Есе на тема: „Живот синджир“ или живот вдъхновение?“ (по „При Рилския манастир“ от Иван Вазов)

          Всеки от нас усеща два ритъма в живота си. Единият е забързаният, градски – „синджирът“ от графици, домашни, оценки, сметки, нотификации. Другият е свободният, естественият – пулсът, с който ходи планината, тече реката, шуми гората. Именно за тази двойственост пише Иван Вазов в стихотворението „При Рилския манастир“. Поетът противопоставя „живота-синджир“ – сив, натрапен, изтощителен, на живота-вдъхновение – просторен, творчески, пречистващ.