Машинознание, част четвърта – „Преобразуване на енергия в машините": лекционен курс за движението, коефициента на полезно действие, уравновесяването и вибрациите

Учебен материал по машинознание, представляващ третата част от лекционен курс – записки на лекциите на проф. дтн Михаил Милков, обработени от доц. дтн Надежда Йончева. Изложението обхваща двадесет и шест страници и разглежда основните градивни елементи на машините, повечето от които се изработват серийно по международни стандарти. Първият раздел е посветен на еластичните елементи. Изяснено е тяхното предназначение чрез разграничаване на измервателните, силовите, вибрационните и кинематичните елементи, представени са видовете пружини – винтови, плоски и обемни, и са изведени зависимостите за напреженията и деформациите заедно с характеристиката на пружината. Вторият раздел обхваща неразглобяемите съединения. Разгледани са нитовите съединения с видовете глави и изчислителните им зависимости, пресовите съединения, заваряването и запояването в различните им разновидности, както и залепването. Третият раздел е посветен на винтовите съединения. Проследени са винтовата линия и видовете резби, параметрите на винта и гайката, геометричните и силовите съотношения при затягане, както и средствата срещу саморазвиване. Четвъртият и петият раздел разглеждат лагерите. При плъзгащите са изведени триещият момент, машинните и прецизните лагери, работата на масления клин и особеностите на лагерите на центри и с остри шийки. При търкалящите са представени триещият момент, съставните елементи, класификацията по вид на телата и по посока на натоварването, както и подбирането по каталог с отчитане на съответните коефициенти. Последните раздели обхващат зъбните колела и зъбните механизми: основната теорема на зацепването, еволвентното зацепване и неговите свойства, параметрите на зъбното колело, обикновените зъбни механизми с външно и вътрешно зацепване, конусните и червячните предавки, многостъпалните редуктори и епицикличните механизми с формулата на Вилис. Изложението съдържа четиридесет и четири фигури с кинематични схеми, разрези и разчетни чертежи, както и четиридесет и пет номерирани формули. На преподавателите материалът дава готова основа за лекции и упражнения, а на студентите от техническите специалности – опора при решаване на задачи, при подготовка за контролни работи и при преговор преди изпит.

Учебен материал по машинознание, представляващ втората част от лекционен курс – записки на лекциите на проф. дтн Михаил Милков, обработени от доц. дтн Надежда Йончева. Изложението обхваща двадесет и две страници и следва последователността на учебната програма от основните понятия за силите до якостните изчисления на отделните звена. Началният раздел разглежда силите в машините и тяхното деление на активни сили, реакции в двоиците и масови сили, придружено от основните аксиоми при опериране със сили. Оттам изложението преминава към момента на сила, двоицата сили и редукцията на равнинна система сили до главна сила и главен момент, както и към условията за равновесие при равнинна и при пространствена система. Следващият дял е посветен на определянето на идеалните реакции – условията за статична определимост, реакциите при греди и при механизми, включително пресмятането на уравновесяващия момент чрез моментови условия. Отделно място заемат масовите сили и масовите характеристики на звената: силите на тежестта, статичният момент и масовият център на сечение, инерционните сили и масовият инерционен момент, с изведени зависимости за плътен и за кух цилиндър. Втората половина на курса обхваща якостната част. Разгледани са вътрешните усилия в звената и якостните хипотези, разрезните усилия и построяването на диаграмите за надлъжно усилие, срязваща сила и огъващ момент, нормалните и тангенциалните напрежения, натоварването на опън, натиск и срязване, законът на Хук и коефициентът на Поасон, усукването на цилиндричен вал с полярния инерционен и съпротивителния момент, както и огъването на права греда с осовия инерционен момент и съпротивителния момент на сечението. Текстът е богато онагледен – съдържа двадесет и девет фигури с разчетни схеми и диаграми и близо петдесет номерирани формули. На преподавателите материалът служи като готова основа за подготовка на лекции и упражнения, а на студентите – за самостоятелна подготовка, за решаване на задачи и за преговор преди изпит по машинознание, теоретична механика и съпротивление на материалите.

Лекционен материал по механика на машините, посветен на силите и на статичното равновесие. Изложението е строго систематично, с номерирани раздели, изведени формули и фигури към всяко основно понятие. Първият раздел въвежда основните определения: механично взаимодействие, сила като векторна величина с четирите ѝ елемента, мерна единица, условие за равновесие на материална точка и на материална система, система от сили, еквивалентни системи и равнодействаща. Вторият раздел представя аксиомите за силите. Обяснени са двата възможни подхода при извеждането им, след което те са формулирани последователно и придружени с фигури. Отделно е разгледано важното следствие, че силата е плъзгащ вектор, с пълно доказателство чрез добавяне на уравновесена система. Включени са и правилото на успоредника, принципът за равенство на действието и противодействието, както и принципът, отнасящ се до гъвкавите звена. Третият раздел класифицира силите в машините: активни сили с подразделянето им на двигателни и съпротивителни, полезни и вредни; реакции в кинематичните двоици с разграничението между идеални и реални; опорни реакции при неподвижните конструкции; масови сили, включително инерционни и тегловни. Четвъртият раздел разглежда момента на сила спрямо точка и двоицата сили – определения, рамо, знак, мерна единица и свойства. Петият раздел е посветен на редукцията на равнинна система сили. Разгледано е успоредното пренасяне на сила, привеждането към главен вектор и главен момент и последователността при решаване. Последният раздел извежда условията за равновесие – в общ вид, за равнинна и за пространствена система, с пълните системи уравнения и с алтернативните форми чрез моментови уравнения. Материалът е подходящ за подготовка за изпит или за колоквиум, за наваксване на пропуснати лекции и за самостоятелна работа. Служи и като справочник – всяко определение и всяка формула са на определено място и се намират бързо. Преимуществото му е пълнотата при запазена стегнатост. Изложението не преразказва, а дава точните формулировки, които се изискват при изпитване, и веднага ги подкрепя със схема или с извеждане. Полезна е и класификацията на силите. Тя е представена не като списък, а с обяснение защо делението е условно и от какво зависи, което помага при решаване на конкретни задачи, където една и съща сила може да се разглежда по различен начин. Ценно е и вниманието към доказателствата. Следствията не са дадени наготово, а са изведени стъпка по стъпка – подход, който улеснява разбирането и позволява разсъждението да се възпроизведе на изпит. Материалът може да се използва цялостно или по раздели, тъй като всеки от тях е завършен и съдържа всичко необходимо по съответната тема.

В този архив ще намерите пищови по Машинознание. Развити теми: 1. Обощени координати на точка. 2  Кинематични двоици. 3. Прости движения на твърдо тяло. 4. Общо равнино движение. 5. Разпределение на скорост и ускорение. 6. Типов анализ на елементарни равнинни лостови механизми. 7. Механизми с прекъснато действие – лостови, гърбични, малтийски и др.

Лекция, която въвежда цял предмет от нулата. Тя не предполага никакви предварителни знания и започва с най-общото понятие, за да стигне постепенно до конкретните съединения между частите. Именно тази последователност я прави подходяща за начало на курса. Всяко следващо понятие стъпва на предходното и никъде не се използва дума, която не е обяснена преди това. Материалът е първата тема от машинознанието и е събран на пет страници. Началото изброява обектите на предмета и веднага ги разделя на три вида — отвлечени понятия, опростени представи и действителни части от конструкциите. Оттам следват определенията поред: материална точка, абсолютно твърдо тяло, механична система и механично движение. При първото е обяснено кога едно тяло може да се приеме за точка, при второто — кое е допускането, което го отличава от действителните тела. Средището на първата част е разграничението между звено и машинен елемент. То е онагледено с чертеж на конкретна част от двигател, при която е посочено от колко отделни детайла е съставена и защо въпреки това се разглежда като едно цяло. Именно това е най-полезното място в лекцията. Разликата между двете понятия се бърка постоянно, а тук е показана нагледно. Следва класификацията на машините в четири вида, всеки с примери от бита и от производството. Втората част въвежда обобщените координати. Обяснени са трите начина за задаване на положението на точка в пространството, а после и различните координатни системи. Третата и четвъртата част са за съединенията между звената. Разгледани са класовете, а после и отделните видове, приложими при движение в равнина. Особено ценно е финалното наблюдение. Показано е, че едно и също съединение може да изпълнява различна роля според разположението си — например според това дали оста му лежи в равнината на движение. Материалът съдържа осем номерирани фигури, а всяко ново понятие е откроено в текста. Преподавателят получава готова лекция за встъпителен час, при която частите вършат работа и поединично. Студентът разполага с изчерпателно въведение, годно за преговор преди изпит и за връщане назад, когато по-нататъшните теми стъпват на тези определения.

Учебна тема, която стъпва изцяло на изводи. Тя не описва явления, а извежда — от условията за установено движение до уравнението, чиито корени сочат търсените положения. Именно тази изводна форма отличава материала. Двадесет и две номерирани формули следват една от друга, като всяка се получава от предходната. Темата обхваща режимите на движение на машините и е събрана на пет страници. Първата половина е за самите режими. Тя започва с условието за установеното движение, а после изброява три изисквания, при които то е налице. Именно тези три изисквания са ядрото на цялата част. Първото засяга поведението на две величини във времето, второто съотношението между два периода, а третото поведението на едната величина при промяна на скоростта — с обяснение какво следва практически от него. Оттам е изведена продължителността на един период, а после и трите характеристики, по които се разпознава всеки от режимите. Особено полезно е това разграничаване. Едно и също условие е дадено три пъти поред, като всеки път резултатът е различен — нулев, положителен или отрицателен. Така трите режима се различават по един-единствен признак. Втората половина е за търсенето на крайните стойности. Тя започва със съвместно решаване на две условия и продължава със записване на уравнението за движение в диференциален вид. Оттам следва редица от преобразувания, всяко с номер, докато не се стигне до израза, чието занулява дава търсените положения. Особено ценна е финалната част. След уравнението са дадени и двете условия за различаване между най-голямата и най-малката стойност, тоест изводът не спира при корените, а стига до отговора коя от тях коя е. Приложени са двадесет и седем изображения — всички формули. Преподавателят получава готова опора за учебен час, при която двете половини вършат работа и поединично. Студентът получава темата с пълно извеждане, без прескочени стъпки — годна за изпит и за курсова задача.