Звукови промени в думата

Да си припомним:
          Звуковата страна на думата се представя от:
    – звукове – те се произнасят; биват гласни и съгласни звукове;
    – букви – графични знаци, с които звукове­те се записват.
Когато изясняваме звуковата страна на думата, правим фонетичен анализ.
          При фонетичен анализ определяме:
    – от кои звукове се състои думата; какви са те по вид (гласни или съгласни, звучни или беззвучни съгласни, твърди или меки съгласни);
    – с кои букви е записана думата; има ли съ­ответствие, или несъответствие между изговор и записване.
Използваме средни скоби [ ], за да означим произнасянето на дадена дума/израз. Поста­вяме ударението [в градъ́ ], [пе́йъ], [гра́тски], [годи́на], [ма́ма], [мла́ди].

          Фонетиката е наука, която изучава зву­ковете и промените, които настъпват с тях при определени условия.

ВИДОВЕ ЗВУКОВИ ПРОМЕНИ	ПРАВОПИС	ИЗГОВОР
Озвучаване на беззвучни съгласни, които са пред звучни съгласни	сбор сграда отзвук отбор	[збор] [зграда] [одзвук] [одбор]
Обеззвучаване на звучни съгласни, които са пред беззвучни съгласни	разказ изход градски	[раскас] [исхот] [гратски]
Обеззвучаване на звучни съгласни в края на думата	глад род зъб	[глат] [рот] [зъп]
Промяна на я в е (променливо Я)	голям, но големи	[гольам], но [големи]
Промяна на мястото на ъ спрямо р или л (подвижно Ъ)	глътна, но гълтам	[глътна], но [гълтам]
„Стесняване“ на неударени широки гласни - чуват се като тесни гласни (редукция)	градина зелен балет домат	[гръдина] [зилен] [бълет] [думат]
Изпадане на звук от група съгласни - стн, здн	радостна бездна	[радосна] [безна]
Наличие/липса на ъ в определени думи и форми (непостоянно Ъ)	рекъл, но рекли	[рекал], но [рекли]

ВАЖНО!
При колебания дали да пишем ъ, или а, можем да направим проверка с образуване­то на формата за мн.ч., например кротък –  кротки. Щом звукът, за който се колеба­ем, изпада, пишем ъ в ед.ч. за разлика от погледнал – погледнали, където и в двете форми се пише а.
При съществителни имена от чужд произход, завършващи на -ър, -ъл, също се среща непостоянно Ъ, например компютър –  компютри, ансамбъл – ансамбли.
При правописа на чуждите думи в българския език има някои особености:
    •     В края на думи от чужд произход се пи­шат съчетанията -ея и -ия, например идея, материя и др.
    •     В средисловието на думите от чужд произход се пишат буквосъчетанията -еа-, -иа-: идеал – идеален; гений – гени­ален; материя – материален (изключе­ния: плеяда, християнски). Сравни с до­машните думи деяние, приятел, влияние, в които обичайно се пишат буквосъче­танията -ея и -ия.
    •     Съществителни имена, които завърш­ват на -ий, -ия в ед.ч., в мн.ч. завършват на -ии, например сценарий – сценарии; серия – серии.
    •     При образуване на прилагателни имена от имената на месеците, завършващи на -ври, в средата на думата се пише съ­четание -ий-, например ноември – ноем­врийски; декември – декемврийски и др.