Езикът и текстът в общуването – обобщителен тест по български език: функционални стилове, аргументативен текст, речев етикет и редактиране; 20 задачи с отговори

Изходната точка тук е дигиталната среда — имейлът, чатът, коментарът във форум — и въпросът какви изисквания тя поставя пред писмената реч. Тестът тръгва от текст по тази тема и постепенно преминава към понятията за стиловете и към практически задачи. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част работи върху прочетения текст. Задачите изискват да се формулира основната теза, да се определи стилът, да се открие твърдението, което не съответства на прочетеното, да се посочи причината, поради която авторът смята определено умение за важно, и да се разчете отношението му към темата. Задачата за невярното твърдение е сред по-полезните, защото изисква съпоставяне на четири близки формулировки с конкретни изречения от текста. Втората част обхваща функционалните стилове, но с уклон към практическата им употреба. Проверява се кой текст принадлежи към официално-деловия стил, кой стил се използва при съчинение разсъждение по морален проблем, кой използва образен език, кое твърдение за научния стил е вярно и кой от изброените текстове е публицистичен. Отделно място заема задачата за езика на форума — въпрос, който отчита реалната езикова практика, а не само учебната класификация. Трета линия следват задачите върху нормите и общуването: коя норма се отнася до произнасянето, кое изречение спазва книжовната норма, коя част не е задължителна в електронното писмо, каква е целта на публичното изказване, каква е ролята на речевия етикет и каква е структурата на есето по морален проблем. Заключителните три задачи изискват самостоятелно писане и са свързани с реални ситуации. Първата иска пример за случай, в който е нужен делови стил, заедно с обяснение защо той е подходящ — тоест не просто разпознаване, а обосновка. Втората изисква неутрално изречение да бъде преработено в публицистичен стил, с емоционално и обществено внушение. Третата поставя актуален нравствен въпрос и изисква теза и аргумент по него. Обхватът на въпросите отговаря на онова, което обикновено влиза в обобщителната проверка по темата, но подредбата им е по-логична от простото изброяване: първо се работи с готов текст, после се уточняват понятията и накрая се създава собствен текст. Тази последователност е полезна и когато материалът се използва за самостоятелна подготовка. Финалната част съдържа верните отговори с обяснение към всеки от тях и примерни решения на трите отворени задачи, включително готов преработен вариант на изречението и формулирани теза и аргумент. Силната страна на материала е практическата насоченост. Ситуациите в задачите са от реалния живот — кандидатстване за работа, коментар в сайт, публикация във форум, — а последните въпроси изискват ученикът сам да произведе текст в определен стил, а не само да го разпознае. Това го прави подходящ и като въведение към работата върху есе. На учителя тестът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а трите отворени задачи вършат работа и като кратко упражнение по създаване и преработване на текст.

Тест, в който изходният текст сам е образец на онова, което проверява. Публицистична статия за езика като лице на човека пред обществото служи първо за анализ, а после теорията се проверява чрез отделни изречения и практически задачи. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част е върху прочетения текст и е построена внимателно. Освен основната теза и целта на последния абзац, задачите изискват и обратна проверка: коя езикова норма не е спомената в текста и кой стил не е изброен в него. Тези два въпроса са по-трудни от обичайните, защото изискват четене за отсъствие, а не за наличие. Отделен въпрос проверява доколко точно е разчетено отношението на автора. Втората част е върху функционалните стилове и е представена по два начина. Част от задачите изискват определение — какво означава понятието „функционален стил“, кое твърдение се отнася за официално-деловия стил, кой стил използва образен език, кой е подходящ за текст в учебник. Друга част работи с конкретни изречения: сред четири примера трябва да се разпознае онова, което е в научен стил, и онова, което е в разговорен. Това редуване между теория и разпознаване по пример е силната страна на теста. Трета линия следват задачите върху общуването и текстовете, които ученикът сам създава: какво изисква речевият етикет при официално общуване, коя черта не е характерна за публичното изказване, как се нарича текстът, в който се защитава морална теза, каква е структурата му и как се оформя електронно писмо. Включена е и задача за откриване на правописна грешка сред четири изречения. Заключителните три задачи изискват писане. Първата е двусъставна: да се посочи ситуация, в която се използва определен стил, и да се напише кратък текст в него — тоест теорията се проверява чрез практика. Втората изисква изречение от разговорния стил да бъде преработено в официален. Третата е подготвителна за есе и изисква формулиране на теза и кратък аргумент по конкретен нравствен въпрос. Полезно е и разпределението на трудността. Затворените задачи се решават сравнително бързо и проверяват понятията, а трите отворени изискват време и носят по-голяма тежест при оценяване. Затова материалът може да се раздели: първата част за бърза проверка в началото на часа, втората — за писмена работа. Финалната част съдържа верните отговори с кратко обяснение към всеки, а към отворените задачи — примерни решения, включително готов пример за преработеното изречение и формулирани теза и аргумент. Заслужава внимание вътрешната логика на материала. Той започва с чужд текст, минава през понятията и завършва с искане ученикът сам да напише нещо в подходящия стил. Така се проверява не само знанието какво е даден стил, но и умението да се пише в него — разлика, която обикновените тестове рядко улавят. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на есе. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а последните две задачи вършат работа и като кратко упражнение по редактиране и по формулиране на теза.

Разговор с недочуващ събеседник, поръчка в баничарница, реплика към непознат възрастен човек, предизборен плакат — този тест поставя езиковата теория в ежедневни ситуации и пита какво точно се случва в тях. Двадесет и петте задачи са изцяло с избор между четири варианта. Отговорите са пълни изречения с еднаква дължина, така че познаването на материала остава единственият път към верния избор. Проверката отнема минути дори при цял клас, което прави теста удобен и за оценяване, и за бърза диагностика преди преговорен час. Отличителното тук е подходът: почти всеки въпрос започва с кратка сцена или конкретен езиков пример, а не с формулировка на определение. Ученикът чува жаргонните думи на тийнейджър, съкратения изговор в бърза реч, натрапчивите паразитни думи в устен разказ — и трябва да ги назове с термина, който им отговаря. Така понятията се закрепват чрез разпознаване, а не чрез заучаване. Първата част от въпросите обхваща механиката на общуването: неговите пет елемента, условието информацията да бъде правилно възприета, водещата функция на текста в различни случаи и признаците, по които няколко изречения образуват или не образуват текст. Втората част разглежда двете форми на съществуване на езика, мястото на жаргона сред тях, причината книжовната реч да се усвоява чрез обучение, институцията, която фиксира нормите, и обхвата на правоговорните правила. Третата част е посветена на стиловете — определението за стил и трите равнища на неговата проява, авторовият почерк като разпознаваем белег, характеристиките на разговорната реч, естетическата задача на художествения текст и отношенията между участниците в публицистиката. Финалната част навлиза в анализа: стъпките при оценяване на езиковите средства, разпознаване на неуместно обръщение, действията при редактиране и няколко въпроса върху конкретни художествени текстове — сравнението като похват, повторението на гласен звук, видът изречения и смисловата опозиция. Отговорите са с разгърнати обяснения, които не само посочват верния избор, но и назовават термина и го илюстрират с примера от задачата — така втората част се чете като кратък справочник. За учителя това е готова контролна работа с вградени критерии. За ученика — проверка дали разпознава изучените понятия там, където ги среща наистина: в живата реч около себе си.

Дялът за текста в общуването събира на едно място неща, които на пръв поглед нямат много общо: обявата и дискусията, стиловете и редактирането, тезата и масовата комуникация. Именно затова обобщителната проверка изисква тест, който минава през всичко това, без да се задълбочава прекомерно в нито едно. Настоящата разработка е направена точно с такъв обхват. За начало е даден фрагмент от ученически форум по спорна и близка до учениците тема — три различни мнения, изказани едно след друго. Първите пет задачи изискват ученикът да определи вида на текста, темата на дискусията, изказването, което съдържа теза с аргумент, стила на изказа и комуникативното намерение на участниците. Форумът е удачен избор за начало, защото в него всички основни понятия от дяла присъстват едновременно. Следващите дванадесет задачи преминават през целия учебен материал. Проверяват се видовете текст в общуването, характеристиките на официалното общуване, задължителните елементи на обявата, целта на редактирането и разпознаването на отделните му операции, същността на тезата при нравствен въпрос, понятието масова комуникация, особеностите на научно-популярния стил, разграничаването на официалното от неофициалното изказване, характерът на форумната реплика и видовете доказателства в дискусия. Последните три задачи са практически, с място за писане. Първата изисква редактиране на изречение с приложение на две различни операции наведнъж. Втората поставя нравствен въпрос и изисква формулиране на теза с кратък аргумент. Третата иска ученикът сам да посочи пример за официален текст, да определи неговия подател и да формулира целта му — задача, която проверява дали понятията се пренасят върху реални ситуации. Отговорите обхващат всички задачи. При затворените въпроси всеки верен избор е обоснован с кратко обяснение, а при трите отворени са дадени примерни ученически отговори, при които е показано и кои операции или елементи са приложени. За учителя това е готов обобщителен тест в края на дяла или преговор преди контролна работа, с вградени критерии за оценка. За ученика той е ясна проверка кои от многото понятия в раздела владее уверено и кои се нуждаят от повторение.

Този тест обхваща целия дял накуп: художествен и научно-популярен текст, официално и неофициално общуване, обява и дискусия, редактиране и нравствен въпрос. Обхватът е широк по замисъл — обобщителната проверка има смисъл само ако мине през всичко, което е преподадено, а не през избрани части от него. Началото е фрагмент от ученически форум по въпрос, който засяга пряко всеки в класа — как се учи най-добре. Трима участници описват различни подходи. Първите пет задачи изискват определяне на вида текст, откриване на общото между две от изказванията, преценка на езика и на преобладаващия тип изказ, както и разпознаване на комуникативното намерение. Особено ценна е втората задача, която изисква обобщение на две мнения — умение, отиващо отвъд простото разпознаване. Следващите дванадесет задачи преминават през понятийния апарат на дяла: същността на художествения текст, основния елемент на епическия, определението за дискусия и за аргумент, целта на редактирането и същността на заместването, структурата на отговора на нравствен въпрос, характеристиките на научно-популярния стил и на масовата комуникация, разграничаването на официалния от неофициалния текст, отличителните белези на обявата. Задачите съзнателно редуват различни области, така че ученикът да превключва между тях — както се случва и на реално изпитване. Практическата част включва три задачи с място за писане, всяка от различен тип. Първата изисква посочване на пример за текст от масовата комуникация с определяне на подател и получател. Втората — редактиране на изречение с приложение на две операции наведнъж. Третата предлага избор между три нравствени въпроса и изисква писмен отговор с теза, аргумент и извод. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси са придружени с кратко обяснение на основанието за верния избор, а към трите отворени са дадени примерни ученически отговори, включително готов образец на отговор на нравствен въпрос с ясно обозначени части. За учителя това е готов обобщителен тест в края на дяла или преговор преди контролна работа, с вградени критерии за оценка. За ученика той показва точно кои от многото понятия в раздела владее и кои му предстои да повтори.

Тест по български език върху есето – жанрът, който се пише на изпит, на матура и при класна работа, но чиито изисквания често остават неясни за учениците. Началото представя кратък текст по въпроса какво означава да бъдеш човек. Той е построен около всекидневните избори и стойностите, които те разкриват. Петте задачи към него проверяват основни умения за четене: определяне на темата, извличане на конкретно твърдение, разбиране на формулировка от текста и разпознаване на ценност, която в него не е спомената. Този начален блок има и втора функция – показва на ученика как изглежда аргументативно построен текст, преди да започне работата по теорията. Втората и по-обемна част е насочена към самия жанр. Проверява се към кой тип текст спада есето и какво съдържа то по същество. Отделни задачи разглеждат понятието теза – какво представлява тя и къде се формулира – както и какво може да служи за аргумент. Обособена е линия за композицията: коя част не влиза в строежа на есето, какво съдържа същинската и какво заключителната част, кой елемент е задължителен. Тук грешката е честа, тъй като названията на частите се смесват с тези от други жанрове. Отделни задачи засягат езиковата страна – коя компетентност е важна при писането – и качеството на аргументацията. Трите задачи със свободен отговор извеждат разсъждението към практиката: мястото и съдържанието на увода, начинът, по който литературни примери могат да подкрепят теза, и значението на ясно формулираната теза за въздействието на текста. Отговорите са придружени с кратки пояснения, а примерните отговори на отворените задачи включват конкретни примери от изучени творби, приложими при писане на есе. На учителя тестът дава готова проверка преди самостоятелна работа. На ученика служи като подготовка за писане на есе.