Есе на тема „Цар над пустиня“ – образът на средновековния отшелник и вътрешната пустиня на съвременния човек
Зареждане на оценките…
Есе, което тръгва от едно противоречие в самото заглавие и не бърза да го разреши. Върхът на властта и дъното на самотата стоят един до друг, а целият текст обяснява как двете се съчетават.
Именно това разгръщане на един образ държи работата. Тя не сменя темата, а обръща едно и също понятие от нови и нови страни, докато то не разкрие смисъла си.
Темата е образът на царя над пустинята, а изложението е в единадесет кратки абзаца.
Началото признава, че двете думи си противоречат, и веднага поставя въпроса как могат да съществуват заедно. Оттам е изведено, че точно в тази странна прегръдка се крие истината, която есето ще търси.
Първата част определя пустинята не като място, а като състояние. Приведени са трима исторически примери – хора, които доброволно оставят света зад гърба си, – и от тях е изведено, че царственост се постига без корона.
Особено сполучлив е следващият абзац. В него всяка съставка на царското достойнство е заменена с нейното пустинно съответствие – короната, тронът, свитата, поданиците. Кратък и запомнящ се похват.
Средището е обяснението защо пустинята е изпитание. Изведено е, че там няма пред кого да се преструваш и че тя показва не какъв искаш да бъдеш, а какъв си.
Оттам есето прави своя обрат и извежда понятието извън историята. Показано е, че всеки има своя пустиня, и са приведени три съвсем различни случая, в които тя настъпва – самотата сред хора, загубата и трудното решение.
Именно тази част прави текста личен. Отвлеченият образ изведнъж се оказва познат.
Следващите абзаци утвърждават, че тишината е мястото, където се раждат истините, и че всеки може да бъде цар над собствените си страхове, без да става отшелник.
Заключението обръща три обичайни представи наведнъж – за силата, за властта и за короната – като на всяка противопоставя нейното вътрешно съответствие.
Финалната мисъл заявява какво вижда авторът в този образ, и завършва с определение за царственост, която не се дава, а се извоюва.
Тонът е приповдигнат, но премерен, а изреченията често са къси и отсечени. Обемът е точно за писмена работа в един учебен час.
Преподавателят получава образец за есе, изградено върху разгръщане на един образ – най-трудният начин, защото няма готова схема за следване.
Ученикът разполага с готова позиция по необичайна тема и с модел как се пише по метафора, а не по въпрос.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Есе на тема: „Цар над пустиня“ - Когато властта остава сама сред руините на човешките връзки (по „Антигона“ от Софокъл)
Есето тръгва от реплика, която звучи като присъда: кратка, точна и неопровержима. Първата част привидно опростява въпроса, като описва пустинята като място без хора, без животни и без градове. Втората показва какво всъщност пита заглавието: може ли да съществува власт без съгласието и присъствието на онези, над които се упражнява. Третата свързва образа с трагедията на Софокъл и с владетеля, който представлява точно такъв тип власт. Четвъртата излиза извън античността и припомня, че историята познава немалко подобни владетели. Последната част формулира нравствения и обществения проблем, до който води разсъждението. Литературната опора е използвана като аргумент, а не преразказана, а мисълта се движи от буквалното към преносното значение на фразата. Към текста са добавени задачи. Разработката е подходяща като образец при писане на есе по цитат и при подготовка за класна работа върху „Антигона“. Съпоставката между античния владетел и по-късните примери показва как една литературна фраза продължава да описва действителността, а задачите насочват към собствено разсъждение по темата. Изводът е формулиран кратко и запомнящо се.
„Легенда за разблудната царкиня“ (Д. Дебелянов) – тъжната приказка за една душа между надеждата и греха
1. Димчо Дебелянов – биографичен и творчески портрет Димчо Дебелянов е един от най-нежните и най-тъжните български поети. Роден е на 28 март 1887 г. в Копривщица. Живее сравнително кратко – загива като войник през Първата световна война на 29-годишна възраст (1916). Дебелянов пише поезия, която много често звучи като тихо признание: в нея има самота, копнеж, мечта за чистота, страх от живота, болка от изгубеното, но и светлина – като далечна надежда.
Есе по морален проблем: „Властта и човекът“ – усилвателят, който издава какво носиш в себе си (по „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски)
Ученическо есе по морален проблем върху „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски, разработено като размисъл върху властта не като зло само по себе си, а като изпит, който показва какво човек носи в себе си. Уводът представя властта като инструмент с двойна възможност и очертава пътя на героя – от намерението да помогне до пълното отчуждаване. Още тук е заявено, че творбата ще бъде разгледана успоредно с личния опит на пишещия. Първата част се връща към будната съвест на героя в началото и я съпоставя със собствено преживяване от участие в ученически съвет – момент, в който намерението е лесно, докато не се стигне до реални решения. Следват три абзаца за трите сделки. Загубата на слуха е свързана със заобикалянето с одобрителни гласове и е онагледена с конкретен училищен случай, при който неудобната гледна точка е по-лесно да бъде подмината. Загубата на погледа е представена като подмяна на възприятието, при която нещастието се маскира като празник, отново с пример от собствен опит. Третата размяна е разгледана като двойна загуба – на чувството и на корените. Средната част обобщава къде стои човекът във властта според творбата и извежда важно уточнение: притчата не е насочена срещу властта изобщо, а срещу властта без вътрешна спирачка. Отделен абзац показва, че злото рядко идва като заповед – по-често като удобна услуга. Самостоятелно и рядко срещано наблюдение е частта за езика: изчезването на думата „братя“ и появата на другото самоопределение, както и днешните начини сгрешеното да се скрие зад тежки формулировки. Финалните части разглеждат посвещението, представата за бързия успех и извеждат заключението за властта като усилвател. На ученика есето служи като образец. На учителя – за анализ в час.
Поема – „Легенда за разблудната царкиня“ от Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов (1887 – 1916) принадлежи към второто поколение български поети модернисти. Шестнайсетгодишен той дава първите си изяви в поезията, а към 21-годишна възраст вече познава произведенията на водещите френски и руски символисти, опитва се дори да превежда Шекспир. Неговото битие е тясно свързано с т.нар. литературна бохема, която залага на иронията и пародирането на порочни обществени и художествени нагласи. Сатиричната линия е особено видима в някои негови
„Всички пътища водят при хората“: анализ на „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери, жанр, символика и срещите с възрастните
Защо в тази книга непрекъснато се говори за звезди? Разработката върху „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери започва оттук и обяснява универсалната символика на звездата, преди да пристъпи към самата творба. Следва частта за жанра и за адресата: определянето на творбата като роман приказка, годината на публикуване и световната ѝ известност, посвещението и защо от него става ясно, че адресатът е човекът изобщо. Обяснено е и как реалната катастрофа на летеца в Сахара се преплита с измислицата и защо сюжетът трябва да се чете иносказателно, а не буквално. Същинската част разчита символите на малката планета: овцата, скрита в кутия, розата с нейните многобройни значения, баобабите, които заплашват съкровеното пространство, и трите вулкана, единият от които е стихнал. Всеки от тези образи е обяснен като метафора, а не като елемент от приказен декор. Отделен раздел е посветен на пътуването и на срещите с петимата възрастни: Кралят, Суетният, Пияницата, Бизнесменът и Фенерджията. Показано е какъв човешки недостатък олицетворява всеки от тях и защо усилията на последния се съпоставят с наказанието на Сизиф. Самостоятелен акцент е поставен върху Земята и пустинята: двата библейски смисъла на пустинята, ролята на змията като образ на изкушението и на смъртта, пустинното цвете и епизодът с планината и ехото, разчетен през мита за Нарцис и Ехо. Финалната част стига до градината с розите като символ на райската градина и до съдбовното откритие на героя за неповторимостта на неговото цвете, но самият извод остава за текста. Разработката спира дотук и не включва срещата с лисицата. Тълкуванията са подкрепени с цитати от творбата и с афоризмите на автора. Подходяща е за час върху „Малкият принц“, за съчинение върху пътя към човека и другите и за цитатна опора при изграждане на собствена теза.
Одата „Левски“ от Иван Вазов – 43 въпроса и задачи с отговори в седем раздела, съпоставка с Ботев, проектна работа и дискусия
Четиридесет и три въпроса. Седем раздела. Една готова таблица. И всичко това по едно стихотворение. Това вече не е обикновен учебен материал. Това е малка книга за одата „Левски“. Разработката обхваща първата творба от цикъла „Епопея на забравените“ на Иван Вазов и е устроена така, че да покрие всяко възможно изискване — от най-простия въпрос до проектна задача. Първият раздел е за самия текст: единадесет въпроса, които проследяват творбата ред по ред. Тук са частите, гласовете, преходът между тях, пространствата, дейността на Апостола и дори онова, което липсва — редовете с многоточия и какво означават те. Вторият раздел е за тълкуването. Тук е разчетено едно двустишие чрез библейската притча, от която идва — с приведен целия евангелски текст. Тук са и християнските мотиви, местата, където съдбата на героя се съпоставя с Христовата, и обстоен отговор за действителната личност зад образа на предателя, включително какво казва днешната историческа наука. Третият раздел е и най-задълбоченият. Противопоставянията в монолога, проследяване на две ключови думи през целия текст, съпоставка на два почти еднакви стиха, доказване на основния похват с над петнадесет примера и обяснение на пет метафори поотделно. Четвъртият раздел е практическият и в него е най-голямата ценност: попълнена таблица за съпоставка с творба на Ботев по седем признака. Работа, която обикновено отнема часове, тук е готова. Същият раздел съдържа и съпоставка с два прозаични текста — на Вазов и на Захари Стоянов, — разгърната в седем отделни въпроса. Петият раздел е проектна задача: как се променя образът на Апостола в четири други творби на същия автор и как жанрът определя всичко. Отговорът обяснява защо без разказите героят би останал само икона. Шестият раздел е за разговор в клас. Съдържа въпрос, на който няма един верен отговор, и защитава и двете становища. Готова тема за спор. Седмият е от двадесет въпроса за проверка на знанията, всеки от които тръгва от подробност, за която учебниците мълчат — от глаголните времена до това защо в творбата почти няма пряка реч. Отговорите са завършени текстове, а не упътвания. Всеки е с подредени доводи, а няколко са изградени с номерация и могат да се възпроизведат по памет. Цитатите са многобройни, точни и винаги следвани от тълкуване. Езикът е ясен и достъпен. Всяко понятие се обяснява при първата си поява, а чуждите думи са разтълкувани в скоби. Какво получавате като преподавател: материал за цяла учебна тема, а не за един час. Таблицата и дискусионните въпроси се раздават направо, без преработка, а проектната задача върши работа като домашно за няколко седмици. Какво получавате като ученик: отговор на всеки въпрос, който може да ви бъде зададен по тази ода, включително на такива, за които преподавателят не се е сетил. Плюс готова съпоставка, с която да блеснете при интерпретативно съчинение. Ако някога ви е трябвал един-единствен материал, който да покрие всичко по една творба и да не остави нищо за доучване — това е той.