Есе по морален проблем: „Умеем ли да чуем другия?“. Думите на Хемон срещу глухотата на Креон („Антигона“, Софокъл)
Зареждане на оценките…
Имало едно време една красива страна с великолепна природа. В нея живеели хора от различни раси, които обаче не се разбирали особено добре. Отначало те уж си разделили териториите, но после всяка раса решила, че трябва да притежава без остатък този райски кът. И войните започнали. Години наред се сражавали помежду си хората. Малко по малко красивото място, осеяно с трупове, погрознявало. Подари осветявали страшни гледки. На мястото на райския кът останала само гола земя и пепелища. Вече никой не искал да живее тук и хората се отправили към други краища на света. Съжителството им било невъзможно.
А изходът би могъл да бъде друг. Да започнем отначало.
Имало едно време една страна, неземно красива. В нея живеели хора от няколко раси и култури, които били много задружни и заедно вървели напред. С общи усилия мястото ставало все по-красиво, стопанството и културата процъфтявали.
Избери си Край!
Една голяма част от съвременните конфликти са поради невъзможността на хората да живеят един с друг, поради стремежа на една личност или малка група съмишленици всички да живеят, както някой нареди. Поради нечие его животът става невъзможен. Признай си, заради твоето его - също. Но, драги мой, ние също имаме его и не си мисли, че ще се съобразяваме с теб. Ние също искаме да променим света.
Трагедията „Антигона” на Софокъл показва, че този проблем не е от вчера. Типичен пример за човек, който не се вслушва в думите на другите, е Креон. По възможно най-мъдър начин синът му Хемон се опитва да го убеди, че убийството на Антигона би било грешка, и е безсмислено. Креон не отстъпва. Убеден е в правотата на решението си. Защитава го докрай. От своя гледна точка, властникът наистина е прав, но това е индивидуалното виждане на проблема, личната позиция на героя. Креон е способен да види конфликта само от една страна, както впрочем и повечето хора. Той забравя, че добрият властник трябва да се вслушва в мнението и на другите и тогава да избере най-доброто решение от чуто и премислено. Водеща в случая е неговата мисъл и умението му да разбира чуждата позиция, различния начин на мислене.
Връщайки се в настоящето, виждаме подобен проблем и в нашите взаимоотношения. Младите хора се делят на скейтъри, рейвъри, скинари, рапъри и т. н. Всяка една от тези миниобщности се оплаква, че обществото не я приема. Пример - българският рап. В телевизионните предавания и вестниците рапърите се оплакват, че тях ги цензурират, а чалгаджиите - не, че тях никой не ги приема и т. н. В същото време рапърите казват в ефира на същите телевизионни предавания, че не дават „пукната пара" за обществото, че музиката им е социален протест. Общо взето: „На мен не ми пука за теб, обаче искам да ме приемаш такъв, какъвто съм." На мен също „не ми пука за теб" и не виждам защо да те приемам. Има една раппесен: „Търсиш помощ, а дали предлагаш? Икак ще живееш добре, ако само бягаш?" За да получиш добро, трябва да го носиш в себе си и да си готов да го дадеш на другите.
Религиозните конфликти в момента също играят голяма роля. Мюсюлманите държат всички да вярват в Аллах, а християните - в Господ. И вече почти никой не си спомня, че Бог е един, но имената му са различни. Че религията, независимо каква е тя, защитава вярата в любовта, а не във войната. Вместо за здраве и дълголетие на децата си, хората се обръщат към Бога с молитва за помощ да отмъстят на враговете си. Пожелават смъртта им. Забравят хуманността, която е в основата на всяка религия. Грозно! Настоящето ни е грозно и нехуманно. Заслужаваха ли смъртта си хората в Световния търговски център? И заслужавали ли са смъртта си осемте милиона вещици, които църквата е изгорила през Средновековието? Къде е красотата на тази вяра, щом тогава дъщеря е обвинявала майка си във вещерство, за да я наследи по-бързо? Каква полза да вярваш в Бог, щом те потопят във вода половин час? Защото това наистина е бил един от изпитите. Ако оживееш, значи си вещер и те изгарят. Ако умреш... Е, тогава не си вещер, но пак си мъртъв. Църквата ти се извинява посмъртно и си измива ръцете. Извинявайте, станала е грешка! Не знам дали това е комедия или трагедия, но е абсурдно. „Да ме опази Бог!" – казват вярващите, независимо какво е неговото име. В името на Бога е действала и Светата инквизиция. Нейната вяра в хуманността е „свята". Парадоксът е очевиден, а промяната - излишна.
Познат ли е конфликтът между поколенията? Въпросът не изисква отговор. Родители и деца крещят, стига се до бой. Защото никоя от конфликтните страни, независимо дали спорът е между родители-деца, християни-мюсюлмани или бунтари-общество, не проявява благоразумието да изслуша доводите на другите. Дори и за миг не хрумва на нито един от спорещите, че другата страна има да каже нещо стойностно. Нещо. Което би имало значение и за двете страни. И както в приказката за красивата страна, биха могли да направят нещо добро заедно. Добро не за мен и не за теб, добро за нас.
„Не се опитвай да промениш себе си, опитай се да промениш света", казваше някой. Как? Защо си мислиш, че това, което на теб ти харесва, ще се хареса и на останалите? Хитлер е опитал да моделира света по свой начин. Резултатът е с глобални исторически последици. Нима ти не би предпочел хората около теб да са усмихнати? Открийте зрънцето истина в думите на човека до вас. Двама работници ще свършат ремонта на къщата много по-бързо, отколкото един. Заедно, хората биха съградили много по-красиво бъдеще, отколкото поотделно.
И тогава историята може да има своето продължение или разказът да започне отначало. Имало едно време една красива страна. Всичка живеели задружно. Сътворявали от думите дела. Вслушвали се в себе си, но чували и другите. Откривали заедно доброто.
Свързани материали
План за урок: „Антигона“ (Софокъл) - когато съвестта е по-силна от закона
Едно момиче погребва брат си въпреки царската забрана. Часът върху „Антигона“ е разчертан за 40 минути. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Структурата започва с три минути встъпление и мотивация, с точната реплика, с която учителят влиза в клас, и с очаквания отговор от класа. Нататък часът минава през епохата и автора, през жанра на трагедията, през самия конфликт между божествения и човешкия закон и през образите на Антигона и Креон. Отделно е предвидено и как се обяснява, че и двамата герои имат основание, което е и същината на трагическия конфликт. Именно тук се решава дали часът ще остане на равнище „кой е прав“, или ще стигне по-дълбоко. Самостоятелно е обмислено и как се говори за смъртта и за самоубийството пред осмокласници. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се обяснява ролята на хора в античната трагедия, без тя да остане екзотична подробност. Часът завършва с обобщение върху трагическия конфликт. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за подготовка на млад учител и като модел за собствен план върху антична трагедия.
Когато две правди поемат към неизбежния сблъсък. Подробен и разширен анализ на пролога, първия епизод и първия стазим на „Антигона“ от Софокъл с въпроси и отговори
Разборът обхваща началото на трагедията и всичко, което трябва да се знае преди него. Първата част представя Софокъл чрез подредена по години хронология, от раждането му до последните му произведения, така че животът му се вижда на фона на епохата. Следва раздел за самото произведение и за историята на Антигона в митовете за Тива, което е необходимо, защото трагедията започва, след като най-страшното вече се е случило. Оттам анализът разглежда пролога, първия епизод и първия стазим и показва как още в тях се очертават двете правди, които ще се сблъскат. Тридесет и един въпроса с разгърнати отговори и допълнителни задачи придружават текста. Съсредоточаването върху началото позволява всяка реплика да получи внимание, вместо трагедията да се преразказва набързо. Разработката е подходяща за работа в час върху конкретните сцени, за писмен анализ и за подготовка преди класна работа. Хронологията на живота на Софокъл е удобна и сама по себе си, защото дава готов отговор на въпрос за автора. Отговорите се опират на конкретни реплики от изучаваните части на трагедията. Задачите насочват към внимателно четене на репликите.
Когато закъснялото прозрение идва сред руините на човешкото щастие. Подробен и разширен анализ на четвъртия и петия епизод и екзода на „Антигона“ от Софокъл с въпроси, отговори и дискусионни задачи
Последната част на трагедията е разгледана като път към закъсняло прозрение. Началото представя Софокъл, живял около 496 до 406 г. пр. Хр., един от тримата велики старогръцки трагически поети наред с Есхил и Еврипид, и произведението. Следва раздел за развитието на трагическия конфликт, а после части за проблемите и конфликтите и за иронията в трагедията, която тук е особено силна, защото героят разбира истината едва когато вече нищо не може да бъде поправено. Отделни раздели са посветени на героите и на ценностите, идеите и посланията. Практическата част е разделена по епизоди: въпроси и задачи към четвърти епизод, към пети епизод и към екзода, а последната рубрика съдържа задача да се начертае таблица и да се сравнят характерът и качествата на героите. Тридесет и пет въпроса с разгърнати отговори и дискусионни задачи придружават анализа. Разделянето по епизоди дава готов план, а таблицата превръща наблюденията в конкретен резултат, което прави разработката подходяща за работа в час, за писмен анализ и за преговор преди класна работа върху финала на трагедията. Обемът е съобразен с учебната програма, а формулировките са достъпни и без предварителна подготовка.
Между повелята на дълга и забраната на властта. Подробен и разширен литературен анализ на „Антигона“ от Софокъл с въпроси и отговори
Трагедията е разгледана цялостно, от автора до финала. Началото представя Софокъл, живял от 496 до 406 г. пр.Хр., наречен атическата пчела, и излага сюжета. Следват раздели за античната драма и нейните корени, за пътя на трагедията от дитирамба към класическата форма и за трагическия конфликт между писан и неписан закон. Отделни части обясняват понятията трагически герой и катарзис и съпоставят двете трагически съдби в творбата. Последният раздел извежда темите и идеите. Въпросите и задачите са лични и дискусионни: какви мисли и чувства извиква сюжетът, какво означават ключови думи на героинята, защо владетелят е тиранин и какви гледни точки към властта се сблъскват в разговора му със сина му, как се оценява финалът. Тридесет и четири въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, което го прави удобен за цялостна подготовка. Дискусионният характер на въпросите е предимство, защото показва, че в трагедията няма изцяло прав и изцяло виновен, и подготвя ученика за задачи, в които се иска собствена позиция, а не готов отговор. Обемът позволява подготовка и за най-подробния изпитен въпрос върху трагедията и нейния конфликт.
Шепа пръст срещу царската заповед: „Антигона“ от Софокъл. Литературен анализ с въпроси и отговори
Пет големи въпроса организират този разбор на „Антигона“ от Софокъл и всеки от тях е формулиран така, както се задава в клас и на изпит. Началото е посветено на сюжета и на хуманитарните търсения на епохата: защо пиесата носи името на Антигона, а по-голямата част от действието следва Креон, и кои три въпроса са вълнували атинския зрител. Оттук анализът извежда двусъставното сюжетно послание и връзката му с проблемите на полисната демокрация. Втората част разглежда конфликта като сблъсък на ценности. Проследени са гледните точки на Антигона и на Креон, религиозната норма за погребението, законите на Солон и споменът за Патрокъл от „Илиада“, а след това и трите състезания с речи, чрез които Софокъл степенува напрежението: Креон срещу Антигона, Креон срещу Хемон, Креон срещу Тирезий. Отделено е внимание на ролята на хора, на пролога с Исмена и на репликите, които подготвят обрата, без предварително да се издава как е разчетена всяка от тях. Третият раздел изгражда характеристиките на героите като мярка за човешкото. Антигона е разгледана и в героичните си измерения, и в чисто човешките: жалбата по време на комоса, неосъщественото предопределение, самостоятелността на решението. Образът на Креон пък е съпоставен последователно с образа на Едип, за да проличи каква точно е разликата между двамата владетели и между двата вида страдание. Четвъртата част описва образа на света в трагедията: еманципирането на индивида от колектива, героичната логика на действието и границата, отвъд която свободата се превръща в произвол. Финалният раздел извежда „Антигона“ извън античността и показва как я четат Гьоте и Хегел, как я преосмисля XX век, операта на Любомир Пипков и обработката на Жан Ануи. Текстът е подходящ за подготовка за класно и контролно съчинение, за устен отговор върху трагедията и за изграждане на собствена теза по темите за властта, морала и родовия закон.
Тестови задачи по литература върху „Антигона" от Софокъл – 20 въпроса за сюжета, съдбата на героите и мястото на трагедията в културната история, с отговори
Достъпна проверка върху трагедията „Антигона", подходяща за първоначално затвърждаване на прочита. Двадесетте задачи обхващат последователно автора, сюжета, героите и поуките на творбата. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от името на автора и от повода за сблъсъка между двамата главни герои. Следват задачи за онова, което въплъщава героинята, за нарушената заповед и за наложеното наказание. Друга група въпроси проследява основното противопоставяне между човешкия и божествения закон, изхода за девойката, застъпничеството на прорицателя и съдържанието на неговото предупреждение. Отделни задачи изясняват първоначалната реакция на владетеля, гибелта на сина му и участта на съпругата му. Заключителните въпроси от тази част се отнасят до основния урок на творбата, до ролята на Хора като изразител на народната мъдрост и до мястото на трагедията в европейската култура. Петте задачи със свободен отговор насочват към размисъл и обобщение: какви нравствени въпроси поставя творбата и доколко те остават актуални, как се проявява сблъсъкът между двата вида закони, какви ценности въплъщават двамата главни герои, как представеният свят отразява вярванията на древните гърци и кои са основните поуки от трагедията. Приложени са верните отговори с подробни обяснения и разгърнати примерни разработки на отворените въпроси, което прави упражнението подходящо както за работа в час, така и за самостоятелна подготовка.