Есе по морален проблем: „Не свети ли слънцето еднакво за всички!“ – светлината на знанието като право на всеки народ и всеки човек („Пространно житие на Константин-Кирил“)

     Тези думи, изречени от Константин-Кирил Философ пред Венецианския събор, са една от най-красивите защити на равенството между хората и техните езици в цялата средновековна литература. Те не са само риторично средство – те са дълбока философска и религиозна декларация за човешкото достойнство. Сравнението със слънцето разкрива истина, която е вечна – както слънцето свети еднакво за всички, така и всеки народ, всеки език, всяко човешко същество има еднакво право на достойнство, знание и духовно израстване.