Прелъстителят, който всъщност е прелъстяван: „Дон Жуан“ от Джордж Байрон - анализ на поемата
Зареждане на оценките…
Байрон работи по „Дон Жуан“, своето най-амбициозно и зряло произведение, от 1818 до 1823 г. Останало незавършено поради внезапната смърт на поета, то съдържа шестнайсет напълно завършени песни. Запазени са и началните четиринайсет строфи от седемнайсета песен, които са били публикувани едва в началото на XX век. В тази си творба поетът представя остро сатиричен образ на своето съвремие, подлагайки на критика социалните институции, лицемерието на обществените нрави и морал, но също и пороците на отделни личности, действителни и фикционални, публични и частни, в много случаи напълно реални, исторически конкретни лица. Между обектите на сатиричните му нападки са както известни политически фигури от епохата, така и английски поети, негови съвременници като Уърдсуърт, Колридж и Сауди, чието творчество Байрон не е одобрявал.
СЮЖЕТЪТ
Дон Жуан е млад благородник от Севиля, който на 16-годишна възраст е изпратен от майка си в чужбина заради скандалната му любовна връзка с нейната приятелка доня Юлия. По време на пътуването си той претърпява корабокрушение и след дълги премеждия се озовава на гръцки остров. Животът му е спасен от Хайде, дъщеря на гръцки пират. Двамата се влюбват, но бащата, когото всички мислят за умрял, се връща, открива влюбените, бие се с Дон Жуан, пленява го и окован във вериги, на един пиратски кораб го отвежда в Константинопол, където го продава за роб на султанката. Тя също се влюбва в него, героят обаче предизвиква ревността й и е заплашен от смъртно наказание, от което се изплъзва, като успява да избяга и да се присъедини към руската армия, която обсажда Измаил. Като награда за проявения героизъм и галантно поведение той е изпратен от генерал Суворов в Санкт Петербург като пратеник до Екатерина Велика, чието благоволение и покровителство си спечелва и която на свой ред го изпраща с политическа мисия в Англия. Последните написани части описват социалното положение в Англия като фон на любовните афери на Дон Жуан.
ЖАНРЪТ
Както е присъщо за литературата на Романтизма, Байрон създава произведение с не докрай определена жанрова природа. В свое писмо той го определя като поема. Поемата е лиро-епическо произведение в стихотворна форма. Според характера на своето съдържание поемата може да има различни проявления. Най-ранната й историческа поява е като героичен епос в поемите на Омир „Илиада“ и „Одисея“. Поемата може да бъде също лирическа („Хайдути“ на Христо Ботев) или да съдържа баладични елементи („Изворът на Белоногата“ на П. Р. Славейков). Съществуват също сатирични и философски поеми.
Квалификацията на „Дон Жуан“ като поема се приема по предположение в съгласие с авторовото разбиране и в съответствие с формалните особености на творбата. В съдържателно отношение обаче е по-точно тя да бъде окачествена като стихотворен епос или роман в стихове. Отличителна особеност на творбата е преобладаващото място, отредено в нея на всякакъв род отклонения, коментари и лирически отстъпления, докато сюжетната нишка играе второстепенна роля. Подобно решение отговаря на нейния сатиричен характер. Когато пише „Дон Жуан“, основната идея на Байрон е да осмее и разобличи несъвършенствата на съвременното общество, фокусирайки се върху най-различни негови страни или представители.
ГЕРОИТЕ
Както осма песен, така и цялата поема, са съсредоточени около авантюрите на главния герой, но характерът му не е пълноценно изграден и функционира основно като свързваща нишка между различните епизоди. Героят на Байрон е различен от образа на традиционния Дон Жуан дел Тенорио, формиран в поредица предходни произведения, вдъхновени от популярната испанска легенда за севилския прелъстител. Пренесен в европейското общество от края на XVIII век, Байроновият герой е съвсем млад - в началото на поемата той е едва 16-годишен, а към края е навършил 21 години. Привлекателен мъж, красив и чаровен, но също доста наивен и спонтанно емоционален, Дон Жуан е по-скоро обект на женска еротична агресия, отколкото инициатор и вдъхновител на любовните си авантюри. Понякога той изпитва наслада от ухажванията на жените и с готовност им откликва, но в немалко случаи попада в една или друга авантюра почти по неволя. „Завоеванията“ на героя са използвани като повод за представяне на различни сфери от обществения живот, видян през призмата на сатиричното отношение.
В осма песен на преден план са изведени галантността и героичният жест на Жуан, които предпоставят по-нататъшната му съдба - мисията при императрица Екатерина и последвалото пътуване до Англия.
КОМПОЗИЦИЯТА
Композицията на „Дон Жуан“ е подчертано свободна. Определяща роля в нея играе принципът на епизодичността. Всяка от шестнадесетте песни, от които се състои поемата, представя определен епизод от живота на героя. Подобно изграждане на произведението напълно съответства на характера на фабулата с множеството похождения на героя, чиято последователност, както и връзката между тях, е по-скоро произволна. Свободната композиция на поемата е причината нейната незавършеност да не личи особено много. В контекста на характера на главния герой и своеобразието на сюжетното развитие фрагментарността и отвореният финал изглеждат по-скоро като нарочно и много уместно творческо решение.
Характерен композиционен момент е строфиката на творбата. Байрон я написва изцяло в осемстишни строфи, т.нар. октави - форма, усъвършенствана от италианските ренесансови поети и придобила впоследствие престижен статут в европейската поезия.
ТЕМИТЕ
ВОЙНАТА – В съгласие с широко споделяното разбиране Байрон възприема войната като ужасно бедствие. Същевременно обаче той искрено вярва, че война, която се води в името на свободата и националната независимост, е не само оправдана, но и достойна за възхищение. Тази своя теза поетът разгръща в пета строфа: „Но гдето Вашингтон и Леонид / воюваха, местата са свещени: / врагът народен беше там разбит. Те не рушаха - хората спасени / от тях направиха легенда, мит!“. Това обяснява неговото решение да вземе участие в националноосвободителната война на Гърция, което довежда до гибелта му. Завоевателните войни обаче са престъпление: „По-славно е човешки плач да спре, / а не да рукне кръв като море./ войната не за свобода свещена / е на клането дъщеря рождена.“. Напълно обяснима е ангажираността на поета с тази тема, ако съобразим, че е съвременник на опустошителните военни инициативи на Наполеон.
Като безсмислено бедствие е представена войната в осма песен на „Дон Жуан“, където се описват сцени на ужасяваща, нечовешка жестокост. Онова, което особено силно възмущава, е несправедливостта на страданията („... но пак строени / мрат нови хиляди, та с нов медал / да се окичи някой оцелял“). Възмутително е също и лицемерието, с което историята и литературата говорят за войната. За него Байрон говори с подчертана ирония: „Все пак обичам тази дума слава; / не е ли хубаво на старини / героят пенсия да получава? / Кой мъдрост за пари не ще смени? / А пък поетът гръмко го възпява - поезията пълна е с войни; / така за пенсии и рими вечно / мъжете се изтребват безчовечно“.
Със сложната, богата на идеи и внушения картина на войната в „Дон Жуан“ Байрон се нарежда до най-изтъкнатите творци, посветили произведенията си на тази тема, между които изпъква Лев Толстой със своя знаменит роман „Война и мир“ (1867).
ПЪТУВАНЕТО – Както и в най-известното произведение на Байрон „Странстванията на Чайлд Харолд“ в „Дон Жуан“ основната сюжетна матрица е пътуването на героя, но тук тази тема е представена по по-различен начин, който съчетава романтичния култ към пътуването като себеизграждане и реализация на личността с една по-скоро иронична трактовка. По времето на Байрон е било своеобразна норма младите мъже, но също и момичета от заможни семейства да осъществяват т.нар. Grand tour („голямо пътуване“), което се е възприемало като своеобразен ритуал, означаващ прехода към зрелостта. Обичайно в маршрута се включвали Италия и гръцките земи заради възможността за запознанство с изкуството на Античността и Ренесанса. Пътуването на Жуан обаче не следва модела - то е принудено от обстоятелствата, героят не проявява очакваната любознателност, затова пък е въвлечен във военни действия и дипломатически мисии. Може основателно да се твърди, че Байрон пародира съвременния му идеал за пътуването, така както Джонатан Суифт представя в „Пътешествията на Гъливер“ сатиричен образ на просветителското му утвърждаване в романа на Дефо „Робинзон Крузо“.
ОРИЕНТЪТ – Значителна част от събитията и героите както в осма песен, така и в останалите части на поемата представят света на Ориента. Тази тематична ориентация е също в съответствие с особения интерес на Романтизма към Ориента и присъщата му екзотика, която до голяма степен се явява наследство от литературата на Просвещението с нейната изострена чувствителност към Другия, към екзотичното на Изтока, но също така отговаря на актуалния политически интерес към националноосвободителните борби на народите от Отоманската империя. Традиционен момент в романтичната трактовка на темата е любовта на европееца с девойка от Ориента. В „Дон Жуан“ тази формула е спазена и героят е спасен от красивата Хайди, с която изживяват страстна любов. Байрон спазва същата схема и при спасяването на турското момиче при битката за Измаил. Тук трактовката на темата обаче е иронична, тъй като момичето е едва десетгодишно, на практика дете, но Жуан не пропуска да забележи женските й прелест и очарование.
ДОН ЖУАН – Дон Жуан е герой с толкова много превъплъщения в европейската литература, че се превърнал не просто в устойчива тема, а и в своеобразен мит. В основата на традицията стоят многобройните легенди за прелъстителя, но най-ранната регистрирана литературна версия е пиесата на испанския драматург от епохата на Ренесанса Тирсо де Молина „Севилският измамник и каменният гост“ (1630). Голяма популярност героят спечелва благодарение комедията на Молиер „Дон Жуан, или Каменният гост“ (1665) и операта на Моцарт „Дон Жуан“ (1787). Темата за Дон Жуан е актуална и за епохата на Романтизма. Освен Байрон, разработват я още Александър Пушкин в пиесата „Каменният гост“ (1830) и Е.Т.А. Хофман в разказа „Дон Жуан“ (1813). Нататък темата за прелъстителя преминава в творчеството на писатели от XIX век като Проспер Мериме, на символиста Шарл Бодлер и на ред творци на модернизма.
Свързани материали
Бунтарят, който умира за чужда свобода: Джордж Байрон и поемата „Дон Жуан“, анализ на светогледа, жанра и образа на героя
Обзорен материал за Джордж Байрон и последната му голяма творба, който съчетава портрет на поета с разбор на поемата „Дон Жуан“. Първата част представя светогледа на Байрон: мястото му сред революционните романтици, отношението му към тиранията и към поробените народи, участието му в конкретни освободителни борби и краят на живота му. Показано е и как гражданската позиция на поета преминава в поезията му, какъв конфликт го тласка към доброволно изгнание и срещу кои свои съвременници насочва иронията си. Втората част се занимава с жанра, сюжета и композицията на „Дон Жуан“: къде и кога е създадена поемата, в колко песни е изградена и защо остава недовършена. Проследен е накратко пътят на героя от родната Севиля до последните песни, като са очертани основните му премеждия. Отделно е обяснена ролята на лирическите отклонения, на иронията и на сатирата и по какво поемата се отличава от класическия епос. Третата част поставя Байроновия Дон Жуан в литературната традиция: откъде тръгва образът, през кои автори и жанрове минава и какъв е първоначалният му облик. Оттук следва и същинската теза за това с какво Байрон преобръща стереотипа, какъв нов герой създава и какъв е бил замисълът му за финала на поемата. Разборът е подходящ за подготовка на отговор и на съчинение върху „Дон Жуан“, за характеристика на героя, за теми върху романтизма и бунтарството, както и за реферат за живота и творчеството на Байрон.
Комическа епопея в стихове: анализ на „Дон Жуан“ от Джордж Гордън Байрон, замисъл, жанр, новаторство и герой
Обстоен разбор на „Дон Жуан“, който проследява творбата от замисъла ѝ до недовършения край. В началото е показано защо поемата „Бепо“ е генералната репетиция за нея: там са намерени и формата, италианската героическа октава, и стилистическият ключ, шеговитият авторов разказ, прекъсван от иронични размисли и сатирични скечове. Следва частта за създаването, изградена върху писмата на Байрон до неговия издател и върху отзивите на съвременниците. Личат колебанията за обема и за плана, известният отговор на поета, че план няма, както и намеренията му за съдбата на героя в различните европейски страни. Същинската част е посветена на новаторството и върви в няколко посоки. Стиловата разглежда предимствата на октавата, епиграматичното двустишие в края на строфата, сплитането на разговорна и висока лексика и езиковите игри на равнище рима, с примери от българския превод. Жанровата се занимава с въпроса поема ли е творбата, роман, сатира или комическа епопея в стихове и защо самият спор е второстепенен, като по пътя се появява съпоставката с романите на Стърн и Филдинг. Отделен акцент е образът на героя: приликите и разликите със севилския прелъстител от традицията, връзката с представата на съвременниците за самия лорд Байрон и същественото решение той да бъде не мъж в разцвета на силите си, а младеж. Проследен е и маршрутът му през Средиземноморието, Цариград, Измаил, двора на Екатерина Велика и накрая Англия, където се намират най-зрелите епизоди на епоса. Финалната част се съсредоточава върху отрицанието на лицемерието, върху пазара на булки в аристократичните салони и върху пейзажа на индустриален Лондон, който предвещава романите на Дикенс. Подходящ е за подготовка на съчинение и на отговор на литературен въпрос върху „Дон Жуан“, за реферат върху късния Байрон и за теми върху романтическата ирония и жанра на творбата.
Когато действието стига до нашите земи: обсадата на Измаил в „Дон Жуан“ от Джордж Байрон (анализ на седма и осма песен)
Малцина ученици знаят, че в един от най-известните романи в стихове на европейската литература действието се пренася до устието на Дунав. Точно оттам тръгва тази разработка: седма и осма песен на „Дон Жуан“ разказват обсадата и превземането на Измаил през декември 1790 г., а Байрон датира и локализира събитието с точност, необичайна за поет. Началото е посветено на българската съдба на творбата: защо преводът на такава поема е върховно изпитание, откъде тръгват прозаическите преводи у нас и кога се появява първият стихотворен превод. Следва предговорът, който самият Байрон изпраща на своя издател, и източникът, от който черпи подробностите за обсадата, както и въпросът кое в повествованието е действителна случка и кое е литературна измислица. Същинската част разглежда как е построена битката в поемата: имената на военачалниците, депешата на Суворов, цитирана и в оригинал, и в стихове, контрастът спрямо харемните песни преди това, преплитането на трагично и комично, иронията, с която поетът се кълне, че е верен на истината. Отделно са коментирани епизодът с гибелта на татарския хан и синовете му и сцената, в която младият герой спасява момиченцето Лейля. Самостоятелен акцент е поставен върху отношението на Байрон към войната и върху въпроса дали то може да се нарече пацифизъм, като аргументите са потърсени и в биографията на поета, и в цитирани октави от текста. Финалната част се занимава с жанра: как митът за Дон Жуан е пренесен в съвременността на автора, какво прави присъствието на повествователя с време-пространството на романа и защо тази творба се чете с бележките. Материалът е подходящ за подготовка на урок и на реферат върху Байрон и романтизма в 9. клас, за писане на съчинение и за самостоятелно четене, което излиза извън учебника.
Любов и смърт срещу лицемерния морал: анализ на „Дон Жуан“ от Джордж Байрон
Разбор на „Дон Жуан“, който тръгва от съдбата на самия Байрон: отхвърлянето, изгнанието и протеста срещу лицемерния морал на английското общество. Обяснено е защо непрекъснатото бягство на поета не се чете като слабост и как то се превръща в позиция. Следва частта за двете мишени на неговата критика, семейството и насилието, и за начина, по който тъкмо от тях израстват двата водещи мотива в поемата, любовта и смъртта. Показано е как Байрон променя из основи познатия образ на героя и превръща естествения човек в средство за проверка на господстващите обществени ценности. Същинската част разглежда сблъсъка между чувството и сметката в брака, причината героят да напусне Испания и срещите му по време на странстването, сред които са и жени, движени не от любов, а от собствения си интерес. Отделен акцент е поставен върху войната: епохата на постоянните походи, историческият епизод с превземането на крепостта Измаил в седма и осма песен и превръщането му в образ на универсалното зло. Разгледано е и отношението на поета към подкупната преса и към сензационната масова литература, както и кога според него военните действия са справедливи. Разработката е подходяща за подготовка на съчинение и на отговор върху „Дон Жуан“, за теми върху свободата, лицемерието и войната и за характеристика на Байроновия герой.
Мяра за човешкото пред стените на Измаил: анализ на героите в осма песен на поемата „Дон Жуан“ от Джордж Байрон
Кой е героят на една война: този, който я води, или този, който я разказва? Анализът разглежда осма песен от „Дон Жуан“ и подрежда цялата галерия от образи около обсадата и щурма на Измаил. Началото прави равносметка на действащите лица: колко от 141-те строфи всъщност принадлежат на Дон Жуан, каква роля играе Джон Джонсън като обект за сравнение и кои исторически личности влизат в песента, от Суворов и младия Кутузов до безименния сераскер и татарския хан с петимата му синове. Отделно е откроен и разказвачът, чиито прекъсвания и оценки го превръщат в самостоятелен участник. Следващата част разглежда как поемата противопоставя пъстрия по националности християнски свят на монолитния мюсюлмански и защо Байрон не изобразява защитниците като естествени врагове. Тук са съпоставката с Омировите Приам и Хектор, представата за мюсюлманския рай и връзката ѝ с ядрото на Дон Жуановия характер. Разделението на жертви и насилници е проследено докрай, включително отношението на поета към победителите, към мотивите на европейските офицери и към контрастния образ на американеца Даниъл Бун. Отделен акцент е поставен върху смесицата от похвати у Байрон: романтически мотиви, пародия на романтическата сензационност, натуралистично изображение на войната и просвещенски по дух коментар. Същинската част проследява стъпка по стъпка участието на Дон Жуан в битката, от първия страх до срещата с малката Лейля и избора, пред който тя го изправя, за да стигне до обобщение кои черти изграждат Байроновия романтически герой. Материалът е подходящ за подготовка за час и за класна работа върху романтизма, както и за писане на съчинение или характеристика на героя в 9. клас.
Изкусителят, превърнат в модел за истинския човек: мястото на „Дон Жуан“ от Джордж Байрон в културната история, учебен текст за 9. клас
Един герой, роден в испанска пиеса от XVII век, продължава да сменя лицата си през следващите столетия, а поемата на Байрон е само една брънка от тази верига. Оттук тръгва и този кратък учебен текст. Началото поставя образа на Дон Жуан сред универсалните мотиви на европейската литература. Следва обяснението какво точно променя Байрон в героя си спрямо предходниците и защо тъкмо тази промяна се оказва заразителна за почитателите на байронизма. Средната част изброява кой подхваща находката: руските поети, френските романисти и най-високата оценка, дадена от Гьоте. Отделно е обяснено защо поемата среща най-силна съпротива именно в родината на своя автор. Финалът стига до XX век и показва две продължения на Байроновото тълкуване, като второто обръща посоката на самия мотив. Текстът е подходящ за въведение или заключение към урока върху „Дон Жуан“ в 9. клас и за отговор на въпрос за рецепцията на поемата.