Есе на тема: „Богатство и бедност“ по Сонет 91 на Уилям Шекспир

Телефонът се сменя, дрехите излизат от мода, хората понякога си тръгват: кое тогава е наистина мое? С този въпрос започва есето и го задържа през целия текст. Разсъждението стъпва върху сонет 91, в който всеки се хвали с нещо свое, и превежда изброените гордости на езика на днешния ден. След това се спира на финалното двустишие и на неговата двойственост: любовта може да направи човека богат, но може и да го остави беззащитен, ако той е поверил цялото си щастие на друг. Оттук тръгва основната мисъл на текста, а именно как да обичаш истински, без да се изгубиш. Разгледана е разликата между чувството, което прави човека по-силен, и зависимостта, която го смалява, както и въпросът кои качества остават негови при всяко обстоятелство. Сонет 130 влиза в есето от друг ъгъл. Отказът от лъжливите сравнения е разчетен като способност да виждаш реалния човек до себе си, а тази способност е представена като вътрешно притежание, което не зависи от филтри, мода и чуждо одобрение. Има и личен пласт с наблюдения от ежедневието: за вещите и оценките, които след време губят тежест, за научените уроци и за това какво остава от нас, когато обстановката се смени. Заключението обединява двата сонета и темата в отговор на въпроса кое е истински наше, но самият отговор е оставен за прочит. Есето е подходящо като образец за писане по морален проблем върху сонетите на Уилям Шекспир, за подготовка по темата за ценностите и за упражнение в свързването на литературен текст със собствен опит.

Въпросът дали бедността се измерва само с празен джоб стои в основата на това есе върху повестта „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. Началото признава очевидния отговор, за да го отхвърли веднага и да премести въпроса от вещите към смисъла, паметта и благодарността. Литературната опора е разгърната през няколко ключови картини: мазето на улица „Волов“ с оцетната вода и хлебарките, диагнозата на лекаря, шумното шествие на бюфета по улицата и тихото раждане на инструмента, който старият лютиер прави без поръчител и без купувач. Есето поставя тези картини една срещу друга и от контраста извежда своята мярка за бедност и за богатство. Аргументацията се движи по няколко линии: неблагодарността на изучените ученици, които отказват един подпис на своя учител, милостта на едно бедно семейство, което отваря прозорците на мазето и слага още един прибор на масата, завистта, която прави цялата махала по-нещастна, и паметта като последна проверка кой наистина е останал беден. Отделен акцент е поставен върху забраната на стареца да се произнася самата дума за бедност, разчетена не като отричане на реалността, а като отказ тя да се превърне в име на човека. Съвременният поглед не е добавен формално: авторът на есето обръща въпроса към себе си и към днешния навик да се мерим с чужди вещи и с показност, но заключението остава да бъде прочетено в самия текст. Есето е подходящо за подготовка по темата за материалното и духовното у Пасков, за модел на аргументативно писане по нравствен въпрос и за самостоятелна работа върху повестта.

Готова работна схема за ученик, който трябва да напише есе по морален проблем върху Сонет 91 на Уилям Шекспир и не знае откъде да започне. Първата част е посветена на предварителната подготовка. В нея са изяснени преките и преносните значения на двете ключови думи в темата, посочено е върху коя идея от сонета да падне акцентът при прочита и са дадени конкретни номера на други Шекспирови сонети, посветени на приятеля, които вършат работа за междутекстови връзки. Добавена е и втора, по-неочаквана опора: сонети на Микеланджело Буонароти с кратки цитати и наблюдение на преводача върху преклонението пред красотата. Втората част е самият план. Уводът, тезата, аргументативната част и заключението са разписани поотделно, като за всяка позиция е показано каква работа върши тя. Аргументативната част е разгърната в две подтези с по два аргумента, а вътре в тях са зададени водещите въпроси, на които ученикът да отговори със свои думи: кое прави човека богат или беден, променила ли се е представата за богатството от Шекспирово време до днес и коя загуба е по-страшна. Посочено е и къде да се включи личен житейски опит и къде да се стъпи на конкретните предмети на гордостта, изброени в сонета, при това в няколко различни български превода. Третата и четвъртата част напомнят какво следва след плана: написването на самия текст и редактирането му с проверка на правописа, пунктуацията, граматиката и графичното оформяне. Планът не съдържа написано есе, а рамка и въпроси, по които ученикът да изгради собствената си позиция. Подходящ е за домашна работа, за подготовка по темата за истинските и фалшивите ценности и за упражнение по междутекстови връзки.

Тема, по която обикновено се пишат общи приказки за това как едно време било по-добре. Тук е разработена другояче и доказва нещо по-интересно. Есе по морален проблем с опора върху Сонет 91 и Сонет 130 от Уилям Шекспир. Обемът е голям, а разсъждението се разгръща в дванадесет отделни части. Силата му е в това, че темата е поставена като въпрос още в самото начало и се проверява до края, вместо да се приема наготово. Уводът започва с чуто твърдение, с което мнозина биха се съгласили, и веднага го поставя под съмнение. Оттам се стига до двете творби и до позицията, която ще се защитава. Изложението редува два плана и точно в това е най-силната му страна. Част от абзаците работят с текста на сонетите, другите пренасят мисълта в днешния ден. Преходите между тях са направени естествено, а не прилепени механично. При първия сонет е показано какво се изброява в началото му и веднага след това е направен паралел със съвременните форми на същото явление. Обяснено е, че механизмът е един и същ, макар предметите да са различни. После е разгледан обратът в творбата и твърдението, което поставя едно чувство над всичко останало. Следващите части разглеждат обвинението, което често се отправя към днешните млади, и го оспорват, без да го отричат напълно. Тук е направено и едно точно наблюдение: че ценностите днес не са изчезнали, а са по-трудни за опазване. При втория сонет анализът тръгва от отказа да се използват обичайните сравнения и стига до посланието във финала. Оттам разсъждението излиза към съвременните представи за външност и към натиска, който те създават. Направен е и много точен извод за разликата между това да бъдеш идеализиран и това да бъдеш приет. Отделна част е посветена на личния опит, формулирана честно, чрез два въпроса, които всеки си е задавал. Следва част, в която се определя какво точно означават човешките ценности, с кратко изброяване, и се показва какво обединява двете творби. Предпоследните части разглеждат страха от искреност и мястото, на което ценностите се проявяват най-ясно. Заключението не преповтаря, а формулира отговора на въпроса от темата, оформя разликата между двете епохи в едно изречение и завършва с мисъл, която превръща темата от упражнение в личен избор. Цитатите са многобройни, точни и винаги последвани от размисъл. Езикът е ясен и разговорен, с къси изречения и без поучаване. Чете се леко, въпреки обема. За учителя: подходящ пример за есе, в което литературна творба отпреди векове се чете през днешния ден. Паралелите между двете епохи се раздават като таблица за попълване, а частта с въпросите към самия пишещ отваря разговор, който се води сам. За ученика: ясна представа как се подрежда дълго есе по широка тема, как се избягват общите приказки и как се прави преход от текста към живота. Подходящо за подготовка по литературен въпрос, за класна работа, за писмено и устно изпитване, за самопроверка и за преговор.

Какво всъщност означава човек да бъде богат и доколко материалното притежание носи удовлетворение: върху този въпрос стъпва разширеното есе. Разработката тръгва от привидния парадокс в темата и противопоставя две различни представи за богатството - натрупването на все повече блага и способността човек да разпознава онова, което му е достатъчно. Като основна литературна опора е използвана поемата „Изворът на Белоногата“ от Петко Р. Славейков. Чрез отношението между Гергана и везира есето въвежда контраста между материалния разкош и духовната удовлетвореност, като поставя въпроса дали стойността на човешкия живот се определя от притежанията или от връзката с близките, дома, любовта и собствените ценности. След литературния пример проблемът е пренесен в съвременната действителност, където стремежът към повече често се подхранва от рекламата, социалните мрежи, потребителската култура и непрекъснатото сравнение с другите. Разработката насочва към размисъл върху разликата между реалната необходимост и безкрайното желание за нови придобивки. Особено място е отделено на вътрешното усещане за достатъчност, като темата не се свежда до възхвала на бедността или отказ от развитие. Есето разглежда необходимостта човек да различава стремежа към по-добър живот от зависимостта към непрекъснатото притежаване и да открива стойност и в онези неща, които не могат да бъдат измерени с пари. Финалната част свързва литературното послание със света на младия човек и поставя акцент върху семейството, приятелството, знанието, чистата съвест и вътрешния мир като възможни измерения на личното богатство. Материалът е подходящ като модел за есе по морален проблем, защото съчетава ясно поставена теза, литературен пример, наблюдения върху съвременността, лична позиция, аргументация и обобщаващо заключение.

Богатството брой ли е, или мярка: така е поставен въпросът в есето по морален проблем върху известната мисъл за истинската заможност. Началото се дистанцира от обичайната представа за пари, къщи и пътувания и въвежда друго определение, в което ключовата дума е „достатъчно“, а литературната опора идва от избора на Гергана пред везира. Аргументацията се разгръща в няколко посоки. Показано е защо героинята е богата още преди да ѝ бъде обещано каквото и да било; какво стои зад противопоставянето на триста прозореца и едно прозорче; защо непрестанното желание за още води до празнота. Есето не бърза да осъди видимите блага и отделя място на въпроса дали човек владее това, което има, или то владее него, а нравственият възел е потърсен не в двореца, а в цената, срещу която той се предлага. Самостоятелен акцент е поставен върху съвременния опит: сравняването в социалните мрежи, надбягването с оценки и марки, умората след него и разликата между краткото удовлетворение и тихата трайна радост. Обяснено е и защо отказът от излишното не означава отказ от развитие, а условие за него. Финалната част свързва чешмата с идеята за следата, която човек оставя, и формулира лична позиция, без изводът да бъде поднесен наготово. Есето може да послужи за подготовка по темата за истинското богатство и мярката, за пример как се води аргументация с опора в един образ от поемата и за самостоятелна работа върху творбата на Славейков.