От лова сред природата до историческите романи: биография и творчески път на Емилиян Станев
Зареждане на оценките…
Биография
Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Той е роден в Търново на 28 февруари 1907 г. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Елена като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при професор Цено Тодоров.
През 30-те години записва финанси и кредит в Свободния университет[1], дн. УНСС. През 1932-1944 става чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.
Починал е на 15 март 1979 година.
Творчество
Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г.
Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950-1955). Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.
Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.
Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“(1968), „Тихик и Назарий“(1985), „Антихрист“(1970), „Търновската царица“ (1974) и др.
Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г.
Свързани материали
Талантът за деца и възрастни: Емилиян Станев, живот и творчество. Биографичен очерк
Възможно ли е с еднаква лекота да пишеш за деца и възрастни и умело да преминаваш от жанр в жанр: при талант като Емилияновия всичко е възможно. Очеркът представя писателя, смятан дълго за автор предимно за деца, а всъщност създал стойностно творчество и за възрастни. Проследен е жизненият път: истинското име Никола Стоянов Станев, детството в Търново и Елена сред природата, която ще стане негов главен герой, увлеченията по живописта и лова, превърнали се в школа за окото и търпението на разказвача. Разгледано е творчеството в двата му потока: анималистичните разкази с ненадминатото познание за дивия свят и големите творби за възрастни начело с „Крадецът на праскови“. Показано е какво свързва двата свята: точният поглед и състраданието към всяко живо същество. Опорен очерк за живота и творчеството на класика.
Ловецът, птицата и Антихристът: творчеството на Емилиян Станев, литературен обзор от разказите за природата до историческите романи
Литературен обзор върху творческия път на Емилиян Станев, който представя писателя такъв, какъвто го виждат критиците: жизнелюбив, драматичен, пластичен и сладкодумен, събрал в прозата си цяла България. Изложението започва с навлизането му в литературата през 30-те години на миналия век заедно със Светослав Минков, Димитър Димов, Илия Волен и Камен Калчев и с ранните сборници с разкази, в които за първи път се появяват природата и светът на животните. Оттам вниманието се насочва към книгите за животните и лова и към въпроса какво търси писателят сред природата, когато общественият живот го изправя пред трагични дилеми. Разказът „Смъртта на една птица“ е разгледан самостоятелно: проследено е как през птицата героят стига до смъртта изобщо и къде обзорът вижда истинската сила на тази творба. Втората част следи прехода към големите форми в края на 40-те години. Повестта „В тиха вечер“ е представена чрез появата на ретроспекцията и на разказа в разказа, а „Крадецът на праскови“ е откроена като повест за жената и за нейната жажда да бъде щастлива и да бъде майка, с думите на самия автор за това как е била написана. Отделно място заема романът „Иван Кондарев“ и четиринадесетте години работа върху него, както и мястото му в осмислянето на националната история и характер. Финалната част е посветена на историческите романи „Легенда за Сибин, преславския княз“ и „Антихрист“ и на конфликта между Теодосий, Евтимий и Теофил, в който текстът търси първите тръпки на новото, ренесансово мислене. Изводите за самовзискателността на писателя и за причините да е сред най-превежданите български автори остават в самия материал. Обзорът е подходящ за представяне на Емилиян Станев като творческа личност, за подготовка по темата за неговите разкази, повести и романи и за преговор на цялото му творчество наведнъж.
Художникът, който рисува с думи: биографичен портрет на Елин Пелин и творческият му път
Зад псевдонима Елин Пелин стои Димитър Иванов Стоянов, а зад признатия разказвач на българското село стои момче от софийското Байлово, което мечтае за съвсем друго изкуство. Изложението следва живота му по реда на събитията: бедното, но грамотно семейство и бащата, известен с прякора Йото Варджията; училищните години в няколко града и лишенията, с които са платени; несбъднатият опит за прием в Рисувално училище и начинът, по който художническата дарба намира друг изход; учителството в родното село, което го среща отблизо с бита и душата на българина; работата в редакции, в библиотеки и в литературния музей; военната кореспонденция от фронта. Отделно място е отделено на творческия профил: защо Елин Пелин е наречен „певец на българското село“, какъв портрет на селянина изгражда и в кой жанр постига най-големите си успехи. Изброени са най-известните му разкази и повести, хумористичният сборник за шопите и произведенията за деца и юноши, включително романа за Ян Бибиян. Текстът е подходящ за подготовка на биографична справка, за уводна част на анализ или на реферат, за отговор на въпрос за живота и делото на писателя и за час, в който трябва бързо да се възстанови целият път на автора. Фактите са подредени сбито, така че да се учат и запомнят наведнъж.
Летописецът на Априлското въстание: Захари Стоянов, биографични бележки и преглед на творчеството му
Овчарче от Медвен, което по-късно подписва „Записки по българските въстания“ и заема председателското място в Народното събрание: този текст проследява пътя между двете точки и показва какво стои зад него. Първата част е стегната хронология на живота: годините в църковното училище, овчарството и шивашкото чиракуване, участието в Старозагорското и в Априлското въстание, затворът след погрома, съдийските и чиновническите служби, ролята му при Съединението и депутатските години. Следва преглед на публицистиката: първите фейлетони и статии, вестниците, които редактира и на които сътрудничи, идейните влияния върху него и обратът в политическите му позиции след 1885 г. Обяснено е и какво отличава перото му, срещу кого воюва и защо тонът му често стига до памфлетна острота. Отделен акцент е литературнокритическата му дейност, разбирането му за задачите на литературата и редакторската работа около съчиненията на Каравелов и Ботев. Най-обширната част е посветена на „Записки по българските въстания“: как замисълът надхвърля личния спомен, как е изградена нетрадиционната композиция, кои слоеве и лица населяват книгата, каква е ролята на самия автор като главен герой и в какво се състои жанровата ѝ уникалност. Разгледани са и биографиите на Левски и Ботев, както и книгата за четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Текстът е подходящ за представяне на автора преди урок върху „Записките“, за характеристика на творчеството му, за реферат или устен отговор и за подготовка по темата за мемоарно-документалната проза.
„Елин пелин, зелен пелин“: от Байлово до Академията. Разработка за живота и творчеството на Елин Пелин, майсторът на късия разказ и художникът на българското село
Едно писмо с необичайно подписан плик решава как ще се казва завинаги Димитър Иванов Стоянов. Оттук започва и този портрет на Елин Пелин, който проследява пътя му от голямото селско семейство в Байлово до мястото му в Българската академия на науките. Първата част е биографична и върви по години: раждането през 1877 г., бащата Йото Варджията, детството сред нивите и хората на селото, ученето в няколко града и незавършената гимназия, учителстването в родния край, първите публикации и преместването в София в самия край на деветнадесетото столетие. Отделно място е дадено на работата му сред книгите, на грижата му за архива на Иван Вазов и на признанията, които идват в зрелите години. Втората част обяснява откъде идва псевдонимът и защо авторът се отказва от предложеното му име, а после отвежда читателя в къщата музей в Байлово, където е запазена обстановката, която оживява и в разказите. Творческият дял представя Елин Пелин като майстор на късия разказ и художник на българското село: цикълът за селото от първото десетилетие на миналия век, повестта за разпадането на един селски род, книгите за деца с най-обичания малък герой, стихотворенията, басните и хумористичните сценки, както и работата му за детските списания. Следват наблюдения върху героите му, върху езика, близък до народната реч, и върху умението с няколко детайла да се създаде цял свят. Текстът завършва с обобщение защо този автор остава мост между традиционната селска култура и новото време и защо разказите му продължават да звучат близко на днешния ученик. Полезен е за подготовка на биографична справка, за уводен час върху творчеството на писателя, за реферат или презентация, както и за преговор преди изпитване.
„Мило е отечеството“: Елин Пелин, биография и творчески път за 10. клас
Компактна справка за живота и творчеството на един от най-разказваните български автори, в която датите и книгите са подредени по години. Началото посочва истинското име зад псевдонима, рождената дата и родното село, годините на учение, които остават без завършена гимназия, и краткото учителстване. Отбелязано е къде се появява първият му разказ, както и кога за пръв път се подписва с познатото име. Следва периодът на село, в който се раждат първите зрели разкази, и преместването в София: списанията и вестниците, в които участва, работата в Университетската и в Народната библиотека, специализацията в чужбина заедно с Яворов, мобилизацията като военен писател и дългите години като уредник в къщата музей на Иван Вазов. Отделна част подрежда книгите по години, от първия том разкази до повестите, стихотворенията в проза, книгите за деца и своеобразния сборник с притчи. Финалът споменава признанието, което получава приживе, и обстоятелствата около последните му години. Справката е подходяща за представяне на автора преди урок върху негов разказ или повест, за въведение към творчеството му и за кратък отговор върху живота и книгите на Елин Пелин в 10. клас.