Емилиян Станев - биография
Зареждане на оценките…
Биография
Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Той е роден в Търново на 28 февруари 1907 г. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Елена като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при професор Цено Тодоров.
През 30-те години записва финанси и кредит в Свободния университет[1], дн. УНСС. През 1932-1944 става чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.
Починал е на 15 март 1979 година.
Творчество
Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г.
Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950-1955). Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.
Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.
Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“(1968), „Тихик и Назарий“(1985), „Антихрист“(1970), „Търновската царица“ (1974) и др.
Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г.
Свързани материали
Емилиян Станев – живот и творчество
Възможно ли е с еднаква лекота да пишеш за деца и възрастни и умело да преминаваш от жанр в жанр: при талант като Емилияновия всичко е възможно. Очеркът представя писателя, смятан дълго за автор предимно за деца, а всъщност създал стойностно творчество и за възрастни. Проследен е жизненият път: истинското име Никола Стоянов Станев, детството в Търново и Елена сред природата, която ще стане негов главен герой, увлеченията по живописта и лова, превърнали се в школа за окото и търпението на разказвача. Разгледано е творчеството в двата му потока: анималистичните разкази с ненадминатото познание за дивия свят и големите творби за възрастни начело с „Крадецът на праскови“. Показано е какво свързва двата свята: точният поглед и състраданието към всяко живо същество. Опорен очерк за живота и творчеството на класика.
Творчеството на Емилиян Станев, литературен обзор от разказите за природата до историческите романи
Литературен обзор върху творческия път на Емилиян Станев, който представя писателя такъв, какъвто го виждат критиците: жизнелюбив, драматичен, пластичен и сладкодумен, събрал в прозата си цяла България. Изложението започва с навлизането му в литературата през 30-те години на миналия век заедно със Светослав Минков, Димитър Димов, Илия Волен и Камен Калчев и с ранните сборници с разкази, в които за първи път се появяват природата и светът на животните. Оттам вниманието се насочва към книгите за животните и лова и към въпроса какво търси писателят сред природата, когато общественият живот го изправя пред трагични дилеми. Разказът „Смъртта на една птица“ е разгледан самостоятелно: проследено е как през птицата героят стига до смъртта изобщо и къде обзорът вижда истинската сила на тази творба. Втората част следи прехода към големите форми в края на 40-те години. Повестта „В тиха вечер“ е представена чрез появата на ретроспекцията и на разказа в разказа, а „Крадецът на праскови“ е откроена като повест за жената и за нейната жажда да бъде щастлива и да бъде майка, с думите на самия автор за това как е била написана. Отделно място заема романът „Иван Кондарев“ и четиринадесетте години работа върху него, както и мястото му в осмислянето на националната история и характер. Финалната част е посветена на историческите романи „Легенда за Сибин, преславския княз“ и „Антихрист“ и на конфликта между Теодосий, Евтимий и Теофил, в който текстът търси първите тръпки на новото, ренесансово мислене. Изводите за самовзискателността на писателя и за причините да е сред най-превежданите български автори остават в самия материал. Обзорът е подходящ за представяне на Емилиян Станев като творческа личност, за подготовка по темата за неговите разкази, повести и романи и за преговор на цялото му творчество наведнъж.
Захари Стоянов, биографични бележки и преглед на творчеството му
Овчарче от Медвен, което по-късно подписва „Записки по българските въстания“ и заема председателското място в Народното събрание: този текст проследява пътя между двете точки и показва какво стои зад него. Първата част е стегната хронология на живота: годините в църковното училище, овчарството и шивашкото чиракуване, участието в Старозагорското и в Априлското въстание, затворът след погрома, съдийските и чиновническите служби, ролята му при Съединението и депутатските години. Следва преглед на публицистиката: първите фейлетони и статии, вестниците, които редактира и на които сътрудничи, идейните влияния върху него и обратът в политическите му позиции след 1885 г. Обяснено е и какво отличава перото му, срещу кого воюва и защо тонът му често стига до памфлетна острота. Отделен акцент е литературнокритическата му дейност, разбирането му за задачите на литературата и редакторската работа около съчиненията на Каравелов и Ботев. Най-обширната част е посветена на „Записки по българските въстания“: как замисълът надхвърля личния спомен, как е изградена нетрадиционната композиция, кои слоеве и лица населяват книгата, каква е ролята на самия автор като главен герой и в какво се състои жанровата ѝ уникалност. Разгледани са и биографиите на Левски и Ботев, както и книгата за четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Текстът е подходящ за представяне на автора преди урок върху „Записките“, за характеристика на творчеството му, за реферат или устен отговор и за подготовка по темата за мемоарно-документалната проза.
Елин Пелин – майсторът на късия разказ и художник на българското село
Едно писмо с необичайно подписан плик решава как ще се казва завинаги Димитър Иванов Стоянов. Оттук започва и този портрет на Елин Пелин, който проследява пътя му от голямото селско семейство в Байлово до мястото му в Българската академия на науките. Първата част е биографична и върви по години: раждането през 1877 г., бащата Йото Варджията, детството сред нивите и хората на селото, ученето в няколко града и незавършената гимназия, учителстването в родния край, първите публикации и преместването в София в самия край на деветнадесетото столетие. Отделно място е дадено на работата му сред книгите, на грижата му за архива на Иван Вазов и на признанията, които идват в зрелите години. Втората част обяснява откъде идва псевдонимът и защо авторът се отказва от предложеното му име, а после отвежда читателя в къщата музей в Байлово, където е запазена обстановката, която оживява и в разказите. Творческият дял представя Елин Пелин като майстор на късия разказ и художник на българското село: цикълът за селото от първото десетилетие на миналия век, повестта за разпадането на един селски род, книгите за деца с най-обичания малък герой, стихотворенията, басните и хумористичните сценки, както и работата му за детските списания. Следват наблюдения върху героите му, върху езика, близък до народната реч, и върху умението с няколко детайла да се създаде цял свят. Текстът завършва с обобщение защо този автор остава мост между традиционната селска култура и новото време и защо разказите му продължават да звучат близко на днешния ученик. Полезен е за подготовка на биографична справка, за уводен час върху творчеството на писателя, за реферат или презентация, както и за преговор преди изпитване.
Елин Пелин (1877–1949) – биография и творчество: портрет на майстора на българския разказ
Когато започвате да изучавате писател, добре подреденият биографичен текст дава необходимата ориентация. „Елин Пелин (1877–1949)“ съчетава представяне на жизнения път с кратък обзор на творчеството. Разработката е подходяща за първо запознаване с автора, за преговор и за подготовка на устно изложение. Получавате последователен текст, от който лесно да извлечете опорните точки за собствен план. Биографичната част следва хронологичен ред. Началните абзаци представят произхода и семейната среда, а след тях изложението преминава към образованието и ранните интереси. Тази организация помага сведенията да се запомнят като свързан разказ. При учене можете да обособите отделните етапи и да ги използвате като кратки рубрики в тетрадката си. Следващият, по-разгърнат абзац събира професионалното развитие и литературното начало. В него са включени различни страни от дейността на писателя. Събрани на едно място, те са удобни за изготвяне на хронологична таблица или за подготовка на отговор по конкретен период. Така текстът позволява както цялостен прочит, така и бързо намиране на необходимата информация. Композицията има ясно различим преход от биографията към творчеството. След сведенията за живота вниманието се насочва към литературния облик на автора. Това разделяне е практично при съставяне на план: ученикът може да организира представянето си в две основни части и да определи какво място да отдели на всяка от тях. Обзорът на творчеството е подреден по тематични и жанрови акценти. Заглавията на произведенията са включени към съответните групи. Така разработката предлага основа за систематизиране на прочетеното и за ориентация сред различните литературни форми, в които работи Елин Пелин. Имената на творбите могат да се изведат в отделен списък за повторение. Краят обособява литературата за деца и юноши. Самостоятелното ѝ представяне допълва общия портрет и улеснява подготовката по тази част от творчеството. Кратките заключителни абзаци са удобни за включване в устен отговор, без да се нарушава последователността на биографичното изложение. Материалът е написан в свързана проза и позволява няколко начина на работа. За първи прочит следвайте абзаците подред. За преговор отделете имената, годините и заглавията. За самостоятелно представяне превърнете основните части в опорни точки и разкажете по тях със свои думи. Така една разработка може да подпомогне различни етапи от подготовката. За учителя текстът е удобна основа за въвеждане на автора и за упражнения по извличане на информация. Може да послужи за съставяне на план, подреждане на биографични сведения и групиране на произведения по жанр. Компактното изложение спестява време при подбора на текст за работа в час. Изберете „Елин Пелин (1877–1949)“, за да разполагате с биография и обзор на творчеството в една последователна разработка. Подгответе собствен план, подредете литературните заглавия и използвайте текста за уверен преговор преди устно изпитване.
Елин Пелин, биография и творчески път
Компактна справка за живота и творчеството на един от най-разказваните български автори, в която датите и книгите са подредени по години. Началото посочва истинското име зад псевдонима, рождената дата и родното село, годините на учение, които остават без завършена гимназия, и краткото учителстване. Отбелязано е къде се появява първият му разказ, както и кога за пръв път се подписва с познатото име. Следва периодът на село, в който се раждат първите зрели разкази, и преместването в София: списанията и вестниците, в които участва, работата в Университетската и в Народната библиотека, специализацията в чужбина заедно с Яворов, мобилизацията като военен писател и дългите години като уредник в къщата музей на Иван Вазов. Отделна част подрежда книгите по години, от първия том разкази до повестите, стихотворенията в проза, книгите за деца и своеобразния сборник с притчи. Финалът споменава признанието, което получава приживе, и обстоятелствата около последните му години. Справката е подходяща за представяне на автора преди урок върху негов разказ или повест, за въведение към творчеството му и за кратък отговор върху живота и книгите на Елин Пелин в 10. клас.