„Душата на учителя“ от Елин Пелин, пълният текст: защо между Ангела и Дявола една даскалска душа избира крилете на свободния
Зареждане на оценките…
Елин Пелин
Душата на учителя
Селяните от село Криво школо отдавна знаеха, че учителят им е болен и че някой ден ще ги изненада да умре.
Той бе почнал да линее от някаква си невярна болеет и лицето му от ден на ден тъмнееше, снагата му съхнеше, а очите му се разгаряха и ставаха светли, някак страшно светли. В тесните му гърди бе се заселила една суха кашлица и ги дереше безмилостно, без да може горкият да я изкашля. Селяните гледаха как вечер бедният учител се връща от училището уморен, немощен и как след всеки двадесет крачки се спира и продължително кашля.
— Хубави дъски цепи даскалът — казваха те, — скоро ще ни кара да му ги ковем.
— Глътна му здравето това пусто училище. Тая кочина го изяде!
Училището, наистина, бе ниско, тясно, с изровен под, без дъски, с тесни прозорци, с мръсни стаи, натъпкани с деца до вратата. В него учителят работеше и слабите му гърди цели години непрекъснато заедно с въздуха, даден от бога да освежава кръвта, поемаха праха и нечистотиите, в които живееха селските болести.
И един прекрасен ден, след като свърши занятието си в училището, учителят се върна у дома си, легна и умря. Работата се свърши благополучно. Е, всичко е тленно!
Излезе душата на бедния учител, остави безжизненото, сухо тяло и седна на вратата да чака небесни пратеници да я приберат, за където и е мястото — за рая или за ада.
Чака душата, чака, а никой не иде.
„Каква е тая работа? — мислеше си тя, седнала на училищния праг. — А, благодарим — аз знам и да се върна.“
Но тя погледна сухото мъртво тяло, което преди малко крепеше, и разбра, че няма да бъде много щастлива, ако се върне. Пак да заскита от село на село, пак кредитори, пак кметове, пак калове, студове…
И душата почна по-силно да негодува:
„Каква несправедливост. Да ме държат тука, да чувствувам миризмата на това мършаво тяло, което тъй глупаво се е проснало там и което ме мъкна цели години със себе си, за да ме храни само с мечти и идеали. Наситих се. Друг свят съм мечтал, в друг свят минавам. Де да видим там как я карат! Или как ще съм принуден да пращам дописки по вестниците.“
Душата затрепера от яд и студ.
Беше зима. Сух помръзнал сняг покриваше всичко. Синя студена мъгла бе се свила като плащ над поля и гори и дърветата скърцаха от скреж. Жива душа се не мяркаше по пътищата.
Но ето че нейде из мъглите се зададоха тичешком двама непознати пътници. Те вървяха тъй бързо един след друг, че наоколо им се вдигаше вихрушка от снежен прах.
„Бре! — рече душата на себе си и изтръпна. — Дали не иде инспекторът? Уредихме я! Днес е делник, а като посети училището, ще го намери пусто! Де е даскалът? — Умря! Как тъй умря без отпуска? И ето ти мъмрения, глоби, уволнения … Но сега ми е все едно.“
Душата още не беше се опомнила от страх и ето че двамата пътници стигнаха.
Това бяха Ангелът и Дяволът. Те едвам дишаха от умора.
Учителят направи кисело лице и не иска даже да се ръкува.
— Извинявай, драги приятелю — обърна се към него Дяволът съвсем свободно и по другарски. — Ние закъсняхме и те оставихме да студуваш… Ангелът е крив за това. Даскалските души, казва, са научени да търпят. Тук-таме има някои по-нетърпеливи, висши чиновници, знаеш, сърдят се, ако не услужиш навреме. Нека, казва, тях приберем по-напред. Добре, казвам, защо не? У, че като ме повлече!
Дяволът почна да се смее, колкото може, и да трие помръзналите си ръце.
На душата се хареса това.
„Виж какъв симпатичен господин бил това Дяволът — помисли си тя, — пък ни го рисуват опашат, рогат и не знам още какъв! Ей че веселяк!“
— Приятелю, аз бих желал да се запознаем. И учителската душа си протегна ръката.
— О, че ние се познаваме — рече Дяволът, като му я стисна, и пак почна да се смее от сърце.
— Как бих запушил! — рече учителят. — Имате ли тютюн?
— Заповядай — каза Дяволът и му подаде една цигара. — Нищожно нещо, но все пак удоволствие докарва, а?
И той пак почна да се смее весело и безгрижно.
— Момче, не лъжи се! — обади се наставнически Ангелът, който стоеше настрана, замислен, мълчалив и със свити криле. Гласът му беше строг, а лицето имаше заповеднишко изражение, като на иякой началник на отделение от министерството.
— Бъди по-учтив, господин Ангеле — рече душата, — аз не съм момче, аз съм доста възрастен, както виждаш!
— На — рече Дяволът, като посочи Ангела, — такива са те, ангелите. За две пари самостоятелност няма, а говори началнически. Те се гордеят с това, че са божи служители. Те са слуги и нищо повече. Ние, дяволите, сме друга работа, ние сме волни — там е нашата сила.
Тия думи се харесаха на душата.
— Много ми се нравиш, господин Дяволе! — каза тя.
— И така, приятелю, да вървим! — каза и Дяволът. — Седни ми на крилете!
— Не! — възпротиви се Ангелът. — Той е от съмнителните. Трябва да му се прегледа сметката. Той е толкова страдал! Може да излезе праведник!
— Да, аз много страдах — рече душата.
— Знам, че си страдал — възрази Дяволът. — Вие хората сте много глупави. Все със страданията си обичате да се хвалите. Похвали ми се с нещо друго, нещо, което си завоювал, което си прескочил, което си придобил с могъществото си, с — усилието на волята си! А вие? — Да, аз много страдах, аз много теглих! Пьк туй ангелите, все сметки, все сметки! Човек умира, за да се отърве от сметки, а те пак сметки.
— Поне тук да ни оставят на мира и да ни отърват от тая сметки — додаде душата, на която тъй много се харесаха думите на Дявола, когото тя гледаше вече с възхищение.
Ангелът отвори големия тефтер, в който дълго се взира, и заговори пискливо, като селска учителка:
— Ти, даскале, си праведен и аз ти заповядвам да дойдеш след мен в рая!
— Заповядваш ми, а? — рече иронично душата. — Това „заповядвам“ издава ясно стражарската ти душица… Такива душици аз много мразя!
— Ти си за рая, праведниче, и трябва да дойдеш!
— Какво ли има в тоя ваш рай, та лъжете хората — каза Дяволът.
— Всичко, каквото поискаш! Из реките мед и мляко тече, всякъде е ясно, светло, чисто. Всякой знае всичко, там няма нищо тайно за човешкия ум.
— Виж го, даскале, ти него с какво ще ми се похвалис мед и мляко! — засмя се Дяволът. — С тия работи, приятелю, може да се похвали всеки богат човек на земята. Мед и мляко! Че в това ли се заключава шастието на човека? Всичко било ясно, всичко светло, всичко явно! Човешката душа без тайното, без тъмното, без неузнаваемото не може да живее щастливо. Тя е повече горда, отколкото я знаят на небето. За нея е нужно тъмнина, защото тя иска да стане слънце. Човек се бори с една стена, направена от гатанки. И без тая борба той не може да живее, драги мой, ще загине, ще хване мухъл… Вие в рая сигурно не знаете що е мухъл. Помириши някой стар професор, ще узнаеш какво нещо е то.
Дяволът почна да си трие ръцете от студ, да подскача и да подсвирква с уста.
— Както се види, студено ви е? — попита го учителят и добави: — И мен ми е студено.
— Пък ангелчето даже се е изпотило — отговори Дяволът и се подсмя лукаво към Ангела.
— Пак ще се оплача от тебе на дяда Господа — рече ангелчето и се разплака от яд — Чакай да видиш! С тия философии ти разбърка ума на толкова си прости души.
— Ето ги — рече Дяволът, — робски душици! Само песнички пеят на своя господар, слугуват му и правят доноси. Нищо друго не знаят, па обидиш ли ги малко, разплакват се.
Дяволът пак почна да подсвирква и да се смее.
— Е, драги ми — потупа той по рамото плачущето ангелче, — аз никому не се оплаквам и никой не ми се оплаква! Ето ме на — сам господар, сам слуга! Свободен като вятър. Трам-тара-ра, рам, ра-рам! — запя той и се обърна към душата: — Учителю, хайде, върви с мен, остави това сантиментално ангелче!
— При вас наистина ли ще бъда свободен като вятър? — попита учителят.
— Разбира се! — отговори Дяволът. — Това е нашнят принцип — да направим всичките хора свободни! Благодарение на ангелите земята е натежала от нещастници и роби.
— Ще мога ли да говоря там каквото си искам? Такова … партии, вестници, политика? — попита въодушевено душата.
— И-и, пък ти! — запуши му Дяволът с ръка устата. — Хайде!
— Хайде — извика учителят.
— Стой, ти си праведник! Не ходи с него! — извика ангелчето.
— Махни се! — шибна го презрително душата и като скочи на демонските криле, полетя в пространството водно и весело като вятър.
Свързани материали
Разказ по въображение „Моята среща с дявола“: изкушението в парка и урокът на доброто сърце (по легендата „Господ и дяволът правят света“)
Какво би станало, ако куцият непознат от легендата „Господ и дяволът правят света“ слезе от страниците на учебника и те заговори в стария парк? Точно това се случва на героя в този разказ по въображение на тема „Моята среща с дявола“, създаден като образцов ученически текст по литература за 5. клас. Историята започва с обикновен есенен следобед и прибиране от училище по краткия път през парка. Там на една пейка чака непознат мъж с хитро лице и странна походка, който подхваща разговор и отправя към момчето примамливо, но опасно предложение. Разказът проследява как героят се разкъсва между отровно сладките думи на изкусителя и наученото в час, как една подробност от легендата му помага да разпознае кой всъщност стои срещу него и как намира сили да отговори твърдо, макар гласът му да трепери. Текстът е изграден по правилата на разказа по въображение: ясна композиция с въведение, завръзка, напрегната кулминация и развръзка; жива пряка реч, която сблъсква гласа на изкушението с гласа на съвестта; описания, които създават атмосфера на пустота и тревога; финално обобщение, което свързва личната случка с поуката от изучаваната легенда. Особено сполучлив е начинът, по който детайлът с куция крак свързва измислената история с фолклорния текст. Материалът е подходящ като образец при писане на собствен разказ по въображение върху легендата „Господ и дяволът правят света“, при подготовка за класна или домашна работа по литература в 5. клас и като пример за това как се вгражда поука, без разказът да звучи като урок. Показва как от една кратка среща може да се изгради цялостна история със завладяващ конфликт между доброто и злото.
Тест за ДЗИ по български език и литература за 12. клас с 41 задачи върху езиковите норми, „Ноев ковчег", „Песен за човека" и три текста, с отговори
Пълноценната подготовка за държавния зрелостен изпит по български език и литература се постига чрез редовна работа върху цялостни изпитни варианти. Този седми поред тест за дванадесети клас съдържа 41 задачи и следва точно структурата на матурата – от езиковите норми до аргументативния текст. Началният блок проверява владеенето на правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма чрез изречения от съвременната писмена практика, а също и умението да се разпознават антонимни фразеологични словосъчетания. Литературната част включва въпроси върху творби от Христо Ботев, Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Йордан Радичков, Димчо Дебелянов и Атанас Далчев: разпознаване на откъс, функция на реторичния въпрос, характеристика на образа на Паисий, композиция и роля на отделните разкази в „Ноев ковчег", общи мотиви в творчеството на различни автори, библейски образи, художествени внушения и изразни средства. Обширен раздел е посветен на работата с три текста, обединени от темата за отношенията между лекар и пациент – журналистическа публикация за първия омбудсман в българска болница, откъс от Кодекса на професионалната етика и художествен разказ на Дежьо Костолани. Към тях са зададени въпроси за сферите на общуване, функциите на текста, синонимия, фактическа информация, както и задачи с разширен отговор: обща тема, теза в 3–4 изречения и резюме. Редакционната част обхваща избор на най-уместен израз в свързан текст, членувани форми, местоимения, учтиви форми и откриване на пет пропуснати препинателни знака. Върху откъс от „Песен за човека" се търсят примери за нравственото прераждане на героя и опозиционните двойки, изграждащи смисъла. Отделна задача свързва герои, творби, автори и жанрове. Последната задача предлага „Приказка за стълбата" и „На гости у Дявола" на Христо Смирненски и тема за есе по житейски проблем. Приложените отговори на всички задачи, включително примерни решения на въпросите със свободен отговор, дават възможност за самостоятелна проверка.
Когато читателят влезе в книгата: „Приказка без край“ от Михаел Енде, романът за четене с кратко въведение
Романът на Михаел Енде е даден тук за четене в български превод, а преди самия текст стои кратко въведение: кога и къде излиза книгата, какви адаптации е получила и кой е нейният главен герой. Историята започва с представяне на Бастиян Балтазар Букс, момче на десет-единайсет години, което обича да чете и да фантазира, но у дома живее в мълчание, а в училище е обект на подигравки и груби шеги. В едно дъждовно ноемврийско утро, бягайки от съучениците си, той се озовава в антикварна книжарница и там попада на книга, която собственикът не би му дал по никакъв начин. Оттам нататък четенето се превръща в събитие. Композицията е построена като книга в книгата: докато Бастиян чете на училищния таван, читателят следи едновременно неговата съдба и събитията в света, за който се разказва в открадания том. Двете линии са отделени и графично в текста, така че се вижда ясно кога героят чете и кога живее. Светът вътре в книгата е населен с най-различни създания, а при първата им поява става ясно, че там се случва нещо необяснимо и заплашително, заради което те тръгват на път. Какво е то, кой може да го спре и каква роля ще отреди приказката на своя читател, се разбира едва от нататъшното четене. Текстът е подходящ за четене по избор и за извънкласно четене, за читателски дневник, за подготовка на преразказ и на характеристика на героя, както и за съчинение по темите за въображението, за самотата, за приятелството и за смелостта да бъдеш себе си.
„Нощес ще играят гергьовските огньове“: лирични разкази от Ангел Каралийчев, пълни текстове за четене („Гергьовски огньове“, „Земята на българите“, „Змей“, „Пролет“, „Ръж“)
Събрани на едно място, разказите на Ангел Каралийчев звучат по-скоро като стихотворения в проза, отколкото като случки с начало и край. Тук са пълните им текстове за четене, а не преразказ или анализ. „Гергьовски огньове“ е изповед на младия Калчо в деня преди Гергьовден: коситбата, срещата с куция Ибрахим при големия кладенец, обещаната мермерна чешма с девет корита, годеницата Мария и конете, които ще пасат на Белия камък, докато заиграят огньовете над скритото имане. „Земята на българите“ е лирично обръщение към родината като към жива жена, чиито очи помнят ослепените Самуилови войници, вдигнатия над светия старец Евтимий ятаган и куршума, пропищял една вечер в стария Балкан. „Змей“ пренася в света на поверието: Яна, която чака среща с невидимото същество на Коминчето, Никола, който не вярва на хорските приказки, и пламъците, обхванали житата, докато селото търси виновник. „Пролет“ проследява един ден на орача Илия, от чукането по прозореца преди изгрев до вечерното връщане с воловете, и мълчаливата среща с незнайната жена със зелени, замайващи очи. „Ръж“ е момински монолог в навечерието на жътвата: чукът на черния Нено, който кове сърпове, лудогорците, спрели за нощувка на мегдана, и мечтата да заминеш по света. Текстовете са подходящи за самостоятелно четене, за подготовка на преразказ, за характеристика на герой и за работа върху езика и образността на Каралийчев: сравненията, олицетворенията и диалектните думи, с които е изградена картината на българското село.
„Не за една, за две мелници има вятър в главите им“: пълният текст на разказа „Ветрената мелница“ от Елин Пелин
Изоставеният скелет на върха на баирчето над селото е първото, което вижда читателят, и последното, което ще разбере. Тук творбата на Елин Пелин е поместена като текст за четене, без анализ и без бележки. Началото описва пущинака на Лазаровата ветрена мелница така, както го вижда селото десет години по-късно, и оттам се връща назад към годината на страшната суша: пресъхналите извори и кладенци, измрелия за вода добитък и деня, в който воденичните камъни замлъкват. Оттам нататък разказът въвежда двамата си главни герои: винаги веселия Лазар Дъбака, известен с шегите и с изоставените си начинания, и седемдесетгодишния дядо Корчан, шеговит, малко глух и малко куц, който дялка нещо под ореха и тананика. Разговорите им дават тона на цялата творба. Следва самото начинание: сметките и планът, изкараният материал, забитият дирек с кръст и венец, каменната основа и седмиците труд под палещото слънце, докато селото се трупа на баирчето и се шегува с двамата майстори. В този градеж се появява и въпросът, който дядо Корчан задава между два удара с теслата, а именно докога човек ще хаби младостта си по ветрени мелници. Последната част от разказа пренася действието при народното веселие, гайдата и ръченицата, където се появява прочутата игралица Христина и се стига до предизвикателството и облога пред цялото село. Как завършва надиграването и какво става с мелницата, читателят вижда в самия текст. Публикацията е удобна за четене в час, за цитиране в анализ, преразказ или съчинение и за подготовка по творчеството на Елин Пелин.
Разказ по въображение „Моята среща с дявола“, вариант 2: счупената ваза и силата на истината (по легендата „Господ и дяволът правят света“)
Една счупена ваза, един тайнствен глас откъм прозореца и едно решение, което може да преобърне целия съботен ден. Вторият вариант на разказа по въображение на тема „Моята среща с дявола“ пренася сблъсъка между доброто и злото от легендата „Господ и дяволът правят света“ направо в детската стая. В началото героят остава сам вкъщи и, увлечен в игра с топката, неволно причинява беля, която го изправя пред труден въпрос: какво да каже на мама? Точно в мига на страха се появява странен непознат с хитри очи и изкривен крак, който предлага „лесен“ изход от положението. Разказът показва стъпка по стъпка как момчето за миг се поддава на примамливите думи, как една подробност от изучаваната легенда му разкрива истинската самоличност на госта и как стига до избора, който променя целия ден. Композицията следва изискванията за съчинение по въображение в часовете по литература: достоверно въведение, неочаквана завръзка, напрегнат диалог в кулминацията и затопляща развръзка, в която важна роля има майката. Пряката реч предава сблъсъка между гласа на изкушението и гласа на съвестта, а финалът свързва случката с поуката от легендата по запомнящ се начин. За разлика от първия вариант на темата, тук акцентът пада върху лъжата и честността, върху смелостта да признаеш грешката си и върху това, че истината струва повече от всяка вещ. Текстът е подходящ като образец при писане на собствен разказ по въображение върху легендата „Господ и дяволът правят света“ в 5. клас, при домашна или класна работа по литература и като пример за изграждане на разказ от първо лице с диалог, вътрешно колебание и поука. Може да послужи и като втори, различен поглед към същата тема за ученици, които вече познават първия вариант.