Езиковото общуване: елементи, функции на езика и практики. Урок

Двама души си говорят, но общуване има само когато и двамата разбират. Урокът тръгва от тази разлика. В началото е поставен въпросът какво е общуване, а веднага след него по-точният въпрос: кога можем да кажем, че общуваме. Отговорът е разложен на съставки, всяка с определение: адресант като изпращач и отправител, адресат като получател, средство за предаване на информацията и тема. Едва когато всички са налице, има общуване. Същинската част представя социокултурните сфери на общуването поотделно: битова, естетическа, научна, официално-делова и сферата на масовата комуникация. За всяка е обяснено кой с кого общува и по какъв повод. Следват разделите за езика и културата на общуването и за текста като завършена цялост. Отделно е обяснено и защо културата на общуване не е учтивост, а съобразяване със ситуацията. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо липсата на една-единствена съставка проваля цялото общуване, което се проверява върху конкретни примери от ежедневието. Текстът в края е разгледан като завършена цялост със свои признаци. Подходящ е за въвеждащ урок по български език, за подготовка за класна работа и за самостоятелна работа върху речевата ситуация.

Общуването започва да се разбира едва когато изречението спре да бъде последната мярка, и точно оттам тръгва този урок. В началото е въведено понятието изказване, или дискурс, заедно с обстоятелствата, които го определят: участници, време и място, цел, предмет и тема, ответна реакция. Обяснени са комуникативната ситуация и контекстът, както и защо изваждането на думи от контекста се приема за дезинформация. Следва описание на първичната форма на общуването лице в лице с всички нейни елементи: отправител и възприемател, съобщение, код, канал, референт, сфера на общуване и функционален стил. Върху тази основа е изградена частта за функциите на езика, в която всяка функция е свързана с елемента от комуникацията, който доминира в конкретното изказване. Отделен раздел съпоставя устното и писменото общуване: кои са слабостите на устното изказване, каква е ролята на писмеността и защо писменият текст не е просто запис на казаното, а форма със свои правила. Същинската част е посветена на текста. Дадено е определението заедно с произхода на самата дума, изведени са изискванията, на които една група от думи трябва да отговаря, за да бъде наречена текст, както и границите и смисловите части на по-дългите текстове. Разгледана е езиковата свързаност на три равнища, а също номинативната верига и перифразата, с обяснение защо един и същ обект се назовава по различен начин. Финалните раздели подреждат функционалните стилове и основните речеви действия с техните разновидности, така че всяко понятие да остане с ясно определение и с мястото си в общата схема. Урокът е подходящ за преговор преди класна работа, за подготовка по темата за текста и общуването и за бърза справка, когато трябва да се назове точното понятие.

Учебен материал, който доказва тезата си с едно-единствено изречение. Една и съща реплика е показана в четири различни положения – и всеки път изпълнява друга задача. Именно този похват прави темата разбираема. Вместо да се заучават шест определения, се вижда как един и същи израз сменя предназначението си според това кой го казва и защо. Разработката обхваща функциите на езика и е устроена в осем номерирани части. Началото дава определение и веднага го проверява. Приведено е кратко изречение за времето и са показани три негови прочита – като съобщение, като намек и като оплакване. Втората част свързва темата с обстановката на общуването. Изброени са шестте участващи елемента, а после е обяснено, че всяка функция извежда на преден план различен от тях. Средището е третата част, в която шестте функции са разгледани поотделно. Всяка е представена по един и същи ред: какво представлява, как се разпознава, примери и накрая какви езикови средства се подбират при нея. Тази еднаква схема улеснява запомнянето и позволява сравнение. Особено ценна е първата от шестте. Обяснено е защо тя присъства почти винаги и защо служи по-скоро като общо покривало, отколкото като отделен случай. Четвъртата част е практическата и е онова, което издига материала. При всяка функция е посочено с каква цел се използва, какви средства ѝ подхождат и – най-важното – каква е опасността при нея. Тези предупреждения са конкретни: заповеден тон към неподходящ човек, прекалена образност в обяснение, задържане в любезности, без да се стигне до същината. Именно тази част превръща теорията в умение. Петата част е с изречението, което сменя четири функции, а шестата събира пет кратки правила за всекидневна употреба – включително защо в писмено съобщение трябва да се уточнява повече, отколкото на живо. Седмата част са три упражнения. Първото изисква разпознаване на функцията в пет изречения, второто – преработване на едно и също съобщение за двама различни събеседници, третото – едно съобщение по два различни канала. Обобщението накрая събира целия урок в три изречения. Преподавателят получава готов урок за няколко часа с вградени упражнения и с готови примери за всяка функция. Ученикът разполага с материал, в който всяка функция е обяснена по еднаква схема, а трите упражнения му позволяват да провери сам разбрал ли е.

Защо хората спират да се разбират и защо един разговор с приятел звучи различно от доклад пред класа? Урокът отговаря, като проследява езика от най-простото му определение до всекидневната речева практика. Началото изяснява какво представлява езикът и защо без него обществото не би могло да съществува, а библейската легенда за строителите на кулата обяснява произхода на един познат израз. Следващата част е посветена на писмеността и подрежда етапите в нейното развитие, от рисунките и клинописа до азбучното писмо и делото на Кирил и Методий. По-нататък урокът разглежда строежа на езика: звукова система, речник и граматика, видовете езици, включително изкуствените и програмните, и нивата, през които звуковете стигат до текста. Върху кратък пример е показано как се броят изреченията, думите и звуковете в изречение. Същинската част въвежда речевата ситуация с четирите въпроса, на които тя отговаря, и я илюстрира с два текста на една и съща тема, произнесени пред различна аудитория. Финалните раздели разграничават официалното от неофициалното и традиционното от електронното общуване. Урокът е подходящ за въвеждане в темата, за домашна работа и за преговор преди изпитване по български език.

Проверка, в която теоретичните понятия за езика и общуването се съчетават с работа върху конкретен текст и с три задачи, изискващи собствено писмено разсъждение. Началото стъпва върху кратък откъс за състезание по дебати, в което участници разсъждават какво означава да си езиково културен човек. Петте задачи към него проверяват разбирането на изказванията на двамата участници, оценката на журито, причината за тази оценка и разпознаването на стила, в който е написан текстът. Тъй като самият откъс говори за езикова култура, той въвежда естествено и следващата, теоретична част. Втората част обхваща понятията в няколко тематични кръга. Първият се отнася до типовете езици – разграничението между мъртви и изчезнали, което изисква точност, а не обща представа. Вторият кръг е посветен на комуникативната ситуация: нейните съставки, значението на комуникативния канал, разграничението между еднопосочни и двупосочни канали, както и задача с отрицателна формулировка за видовете контекст. Трети кръг разглежда по-абстрактни понятия – езиковата картина на света и начина, по който всеки народ назовава действителността, предмета на социолингвистиката, съотношението между език и реч. Четвърти обхваща личния речев репертоар с разграничение между личното и общественото равнище, понятието за култура и признаците на високата езикова култура. Последните три задачи изискват писане. Първата е насочена към комуникативната ситуация: ученикът трябва сам да избере три елемента и да обоснове тяхното значение с примери. Втората изисква разсъждение за ролята на езиковата култура за мястото на човека в обществото. Третата е най-обемна – създаване на кратък свързан текст по зададена тема, свързана с избора на езикови средства според ситуацията. Към всяка отворена задача има насока в скоби, която ориентира какво се очаква. Отговорите са изнесени след задачите, с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни отговори към отворените, включително готов образец на кратък текст. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последната задача е упражнение с пряка полза – създаването на кратък аргументативен текст се изисква и на изпит.

Думата комуникация идва от латинската дума, означаваща нещо, извършено и постигнато заедно. Урокът тръгва от този произход, за да изведе същината: комуникацията е дейност, която създава общност, а общност се гради само когато всички споделят нейните правила и ценности. Разгледани са условията за успех в речевото общуване, произтичащи от тази природа: взаимното зачитане на участниците, общият език в буквалния и в преносния смисъл, съобразяването с целта и със ситуацията, уместността на тона и на избраните думи. Проследени са и типичните провали на общуването: говорене без оглед на слушащия, неясна цел, неуместен регистър. Финалът обобщава: успешното общуване не е вродена дарба, а умение, което се учи чрез спазване на правилата и внимание към другия. Урок за основното условие на всяка обща работа: разбирателството.