата крайни случая. Втората половина е за пресмятането. Тя започва с указание по какви стандарти се работи и кои пет обстоятелства се отчитат при избора. Оттам е направено основното разграничение — при какви обороти се проверява едното условие и при какви другото. Дадени са и двете определения, като при първото е посочена точната стойност на допустимата деформация. Особено ценна е частта за второто условие. Изведено е самото неравенство, а после и формулата за търсената величина, с разчетени означения и с двете различни стойности на един показател според вида на изделието. Следват връзката между двете начини за задаване на дълготрайността и трите отделни формули за приведеното натоварване според вида. Всички участващи коефициенти са пояснени. Финалната формула е за равнодействащата сила в напречната равнина. Приложени са тридесет и девет изображения — схеми на седем различни вида и всички формули. Преподавателят получава готова опора за учебен час, при която двете половини вършат работа и поединично. Студентът получава темата в завършен вид, годна за изпит и за курсова задача.

Лекция, която въвежда цял предмет от нулата. Тя не предполага никакви предварителни знания и започва с най-общото понятие, за да стигне постепенно до конкретните съединения между частите. Именно тази последователност я прави подходяща за начало на курса. Всяко следващо понятие стъпва на предходното и никъде не се използва дума, която не е обяснена преди това. Материалът е първата тема от машинознанието и е събран на пет страници. Началото изброява обектите на предмета и веднага ги разделя на три вида — отвлечени понятия, опростени представи и действителни части от конструкциите. Оттам следват определенията поред: материална точка, абсолютно твърдо тяло, механична система и механично движение. При първото е обяснено кога едно тяло може да се приеме за точка, при второто — кое е допускането, което го отличава от действителните тела. Средището на първата част е разграничението между звено и машинен елемент. То е онагледено с чертеж на конкретна част от двигател, при която е посочено от колко отделни детайла е съставена и защо въпреки това се разглежда като едно цяло. Именно това е най-полезното място в лекцията. Разликата между двете понятия се бърка постоянно, а тук е показана нагледно. Следва класификацията на машините в четири вида, всеки с примери от бита и от производството. Втората част въвежда обобщените координати. Обяснени са трите начина за задаване на положението на точка в пространството, а после и различните координатни системи. Третата и четвъртата част са за съединенията между звената. Разгледани са класовете, а после и отделните видове, приложими при движение в равнина. Особено ценно е финалното наблюдение. Показано е, че едно и също съединение може да изпълнява различна роля според разположението си — например според това дали оста му лежи в равнината на движение. Материалът съдържа осем номерирани фигури, а всяко ново понятие е откроено в текста. Преподавателят получава готова лекция за встъпителен час, при която частите вършат работа и поединично. Студентът разполага с изчерпателно въведение, годно за преговор преди изпит и за връщане назад, когато по-нататъшните теми стъпват на тези определения.