„Евристични методи I” - Курсова задача

Втора част от методическата разработка, посветена на онова, което най-често решава оценката на едно есе: стила. Уводът защитава тезата, че есеистичният стил не е украса, а умение, което може да се изгражда целенасочено, и го свързва с една по-обща комуникационна компетентност, обоснована в българската методическа литература. Същинската част развива последните теми от технологията, по една за всяка фаза. Темата за метафората тръгва от два кратки битови примера, които показват разликата между буквалния и преносния изказ, и продължава с обяснение какво всъщност е метафора и защо тя е по-скоро съкратено сравнение. Следват няколко упражнения: сравнения по признак, пренасяне на човешки органи върху абстрактни понятия и обратно, както и разгърната поредица от заготовки върху едно-единствено чувство, която ученикът допълва сам. Отделно упражнение търси същото чувство в конкретни моменти от „Илиада“. Темата за символа започва с определение от известен изследовател на езотеричната традиция и с няколко негови мисли за силата на графичния знак, след което поставя задача чувствата да бъдат превърнати в рисунка чрез таблица. Темата за сентенциите работи с аналогията: показан е модел за съпоставяне на текста с познат предмет, включена е дзен история за учението при майстор на меча заедно с казус към нея, а оттам ученикът създава свои афористични формули по зададена езикова схема. Тук е и списък със съвети на класически парламентарист, подбрани като помощ при изграждането на аргументацията. Предпоследната тема събира всичко в лична стратегия от три части: подготовката пред белия лист, авторедактирането чрез поредица въпроси към самия себе си и самооценяването по критериите и скалата. Последната тема затваря разработката с образа на моста и с няколко задачи за собствен избор. В приложенията са дадени ученическо есе за оценяване и рецензия, публикувано есе на седемнадесетгодишна авторка и библиография по конкретна тема за есе върху „Илиада“, включително речникова справка и подбрани сентенции. Разработката е подходяща за учители, които водят подготовка за есе, и за ученици, които искат да работят целенасочено върху изразността на текста си, а не само върху структурата му.

Един ученически анализ, натоварен с чужди на художествения текст изрази, служи за отправна точка. Върху него ученикът се учи да вижда къде и защо стилът се разпада. В началото е поместен коментар върху откъс от ученическа работа с посочени в него проблемни изрази. Първите пет задачи изискват да се определи кое е основното нарушение, кои думи са заети от научния стил, кой израз е разговорен, какъв вид е посоченото повторение и какъв ефект поражда то. Така анализът на чужд текст става упражнение по саморедактиране. Следващите въпроси въвеждат и проверяват понятията по темата: какво представлява стилистичната грешка, защо конкретен израз не подхожда на художествен анализ, какво е двусмислица, кой пример е каламбур и какво е лексикално повторение. Отделни задачи изискват да се разпознае научният термин сред неподходящите изрази и да се посочи двусмисленото изречение сред няколко привидно еднакви. Част от въпросите поставят по-тънки разграничения, които обикновено затрудняват учениците: какво е общото между стилистичната грешка и стилистичния ефект, каква е разликата между умишления и неумишления каламбур и вярно ли е, че всяко повторение е грешка. Тези задачи показват, че едно и също езиково средство може да бъде както недостатък, така и похват – в зависимост от намерението. Последните три задачи са със свободен отговор. Първите две са кратки: да се посочи чуждица, неподходяща за художествен анализ, с обяснение защо, и да се даде пример за разговорен израз, който нарушава стиловото единство. Третата изисква по-разгърнат отговор за това как смесването на научни термини и разговорни изрази се отразява на възприемането на текста. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори с конкретни изрази и обосновка. Ученикът се научава да редактира собствената си работа – да разпознава изрази, които звучат учено, но развалят текста, и да търси стилово единство. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а задачите могат да послужат и като въведение към редактиране на ученически съчинения.

Тест, в който теорията се проверява чрез собствената ѝ употреба. Изходният текст е публицистичен и говори именно за отговорността при боравенето с езика, а задачите след него изискват той да бъде анализиран по стил, тип и структура. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част работи върху прочетения текст. Задачите изискват да се формулира основната теза, да се определи функционалният стил, да се посочи изразът, употребен като пример за разговорна реч, да се назове моралният проблем, който текстът поставя, и да се определи типът на текста по структура. Тази поредица е добре построена: един и същ текст е разгледан последователно от пет различни ъгъла. Втората част е върху аргументативния текст и неговата структура. Проверява се кой елемент не е част от него, коя характеристика се отнася до тезата и какъв е правилният ред на структурните елементи. Тези задачи са пряко приложими при писане на есе или на аргументативно съчинение. Третата част обхваща функционалните стилове и нормите. Задачите изискват да се разпознае кой стил е подходящ за официална покана, кое твърдение за художествения стил е вярно, кой от изброените не е функционален стил и в кой случай не се прилага правоговорна норма — въпрос, който проверява разграничаването между правоговор и правопис. Тук е и задачата за значението на понятието „езикова компетентност“. Отделна линия следват задачите върху речевия етикет и електронното писмо: кой елемент от писмото е задължителен, какво съдържа то, за да отговаря на нормите на етикета, кое изречение спазва книжовната норма и кой израз е подходящ за публично изказване по морален проблем. Заключителните три задачи изискват самостоятелно писане. Първата е съпоставителна и изисква разлика между два стила, подкрепена с по един пример. Втората поставя реална подготвителна задача за есе — да се формулират морален проблем, теза и аргумент. Третата е практическа: изречение, написано в разговорен стил с жаргон, трябва да бъде преработено така, че да отговаря на книжовната норма и на речевия етикет. Обхватът е широк, но задачите не са разпилени. Всяка от тях се връща към една и съща основна идея — че изборът на думи и на стил зависи от ситуацията и носи отговорност. Затова материалът може да се използва и като въведение към работа върху есе по морален проблем. Финалната част съдържа верните отговори с обяснение към всеки, а към отворените задачи — примерни решения, включително конкретни примери за двата стила и напълно преработеният вариант на изречението от последната задача. Особено полезна е последователността, в която върви целият материал: от анализ на чужд текст, през теоретичните понятия, до самостоятелно създаване и редактиране на собствен текст. Така тестът проверява не отделни знания, а цялата верига от умения, която темата предполага. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на есе. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а последната задача върши работа и като кратко упражнение по редактиране.

Поетичният текст показва най-ясно на какво е способна думата – да сравнява, да оценява, да внушава. Двадесетте задачи тръгват именно от такъв откъс. Първите пет въпроса са към поместени стихове и изискват откриване на преноса по сходство, разпознаване на умалителната форма, обяснение на въздействието на един образ, определяне на вида лексика и на стила на изказа. Следващата група задачи изяснява основните понятия – речниково и граматично значение, същност на многозначната дума и определение за метафора. Друга група въпроси разглежда стиловите пластове чрез редици от думи: неутрални и експресивни названия за различни понятия, както и новите думи, навлезли чрез технологиите. Отделни задачи са посветени на видовете назоваване по съседство – творбата чрез името на автора и хората чрез мястото, на което се намират. Заключителните въпроси от тази част изискват откриване на отрицателната оценъчност, изразена чрез наставка, и разпознаване на двойката, в която неутралната дума е заменена с експресивна. Трите задачи със свободен отговор насочват към собствено писане: съставяне на изречения с неутрална и с експресивна дума и обяснение на промененото отношение, създаване на примери за метафора и за назоваване по съседство и описание на три стъпки за установяване на значението на непозната дума. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения.

Пред ученика стои откъс от чужд анализ – привидно сериозен, натоварен с учени думи, но именно затова сгрешен. Настоящият тест изисква тези грешки да бъдат намерени и назовани. В началото е поместен откъс от ученически анализ на разказа „Песента на колелетата“ от Йордан Йовков. Първите пет задачи работят изцяло с него: коя дума нарушава стиловото единство, защо конкретен разговорен израз е неуместен, какъв тип грешка е употребата на определен термин, какво затруднява възприемането на едно от съчетанията и къде възниква смислова неяснота. Така проверката започва не от правилото, а от реален текст. Следващите въпроси въвеждат и уточняват понятията: какво представлява стилистичната грешка, кой пример е лексикално-морфемно повторение, какъв вид повторение е дадено съчетание, кое твърдение за стилистичния ефект е вярно и какъв похват стои зад определен израз. Отделни задачи изискват да се разпознае смесването на стилове и да се посочи кое от изброените не е стилистична, а друг вид грешка. Част от въпросите са насочени към целенасочената употреба на езиковите средства: кой пример показва ироничен ефект, какво е общото между грешката и ефекта и какво трябва да се прави, за да се избягват стилистичните неточности. Тук ученикът вижда, че едно и също средство може да бъде както недостатък, така и съзнателен похват. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква обяснение как смесването на разговорни и научни думи води до грешка, подкрепено с примери. Втората пита какво представлява лексикално-морфемното повторение и защо е нежелано, с пример. Третата обръща посоката – ученикът трябва да посочи два примера, при които повторението е употребено умишлено, и да обясни въздействието им. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори с конкретни изрази от текста. Ученикът се упражнява в най-полезното умение при писане – да редактира, като разпознава кое звучи научно, но не подхожда, и кое е грешка, а не похват. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а работата с чужд анализ е добра подготовка за редактиране на собствени съчинения.

Двучасов урок върху анализа и редактирането на текст, разчертан по минути за двата часа поотделно. В началото стоят целите на урока, методите и подходите и необходимите материали. Планът е предвиден за 12. клас и за 80 минути общо. Първият час започва с пет минути встъпителна част, следвани от десет минути за предмета на общуване и осем за ключовите думи и темата на текста. Дванадесет минути отиват за функциите на текста, а последните пет за обобщение. Вторият час продължава с дванадесет минути за стиловете и петнадесет за редактирането на грешки, което е и същинската практическа част. Това разделение е добре обмислено: първият час изгражда инструментите, а вторият ги прилага, така че редактирането да не се превърне в поправяне по усет. Отделно е предвидено и как се работи с текстове, в които грешките са от различен вид едновременно. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а планът съдържа и задачи. Отделно е предвидено и как се работи с чужд текст, без редактирането да се превърне в пренаписване по вкус на редактора. Задачите обхващат всички разгледани видове грешки. Материалът е подходящ за преподаване в 12. клас, за подготовка за матура и като модел за собствен двучасов план.