Делото на Кирил и Методий и старобългарската литература

Развитието на старобългарската литература е в пряка връзка с просветителската културна дейност на Кирил и Методий - двамата братя от Солун, превърнали се в символ на славянската писменост и култура. Във всяко българско съзнание образите на светите братя предизвикват заслужена почит и уважение. Те го дължат на своето книжовно и просветителско дело, което е безспорен принос в средновековната християнска литература. Религиозни по съдържание, творбите им са със силно изразена хуманитарна насоченост. Едно от най-големите доказателства за истинността на това твърдение е създадената от тях славянска буквена графична система. С нея те защитават правото на славянските народи да имат не само писменост, с която да оставят културна диря във времето, но и да се приобщят духовно към християнска Европа. Както всички народи са равни пред Бога и получават помощ и милост от него, така и всички народи имат право да заявят вярата си в новата християнска религия на свой книжовен език, т.е. да имат писменост и култура, израняваща ги с останалия християнски свят. Това е и основната защитна теза на двамата славянски първоучители, когато отстояват високо хуманните цели на своята просветна кауза. Делото им е отричано както от католицизма на Запад, така и от православието на Изток. Тогавашният християнски свят е разтревожен от културните и духовни перспективи, които се откриват пред славянството чрез новата писменост, която дава индивидуален тласък за самостоятелно интелектуално развитие на народи, приемани доскоро за варварски и езически. Действително, азбуката на Кирил и Методий извършва дълбока промяна в ценностните ориентири и представи на средновековния християнски свят.

Новата писмена система, създадена около 862/863 г., е изградена от три основни графични елемента: кръст, триъгълник и кръг. Всеки от тях има свое символно значение. Кръстът е знакът на Христовата вяра. Неслучайно с него е белязана и първата буква от новосъздадената писменост, с което е доказана нейната изцяло християнска, религиозна принадлежност. Триъгълникът е символ на триединството, на Света Троица - Дух, Отец и Син, а кръгът изразява вечното съвършенство на Божественото, което е част от вечното безсмъртие на духовността като културно и книжовно наследство. Тази първа графична система на славянското писмо се нарича глаголица. Именно с глаголически букви се записва преводът на първите богослужебни книги от гръцки на славянски език. По-късно, при идването на Кирило-Методиевите ученици в България, глаголицата е „актуализирана", т.е. пригодена е за по-бързо и по-лесно усвояване на азбучното „писмо". Тази нова „редакция" на глаголицата е известна под названието кирилица, в чест на нейния създател св. Кирил. Литературно-историческите изследвания посочват цар Симеон за инициатор на предложението да се замени глаголицата с кирилица. Всъщност българските книжовници от Х век до обогатяват, т.е. „до устройват" славянските писмена, създадени от Кирил и Методий, съобразно особеностите на говоримата „жива" българска реч. Преводните и оригиналните художествени текстове се отличават с образно, разбираемо от всеки писмено слово.

Първите богослужебни книги, преведени от гръцки език и написани с глаголическо писмо от Кирил и Методий, са изборно евангелие, различни текстове от Апостола и Псалтира, както и избрани служби. Това са всъщност и първите славянски книги. По-късно се появяват и техните първи преписи от глаголица на кирилица. В цялостно оформен и завършен вид те датират от XI 6еК. Някои от тях, като „Савана книга" „Енински апостол", Мариинско евангелие, Зографско евангелие, Асеманиево евангелие и Синайски псалтир, получават широка известност в славянския културно-християнски свят.

Основните книги на християнството, които Кирил и Методий превеждат на славянски език, съдържат в себе си един нов, съвременен за тогавашната епоха поглед към човека и света. Двамата братя променят в контекста на новата за славяните религия цялостните им представи за етика, философско преосмисляне на стойностите В човешкия живот, както и разбиранията им за нравствено и морално поведение. Те създават не само писменост, но и книжовен език, който да изразява всички мисловни нюанси на славянската реч. Обогатяват лексикалния фонд на славянските езици с нови думи, които имат християнско - философско и културно значение. Назовават смисъла на непознати до този момент понятия.

В книжовната дейност на Кирил и Методий особено място заемат диспутите - основна художествена форма за защита на новосъздадената славянска писменост и култура. Ораторският талант на Кирил предизвиква възхищението на много негови съвременници. Полемиката е неговото оръжие. Литературните източници от тази далечна епоха прецизно изброяват многобройните диспути, в които е участвал: с иконобореца Аний, със сарацините В Арабия, с евреите и мюсюлманите В хазарската държава, с триезичниците във Венеция. Всички диспути на Кирил са записани или от самия него, или от неговите ученици. За голяма част от тях свидетелства и брат му Методий, който отдава нужната почит към делото на Кирил след смъртта му на 14.11.869 г. В пространното житие на Кирил е записано: „От многото, написано от Философа, това изложихме накратко, колкото за спомен. А които иска да дири тези беседи, изложени подробно, ще ги намери в книгите му - доколкото ги преведе нашият учител архиепископ Методий, като ги раздели на осем части."

Кирил поставя началото на полемичната литература в защита на славянската писменост със своя диспут във Венеция, който води срещу триезичниците, т.е. срещу наложената християнска догма за произнасянето и разпространението на словото Божие на еврейски, гръцки и латински език. Получил богата богословска култура, с библейски притчи и цитати от Евангелието той образно аргументира своята защитна теза, че всеки народ е равен пред Бога както в религиозно, така и в културно отношение. Славянските букви са осветени от Бога. Те са неговият евангелски дар за новопокръстените в християнската вяра. Прославата на първоучителя Кирил и продължилия делото му Методий е основна тема на старобългарската литература още в началния период на нейното развитие (Края на IX - началото на Х век). Създават се първите литературни произведения на старата българска книжнина. Макар и да следват византийските художествени образци, те са оригинални по форма и самобитни по характер. Очертава се индивидуалността на една национална литература. Така делото на Кирил и Методий се превръща в тематична и идейно - художествена основа за развитие на старобългарската литературна традиция. Произведенията на Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър са духовен „плод" на творчески съхранените и доразвити художествени послания на светите братя Кирил и Методий. Неслучайно българският народ ги обявява за „светци" още през Х век, макар че официалното им канонизиране от папата във Ватикана да е едва през  1880 г. Делото на Кирил и Методий е с изключително значение за развитието на културата на целия славянски свят, за което допринася и средновековна България от Х век, която опазва тяхното духовно наследство оказвайки най-топъл и радушен прием на техните ученици след смъртта на Методий през 885 г. А това всъщност е и началото в развитието на старобългарската литература.